Supreme Court allows partial annulment of insurance claim dismissal regarding deceased plaintiff's separate claim.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60568

София, 25.10.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Десислава Добрева

при секретаря ………………………….………..……. и с участието на прокурора……..….................……, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 65 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 295 ГПК .

Образувано е по касационната жалба с вх. № 261769 от 28.Х.2020 г. на „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез негов юрисконсулт против онази част от решение № 260008 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 18.ІХ.2020 г., постановено по т. д. № 336/2020 г., с която е било обезсилено - спрямо първите петима ищци - първоинстанционното решение № 139/22.ХІ.2019 г. на ОС-Хасково по т. д. № 191/2018 г.: за отхвърляне на субективно съединените шест преки иска с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, като делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

Оплакванията на застрахователя настоящ касатор са както за недопустимост на въззивното решение в атакуваната му част /чл. 281, т. 2 ГПК/, така и за неправилност /незаконосъобразност/ на същото – предвид постановяването му при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила /чл. 270, ал. 3 ГПК, както и чл. 271, ал. 1 ГПК/.

Поради това се претендира отменяването му (не и частичното обезсилване – бел. на ВКС) и връщане на делото обратно в Пловдивския апелативен съд: „на основание чл. 293, ал. 3 ГПК за произнасяне по правилността на обжалването пред него решение“ на първостепенния съд /ОС-Хасково/. Инвокиран е довод, че с атакувания съдебен акт съставът на Пловдивския апелативен съд е отбелязал, че ищцата Д.

Б. Д. /с пореден № 6 по И.М./ е починала в хода на първоинстанционното производство и затова, с определение от 7.Х.2019 г., в процеса по преките искове срещу касатора са били конституирани нейните наследници по закон. Независимо от това обаче, с решението на първостепенния съд е бил отхвърлен и субективно съединеният пряк иск на покойната вече Д.

Б. Д., т.е. „без да се споменат“ конституираните на нейно място в процеса ищци. Това опущение на ОС-Хасково не следвало да засяга процесуалните права на останалите ищци, доколкото всички те били представлявани надлежно до приключването на съдебното дирене в производството пред първата инстанция.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба застрахователното дружество неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърденията си за вероятна недопустимост и за очевидна неправилност на въззивното решение в частта му по отношение обезсилването на първоинстанционния съдебен акт по съществото на спора спрямо първите петима първоначални ищци ( основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване) , още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваната част от решението си въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 8 от задължителните постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 1/2013 г., по следния правен въпрос:

„При условие, че са налице основанията по чл. 270, ал. 3 ГПК за обезсилване на първоинстанционното решение по отношение само на някои от субективно съединените преки искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, предявени от ищци, които не са помежду си необходими задължителни другари, дължи ли въззивният съд произнасяне по съществото на останалите преки искове срещу застрахователя?“;

Нито един от петимата ответници по касация /К. Т. Д., действаща лично и като законен представител на малолетния си син Г. Д. Д., Г. П. Д., С. Г. Д. и П. Г. Д./ не е ангажирал свое становище по допустимостта на касационния контрол или по основателността на оплакванията за недопустимост, както и за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова част, отнасяща се до прекратяване на въззивното производство спрямо тях.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая е налице предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол са следните:

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело.

Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че единственият формулиран от застрахователя настоящ касатор правен въпрос се отнася изцяло до правилността на въззивното решение в атакуваната негова част. Тезата на процесуалния представител на касатора в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата е, че същият /по естеството си „процесуалноправен“/ въпрос бил решен от състава на Пловдивския апелативен съд „в противоречие със съдопроизводствените правила /чл. 270, ал. 3 ГПК, както и чл. 271, ал. 1 ГПК/“.

Но погрешното отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, пр. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е единствената релевирана от застрахователя настоящ касатор допълнителна предпоставка за това – тази по т. 1 на същия законов текст.

В обжалваната му част решението на Пловдивския апелативен съд е очевидно неправилно, доколкото се явява постановено при грубо нарушение на правилата на формалната логика, т.е. то е явно необосновано.

На мястото на починалата в хода на първоинстанционното производство ищца Д. Б. Д. с определението на ОС-Хасково по чл. 227 ГПК, постановено в откритото съдебно заседание на 7.Х.2019 г. по т.д. № 191/2018 г., като ищци по делото са били конституирани наследниците й по закон М. Петрова Б. и Г. П. Д. – съответно дъщеря и син на починалата, за които е било констатирано от първостепенния съд, че те са „надлежно представлявани от адвокатите С.

Д. и Н. Д.“. Ищецът Г. П. Д. обаче е участвал в първоинстанционното производство отпреди това (с пор. № 3 по И.М. с вх. № 9783/23.ХІ.2018 г. по описа на Хасковския ОС), легитимирайки се като баща на загиналия в резултат от процесното ПТП от 29.ХІ.2013 г. негов син Д. Г. Д.. Практически, с оглед списъка на лицата за призоваване по делото, не се установява да е настъпила промяна в техния брой след конституирането на М.

П. Б., а нейният брат е продължил участието си в делото на още едно основание – и като наследник на майка си, която приживе е предявила пряк иск срещу застрахователя настоящ касатор за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на своя внук Д. Г. Д.. В диспозитива на първоинстанционния съдебен акт по съществото на спора обаче, вместо името на дъщерята М.

П. Б. погрешно фигурира името на нейната майка - покойната първоначална ищца Д. Б. Д.. Същевременно, като резултат от първоинстанционното разглеждане на спора, всички субективно съединени преки осъдителни искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ са били отхвърлени – „като неоснователни и недоказани“ - в пълните предявени по делото техни размери, вкл.

частичните такива, по съображението за: „самоувреждане на пострадалия от възникналото ПТП“. Допуснатото от първостепенния съд опущение не може да бъде квалифицирано като очевидна фактическа грешка, тъй като от мотивите и диспозитива на неговия акт по съществото на спора е видно, че са били разгледани искове на Д.

Б. Д. и сина й П. Г. Д. с цена от „по 100 000 лв. за всеки един от тях“. Докато реално, с оглед правата на новоконституираните по реда на чл. 227, предл. 1-во ГПК физически лица: двата обективно съединени иска на последния след датата 7.Х.2019 г. са с обща цена от 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), а този на сестрата М.

П. Б. – съответно с цена 50 000 лв. (петдесет хиляди лева). Следователно, като е отхвърлил пряк иск на Д. Б. Д., починала в хода на първоинстанционното производство на 26.VІІІ.2019 г., за 100 000 лв., първоинстанционният съд е разгледал претенция, различна от другите три, с които в действителност е бил сезиран : двата преки обективно съединени иска на П.

Г. Д., от които единият за присъждане на 100 000 лв., а другият - за присъждане на 50 000 лв., както и субективно съединеният с тях пряк иск на неговата сестра М. П. Б. срещу касатора с цена 50 000 лв. Видно от писмените бележки по делото, представени пред ОС-Хасково, е, че последната фигурира там като ищца /с пор № 6/. Следователно порокът на първоинстанционния съдебен акт по съществото на спора се свежда до игнорирането на Б.

от решаващия съд, като вместо нейния пряк иск е разгледан такъв на наследодателката й, която е следвало да бъде заличена от списъка на лицата за призоваване по силата на веднъж вече направената констатация, че тя е починала в хода на първоинстанционното производство.

На база задължителните разяснения по т. 1 от ТР № 1/21.VІ.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г. и по аргумент за противното от текста на чл. 216, ал. 2 ГПК, в процесния случай се налага извод, че не би могло да се очаква решението по предявените в условията на субективно съединяване преки искове срещу застрахователя с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да бъде еднакво спрямо всичките шестима процесуални другари. Според провежданото от разпоредбата на чл. 215 ГПК разграничение не става въпрос за общи права на ищците, а за такива, които „почиват на едно и също основание“. Ето защо именно формалната логика е изисквала решението на първостепенния съд да се прогласи за недопустимо, но само В ЧАСТТА по отношение отхвърления пряк иск на Д. Б. Д. /баба на загиналия в резултат от процесното ПТП Д./, която е починала в хода на първоинстанционното производство. Докато обезсилването на първоинстанционното решение изцяло, т.е. и в останалите негови части, отнасящи се до отхвърлените преки искове на другите петима ищци, е явно необосновано: лишено от каквато и да е логика.

Правният интерес на „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД да обжалва въззивното решение пред ВКС следва от това, че с него е било обезсилено изцяло едно изгодно за него първоинстанционно решение, с което всички субективно съединени преки искове са били отхвърлени в предявените по делото техни размери, вкл. и заведените като частични претенции.

В заключение, предвид констатираната очевидна неправилност на въззивното решение в атакуваната му част - по отношение обезсилването на първоинстанционния съдембен акт по съществото на спора и спрямо първите петима първоначални ищци, безпредметно се явява обсъждането дали същото въззивно решение е вероятно недопустимо.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260008 на Пловдивския апелативен съд, ТК, І-и с-в, от 18.ІХ.2020 г., постановено по т. д. № 336/2020 г. В ЧАСТТА за обезсилване на първоинстанционното решение № 139/22.ХІ.2019 г. на ОС-Хасково по т. д. № 191/2018 г. СПРЯМО ИЩЦИТЕ с поредни номера 1-5 по исковата молба с вх. № 9783/23.ХІ.2018 г. по описа на ОС-Хасково, всички от [населено място], [улица], КАКТО СЛЕДВА: 1 ./ К. Т. Д., ЕГН[ЕИК]; 2. / Г. Д. Д., ЕГН [ЕГН], малолетен и поради това действащ чрез своята майка К. Т. Д.; 3. / Г. П. Д., ЕГН [ЕГН]; 4. / С. Г. Д., ЕГН [ЕГН]; 5. / П. Г. Д., ЕГН [ЕГН].

УКАЗВА на касатора „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ - чрез неговия юрисконсулт Й. С., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ (банково бордеро) за внесена по сметката на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на 11 200 лв. (единадесет хиляди и двеста лева), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.

След надлежното внасяне на тази допълнителна д. т., чийто размер е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на надлежните страни по спора.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ 1