Bulgarian Supreme Court dismisses appeal due to lack of grounds and absence of binding precedent changes.

определение по гр.д.№ 920 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 69

[населено място], 04, 02, 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 920 по описа за 2012 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. А. Д. против решение от 17.08.2012 г. по гр.д.№ 540 от 2011 г. на Софийския градски съд, Въззивно отделение, IV-Д състав, с което е потвърдено решение от 23.02.2010 г. по гр.д.№ 11472 от 2008 г. на Софийския районен съд, 42 състав за отхвърляне на предявения от Н. А. Д. срещу Н. П. В. и П. А. К. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху ап.10, находящ се в [населено място], ж.к.”Д.- II част”, [жилищен адрес].

В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК като основания за допускане на касационно обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото било произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. Следва ли да се ценят като валидни доказателства писмени доказателства, които не са представени в оригинал, въпреки оспорването на копията и искането на насрещната страна да се представи оригинала на тези доказателства, 2. При назначена съдебно-почеркова експертиза, която да изследва подписите върху копия от документи, може ли да се приеме за безспорно, че тези документи съществуват и са подписани от оспорилата ги страна, въпреки изразеното становище на вещото лице, че е възможно подписът да е „пренесен”, 3. При наличие на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт и при твърдение на една от страните по договора за прикрито друго съглашение /съглашение за обезпечаване на договор за заем/, може ли да бъде противопоставено копие от договор, чийто оригинал не е представен по делото.

Ответниците по касационната жалба Н. П. В. и П. А. К. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване да не бъде допускано и да им се присъдят направените разноски по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Поставените от касатора въпроси са неотносими към настоящото дело и като такива не са въпроси по смисъла на 280, ал.1 от ГПК поради следното: Първият въпрос /следва ли да се ценят като валидни доказателства писмени доказателства, които не са представени в оригинал, въпреки оспорването на копията и искането на насрещната страна да се представи оригинала на тези доказателства/ е неотносим, тъй като оспореното от ищеца копие от договор за лизинг от 04.07.2000 г., чийто оригинал не е бил представен по делото, не е ценено от съда като валидно доказателство. В мотивите на въззивното решение е прието за доказано, че между страните по договора за покупко-продажба Н. Д. и Н. В. е бил сключен договор за заем, като този извод е направен не въз основа на представеното по делото копие от лизингов договор от 04.07.2000 г., а въз основа на другите представени по делото косвени доказателства за сключването на договор за заем, който съгласно ЗЗД е неформален договор: оригинал на анекс от 12.09.2002 г., подписан от ищеца Н. Д. и ответницата Н. В. и обяснение на Н. Д., дадено по прокурорска преписка, в което същият признава и описва какви са били действителните облигационни отношения между него и Н. В.

Вторият поставен въпрос /при назначена съдебно-почеркова експертиза, която да изследва подписите върху копия от документи, може ли да се приеме за безспорно, че тези документи съществуват и са подписани от оспорилата ги страна, въпреки изразеното становище на вещото лице, че е възможно подписът да е „пренесен”/ също е неотносим, тъй като във въззивното решение съдът не е приел, че договорът за лизинг от 04.07.2000 г. съществува като документ, а е приел въз основа на останалите доказателства по делото, че между Н. Д. и Н. В. е бил сключен неформален договор за заем.

Третият поставен въпрос /при наличие на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт и при твърдение на една от страните по договора за прикрито друго съглашение /съглашение за обезпечаване на договор за заем/, може ли да бъде противопоставено копие от договор, чийто оригинал не е представен по делото/ е неотносим по същите съображения: тъй като изводът на въззивния съд за наличие на сключен между страните договор за заем, като обезпечение на който е бил сключен договора за покупко- продажба на процесния имот, е направен не въз основа на представеното по делото копие от договор за лизинг от 04.07.2000 г., а въз основа на други представени по делото косвени доказателства, посочени по-горе.

Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГК на ВКС непосочването на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК /такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело/ е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване. Поради това и тъй като ВКС няма право служебно да поставя за разглеждане други правни въпроси, извън посочените от касатора, в настоящия случай касационното обжалване не следва да бъде допускано.

Независимо от горното, касационното обжалване не следва да бъде допускано и тъй като не са налице посочените от касатора специални основания за допускане- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: Няма противоречие между постановеното от СГС решение и вече установената задължителна съдебна практика на ВКС /решения по чл.290 от ГПК/ по съществените за конкретното дело правни въпроси, касаещи приложението и тълкуването на нормите на чл.209 и чл.152 от ЗЗД и чл.183 от ГПК /аналогичен на чл.101 от ГПК /отм.//.

И в обжалваното решение и в задължителната практика на ВКС е прието едно и също: че договорът за покупко-продажба на имот, прикриващ съглашение за обезпечаване на договор за заем, е нищожен като симулативен, а самото съглашение е нищожно на основание чл.152 от ЗЗД, поради което няма вещно-прехвърлително действие и че при непредставяне на оригинала на представен по делото оспорен документ, съдът следва да изключи този документ от доказателствата по делото, съответно да не го взема предвид при постановяване на решението си.

Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по съществените за делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, касаещи тълкуването и прилагането на нормите на чл.209 и чл.152 от ЗЗД и чл.183 от ГПК, както бе посочено по-горе, вече има формирана задължителна практика на ВКС /например решение № 333 от 23.04.2010 г.

по гр.д.№ 526 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 710 от 27.05.2011 г. по гр.д.№ 430 от 2010 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 461 от 16.01.2012 г. по гр.д.№ 1206 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 109 от 08.06.2011 г. по гр.д.№ 1896 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 173 от 03.05.2012 г. по гр.д.№ 668 от 2011 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 79 от 10.09.2010 г.

по т.д.№ 628 от 2009 г. на Второ т.о., решение № 231 от 08.08.2012 г. по т.д.№ 325 от 2010 г. на ВКС, Второ т.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на тази съдебна практика.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

Въпреки изхода на делото, искането на ответниците по жалбата за присъждане на разноски по делото пред ВКС в размер на 1000 лв. следва да бъде оставено без уважение, тъй като същите не са представили доказателства за направени от тях разноски по делото пред ВКС.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.08.2012 г. по гр.д.№ 540 от 2011 г. на Софийския градски съд, Въззивно отделение, IV-Д състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. П. В. и П. А. К. за присъждане на разноски по делото пред ВКС в размер на 1000 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.