Supreme Court dismisses appeal as cassation grounds fail due to lack of binding precedent and non-essential procedural defect.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Commercial Court dismissed the cassation appeal against the Second Instance Court's decision to reject a member's expulsion claim. The appellant argued that the General Assembly was improperly convened and that materials were not provided in sufficient time, citing a past Supreme Court ruling. The court rejected this, noting the cited precedent was from the old Civil Procedure Code and did not constitute binding practice, while also finding the alleged delay in material distribution was not a decisive factor for the case outcome.
Legislator headnote
AI generatedArt. 280 para. 1 items 1 and 3 of the Civil Procedure Code; The Supreme Court's cassation control is inadmissible when the appellant relies on a prior Supreme Court decision issued under the previous Civil Procedure Code, as it does not constitute binding judicial practice, and when the alleged procedural defect does not decisively influence the case outcome.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№190
София, 12.03.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 512 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. И Я. срещу Решение № 15 от 22.02.2011 год. по гр.д.№ 8/2011 год. на В. окръжен. С него е било отменено Решение № 972 от 15.11.2010 год. по гр.д.№ 1302/2010 год. на Великотърновския районен съд и е отхвърлил предявеният от Н. Я. срещу „Всестранна кооперация - Велико Т.” иск с правно основание чл.58 ал.1 ЗК.
Предмет на предявения от Я. иск с правно основание чл.58 ал.1 ЗК е отмяната на решението от 14.03.2010 год. на Общото събрание (ОС) на Кооперацията за изключването и. Твърдението по ИМ е, че не е налице нито едно от основанията по чл.13 ал.1 ЗК. Независимо, че има парични задължения към Кооперацията ги погасява редовно и същинската причина за изключването и е негативното отношение на председателя М. към нея. Позовала се е и на неспазване на 14-дневния срок за свикване на ОС и запознаване с писмените материали.
Последователно подържаната теза на ответника”Всестранна кооперация - Велико Т.” е, че искът по чл.58 ал.1 ЗК е неоснователен. Събранието е свикано по реда, предвиден в устава и закона. Взети с решения за изключване на деветима член-кооператори, сред които и Я., тъй като наличието на имуществен задължения към Кооперацията е в ущърб на интересите и.
Първоинстанционният съд е счел, че искът е основателен, поради нарушена процедура по свикване на ОС. Въззивният съд, позовавайки се на събраните по делото доказателства е приел, че свикването на ОС не е опорочено, материалите са били предоставени своевременно и взетото решение за изключване на Я. съответства на устава на кооперацията и на закона.
При преценката относно основанията за допускане на касационно обжалване, съдебният състав взе предвид следното:
Допустимостта на касационния контрол Кооперация „Всестранна кооперация - Велико Т.” основава на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, сочейки, че решението на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 954 от 24.11.2006 год. по т.д.№ 516/2006 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., както и че с решението на ВТОС е нарушено точното прилагане на закона. Позовава се на необходимост от тълкуването на нормата на чл.16 ал.1 предл.4 ЗК и по-конкретно „”в какъв срок преди провеждането на общото събрание, членовете му трябва да бъдат запознати с материалите по дневния ред”. В останалата част, изложението е структурирано като вариант на касационната жалба – съдържат се твърдения за неправилност на въззивния акт, поради противоречие с конкретни разпоредби на ЗК и Устава на Кооперацията. Изложени са обстоятелства по спора.
. Съдебният състав счита, че независимо от липсата на формулирани правни въпроси, основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Касаторът се е позовал на съдебен акт на ВКС, постановен по сходен казус при действието на ГПК-1952 год. Т.е. не е налице задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Всъщност, касаторът се позовава на непълнота на законовата норма. Дописването на ал.1 (или на Устава на кооперацията), чрез въвеждането на срок в който управителят следва да предостави материалите, не може да стане по тълкувателен път. Ще следва да се отбележи и това, че въпросът няма качеството и на обуславящ изхода на спора, доколкото в конкретния случай, местонахождението на материалите по дневния ред, времето и начина по който член-кооператорите могат да се запознаят с тях са били посочени в самата покана за провеждането на ОС, съобразно чл.23 ал.2 на Устава.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 15 от 22.02.2011 год. по гр.д.№ 8/2011 год. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.