Cassation appeal dismissed as commercial debt claim under 10,000 BGN exceeds statutory appeal threshold.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.45

София,16.02.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т.дело № 384/2015 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба на [фирма]-София, чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 473/16.10.2014 г. по в.гр.д. № 634/2014 г. на Окръжен съд – Плевен, с което след отмяна на решение № 790/23.05.2014 г. по гр. д. № 460/2014 г. на Районен съд –Плевен, е отхвърлен предявения на основание чл.422 ГПК иск срещу Емилия Д. Зорнишка и Б. Ц. З./наследници на Ц. Б. З./ за признаване за установено, че Емилия Зорнишка и Б. З. дължат солидарно на [фирма] [населено място] следните суми: 7 801.42 лв. – главница, представляваща вземане по договор за кредит за текущо потребление от 30.03.2006 г.; 800.37 лв. – лихва за забава за периода 02.04.2013 г. – 08.12.2013 г., санкционна лихва в размер на 336.41 лв. и законната лихва върху главницата от 09.12.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6723/2013 г. по описа на РС-Плевен.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на решението, с искане за отмяната му, а приложното поле на касационно обжалване е основано на посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси.

Ответниците по касация, чрез процесуалните си пълномощници, оспорват допустимостта на касационната жалба, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. От друга страна считат, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържат доводи за правилност на въззивното решение. Съображения са изложени в постъпили по реда на чл.287 ГПК писмени отговори, като ответникът Б. З. е заявил искане за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че касационната жалба е процесуално недопустима.

Съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК решенията по въззивни граждански цена с цена на иска до 5 000 лева, а по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от касационен контрол. В случая, предмет на делото са обективно и субективно съединени искове, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, за установяване съществуването на вземания, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление, по който наследодателя на ответниците е бил поръчител. Делото е търговско, тъй като кредиторът е предоставил потребителски кредит в рамките на своята търговска дейност. Предвид цената на всеки един от исковете, по които е постановено въззивното решение, то е извън обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване.

Неточните указания на въззивния съд за възможността за касационно обжалване не създават за страната процесуални права, каквито не са предвидени в ГПК.

При този изход на делото касаторът дължи на ответника по касация Б. З. сумата 980 лв. – разноски за настоящото производство, съобразно представените с отговора договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.

С оглед горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма]-София срещу решение № 473/16.10.2014 г. по в.гр.д. № 634/2014 г. на Окръжен съд – Плевен.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Б. Ц. З., с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк]бл.30 А, вх.1, ап.2 сумата 980/деветстотин и осемдесет/ лева – разноски.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на ВКС, в едноседмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: