Supreme Court reverses appeal ruling on land ownership restoration, shifting burden of proof to defendant regarding post-acquisition disposals.

? ? ? ? ? ? ?

Р Е Ш Е Н И Е

№ 870/09г.

София,12.02.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на

Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на единадесети

ноември две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ТЕОДОРА

ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря Емилия

Петрова

изслуша докладваното от

съдията Бранислава Павлова

гражданско дело № 4187/2008

година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

А. И. М. е обжалвала въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 386 от 25.06.2008г.по гр.д. № 414/2008 по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ.

Ответникът О. с. по земеделие гр. Ч. изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Ответниците Д. горско стопанство гр. Ч. и Т. дирекция по г. гр. С. не са изразили становище по касационната жалба.

Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр. Ч. № 67 от 28.02.2008г. по гр.д. № 158/2007г. , с което е отхвърлен иска на А. И. М. като наследник по закон на И. Г. Т. , починал през 1981 г. за признаване правото й на възстановяване на собствеността върху 6 дка от ревир „Н” в землището на гр. Ч. и 24 дка в м. „О” в същото землище като неоснователен и недоказан.

Въззивният съд е приел, че декларирането на земи и гори в отделни ревири през 1949г. с по-малка площ от притежаваната създава вероятност наследодателят на ищцата И да ги е отчуждил в периода от придобиването им до отнемането, поради което следва да се вземат за достоверни последните отбелязвания по регистрите, както и че в тежест на ищцата по делото е било да докаже на какво се дължи разликата в притежаваните и декларирани площи.

В касационната жалба се поддържа, че решението на Смолянския окръжен съд е постановено в нарушение на чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ , който не поставя материалната и формалната доказателствена сила на документите в зависимост от вида им и годината на издаването. Според касаторката съдът не е имал основание да придаде по-голяма доказателствена тежест на емлячния регистър от тази на документите за собственост от по-ранна дата. Прави се и довод за нарушение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните изразяващо се във вменяване на задължение на ищцата да доказва отрицателни факти – че не е извършено разпореждане със земите в периода от придобиването до декларирането им през 1949г.

С определение № 180 от 30.12.2008г. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение е допуснал за разглеждане по същество касационната жалба на А. И. М. на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради съществуващата противоречива практика на Смолянския районен и Смолянския окръжен съд по въпроса за тълкуването на разпоредбата на чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ във връзка с доказателствата, с които следва да се установи правото на собственост в производството по възстановяване на г. и земите от горския фонд.

В приложеното към касационната жалба решение на Смолянския районен съд № 62/2007г. по гр.д. № 714/2006г. е прието, че чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ не поставя изискване писмените доказателства , установяващи собствеността да датират непосредствено преди одържавяването на горите.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че това тълкуване е правилното.

Съгласно чл. 13 ал.3 ЗВСГЗГФ правото на собственост върху г. и земите от горския фонд, които подлежат на възстановяване се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс.

С исковата молба по настоящото дело ищцата е представила записка № 109 от 11.07.1943г. , с която е вписан частен писмен договор за продажба на недвижим имот от 11.07.1939г. , с който Ф. И. Ш. е продал на И. Г. Т. от с. Ч. гора от 24 дка в местността „О” в землището на с. Ч., както и протокол за съдебна спогодба от 1940г. Записката за вписване на частния договор по този закон , представлява надлежен титул за собственост на основание чл.25 от Закона против спекулата с недвижими имоти О.

Д.в. бр. 13/1942 и поради това тя, както и съдебната спогодба попадат в първата група документи, посочени в чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ , които имат вещнопрехвърлително действие. На тях не може да бъде противопоставен емлячен регистър от по-късна дата като документ с по-голяма достоверност, след като емлячните регистри са свидетелстващи, а не диспозитивни документи.

Съгласно чл.127 ал.1 ГПК /отм./ при действието на който е разгледано делото пред инстанциите по същество всяка страна трябва да докаже фактите, от които черпи благоприятни правни последици. В производството по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ, ищецът, който разполага с титул за собственост не е длъжен да доказва, че не е отчуждил имота от момента на придобиването му до момента на отнемането на собствеността.

Обратно - ответникът е този, който следва да докаже извършване на разпоредителни сделки , деклариране на имотите от други лица или други косвени данни , въз основа на които може да се приеме, че декларирането на имотите през 1949 г. е релевантно за установяване на собствеността към момента на отнемането й.

С оглед на изложеното на въпроса, за разрешаването на който е допуснато касационното обжалване е даден правилен отговор в приложеното към касационната жалба решение № 62 по гр.д. № 714/2006г. на Смолянския районен съд в смисъл, че при противоречие между доказателствата за придобиване на гори и декларираните по придобитите по У.

за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти О. , ДВ, бр. 122 от 31.05.1949 г., правото на собственост към момента на одържавяването не може да бъде отречено, а при съмнение за отчуждаване на имотите в тежест на ответника е да го установи. Като е приел обратното, въззиният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила – отменително основание по чл.281 ал.1 т.3 ГПК , което налага въззивното решение да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за нова преценка на доказателствата след правилно разпределяне на доказателствената тежест на страните в разпоредителното заседание, след което е допустимо по почин на съда или по искане на страните да се съберат и нови доказателства за фактическото изясняване на спора.

Воден от горното Върховният касационен съд , Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 386 от 25.06.2008г.по гр.д. № 414/2008 и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: