VKS confirms suspension of bankruptcy appeal due to pending pre-judicial creditor claims establishing standing.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court confirmed the appellate court's decision to suspend the bankruptcy appeal proceedings. The appellant argued that the pre-judicial cases involved different parties and did not require suspension, claiming standing was established by specific objection rules. The court ruled that creditor standing in bankruptcy disputes depends on the outcome of pending claims against the debtor, making the suspension legally necessary.
Legislator headnote
AI generatedArt. 229, para. 1, item 4 of the Civil Procedure Code; Art. 694 of the Bankruptcy Act: In bankruptcy proceedings, a creditor's standing to challenge another creditor's claim is contingent upon the resolution of pre-judicial cases determining the creditor's own standing, necessitating suspension of the current appeal until those cases conclude.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
Гр. София, 19.03. 2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 11.03.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
Ч. т. д. № 244/2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР „ИСКЪР” ООД с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 3523 от 25.10.2019 год. по в.т.д.№ 5087/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13-ти състав, с което производството е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производствата по т.д.№ 19/2010 г. и 113/2011 г., двете по описа на СОС, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
В частната жалба се съдържат доводи, че обжалваното определение е неправилно - постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че правоотношенията по посочените от САС като преюдициални дела нямат никаква връзка с отрицателния установителен иск по чл.694 ТЗ, предмет на настоящото дело, а освен това са между различни страни. Поддържа се, че легитимацията по исковете по чл.694 ТЗ /преди изменението с ДВ, бр.105 от 2016 г./ произтича от специалните разпоредби на чл.690 вр. чл.694 ТЗ, които изискват само възражение по чл.690 ТЗ, подадено в указания срок; и предявяването на иск по чл.694 ТЗ, също в преклузивния срок, като друга процесуална пречка за разглеждането на иска не е предвидена в закона. По тези съображения се моли обжалваният акт да бъде отменен и делото да се върне на САС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба Ц. Б. Д. в срока по чл.276 ал.1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт. С оглед горното, жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се преценява като неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е направил служебни справки в ТРРЮЛНЦ и САС, както и е изискал такива от СОС и въз основа на тях е установил, че ищецът – настоящ жалбоподател до този момент не се легитимира като кредитор в производството по несъстоятелност на длъжника СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД /н/, предмет на т.д.№ 1069/2009 г. по описа на СОС. Част от предявените от него вземания в производството по несъстоятелност не са били приети и не се е развил спор по чл.694 ТЗ, друга част са били отхвърлени с влезли в сила решения, а относно трети има висящи искови производства по чл.694 ТЗ /т.д.№ 19/2010 г. и т.д.№ 113/2011 г./. Предмет на посочените производства е установяване съществуването на вземания на кредитора БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР „ИСКЪР” ООД към длъжника СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД /н/.
Спряното производство по в.т.д.№ 5087/2018 г. по описа на САС е относно въззивната проверка на решение № 17/31.01.2018 г. по т.д.№ 20/2010 г. на СОС, с което по иск на БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР „ИСКЪР” ООД на основание чл.694 ТЗ е признато за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите на СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД /н/ несъществуването на приети в производството по несъстоятелност по т.д.№ 1069/2009 г. на СОС вземания на Ц. Б. Д. в общ размер на 80 000 лв., произтичащи от договори за консултантски услуги от 08.05.2007 г.
При тези констатации съдът е намерил, че висящите искови производства са с преюдициален характер спрямо настоящото, тъй като само кредитор на несъстоятелния длъжник може да предяви иск за оспорване съществуването на вземането на друг кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност, а този въпрос ще се реши именно в споровете, предмет на т.д.№ 19/2010 г. и т.д.№ 113/2011 г. по описа на СОС.
Изводите са правилни.
И при предходната приложима редакция на чл.694 ТЗ е безспорно, че иск за несъществуване вземането на кредитор може да бъде предявен единствено от друг кредитор с прието, респективно установено вземане. Следователно, едва с приключването на поне едно от двете висящи производства, при липса на данни за наличие на други приети вземания на ищеца, ще бъде установена активната му легитимация в настоящото производство. Правилото, изведено в цитираните в частната жалба определения на ВКС, ГК, че за да се постанови спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК следва делото, което има значение за решаването на спора, да е между същите страни, не е в пълна степен приложимо в съпътстващите производството по несъстоятелност искове, които по закон имат разширен субективен обхват.
По изложените съображения, обжалваното определение съответства на изискванията на чл.229 ал.1 т.4 ГПК и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3523 от 25.10.2019 год. по в.т.д.№ 5087/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: