Legislator Case Law & Legislation
VKS-683C52CBFAC913C0C2257C400030ECCA AI generated

Court allows new ownership claim based on new facts despite prior inheritance ruling.

Case Number VKS-683C52CBFAC913C0C2257C400030ECCA
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Partially Allowed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal regarding the admissibility of a new ownership claim. The court found that while the previous inheritance case concluded, new facts regarding a property division agreement and a new basis for ownership were established. Consequently, the court ruled that the new claim was not barred by res judicata and ordered the lower court to retry the case on the merits.

Legislator headnote

AI generated

Art. 298 of the Civil Procedure Code; Art. 108 of the Succession Act: A new claim for ownership based on distinct facts and legal grounds following a prior final judgment on inheritance does not violate the principle of res judicata and is admissible for review.

Keywords

AI generated
res judicata new ownership claim property division agreement succession law admissibility of suit cassation appeal res judicata exception

Cited Legislation

AI generated
Art. 298 of the Civil Procedure Code
Art. 108 of the Succession Act
Art. 42, letter v of the Succession Act
Art. 431, paragraph 2 of the Civil Procedure Code

Cited Case Law

AI generated
Supreme Court of Cassation, Judgment No. 1/04.01.2001
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

Р Е Ш Е Н И Е

№ 299

София, 13.12.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 03 декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 1924 /2013 година

Производството е по чл. 290 от ГПК

С определение № 258 от 20.05.2010г. по касационна жалба на И. Н. М. и Л. И. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 8197 от 10.12.2012г. по гр.д.№ 5405/2011г. на СГС, с което е обезсилено решение от 01.11.2010г. по гр.д.№ 3048/2008г. на Софийски РС и е прекратено като недопустимо производството по предявените искове. С обезсиленото решение на РС е признато за установено по отношение на П. Х. Н. – У., че касаторите са собственици на апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица][жилищен адрес] с площ 108,50 кв.м. по наследство от С. И. И. на основание наследство и делба, прогласено е за нищожно на основание чл. 42 б.”в” ЗН саморъчно завещание, оставено от Сетка Илиева в полза на П. Х. Н. и е отменен на основание чл. 431 ал.2 ГПК /отм/ констативен н.а. № 170,т.2/2004г.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила – чл. 188 ГПК /отм/ поради това, че съдът не е съобразил всички факти и нормата на чл. 224 ГПК /отм/, защото не е отчел, че няма идентичност между вече приключилото дело по чл. 108 от ЗС и сега предявения иск - новия иск е основан и на нов факт и няма идентичност на петитума по двете дела.

Ответницата по касация П. Х. Н. – У. оспорва жалбата, като счита, че възивният съд е съобразил всички обстоятелства по настоящото и приклучилото производство и нормата на чл. 220 ГРП /отм/ по отношение на ищеца Л. М.. Счита, че по отговорът на поставения въпрос, по който е допуснато касационо обжалване следва да се приеме, че съществува сила на пресъдено нещо по приключилото дело по отношение на предявения сега иск, поради което моли решението да се остави в сила, а ако се отмени, тъй като съдът не се е произнасял по същество – иска делото да се върне на въззивната инстанция.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: налице ли е тъждество на две дела и кога се разпростира силата на присъдено нещо и забраната за пререшаване на установителния иск за собственост, предявен след приключил ревандикационен иск. Допустим ли е иск за собственост и иск по чл. 431, ал.2 ГПК /отм/, респективно чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на издаден констативен нот. акт след влизане в сила на решение по чл. 108 ЗС по предходен спор.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

Решението влиза в сила само между страните, по заявеното в исковата молба искане и на предявеното основание – чл. 298 ГПК. За да е основателен отвод за присъдено нещо следва да е налице идентитет между страните, основанието на исковете по двете дела – юридическите факти на които се основава търсената защита и искането към съда. Липсата на идентичност между което и да е от тези три отличителни характеристики на предявения иск е основание да се приеме, че по-късно предявеният иск е допустим. /В този смисъл Р № 142/30.05.2011г. по гр.д.№ 1471/2010г. ІІ гр.о./

С Р № 541/2010 от 19.01.2011г. по гр.д.№ 1364/2009г. ІІ гр.о. се приема, че всеки собственик има право да защити правото си на собственост по отношение на всяко лице, включително и универсален и частен правоприемник, ако той оспорва, или нарушава правото на собственост. Изборът на вида иск за защита правото на собственост принадлежи на собственика в зависимост на степента на засягане на правото му и интензитета на търсената защита..

С Р № 878 от 16.10.2008г. по гр.д.№ 850/2008г. ВКС ІІІ гр.о., постановено по отменения ГПК е прието, че няма тъждество между две дела, когато петитумът по двата иска е различен, дори да имат за предмет един и същ имот и същите юридически факти. В същия смисъл е и Р № 33/22.03.2005г. по гр.д.№ 284/2004г. по т.д.№ 284/2004г. ІІ т.о. на ВКС по действащия ГПК ГПК. Настоящият състав споделя, формирана съдебна практика с цитираните решения, постановени по чл. 290 ГПК.

Забраната на чл. 299 ГПК не е налице и когато в исковата молба по по-късно заведеното дело има позоваване на нови факти, настъпили след приключване на устните състезания пред първоинстанционния, съответно пред въззивния съд. Това е моментът, до който съгласно чл. 235, ал.3 ГПК / чл. 188, ал.3 ГПК- отм./ най - късно страните могат да изнасят нови факти от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска, които да бъдат взети предвид от съда. /Р № 871/22.02.2011г. по гр.д.№ 1285/2010г. І гр.о./. Това е и момента, до който можеха да се правят правоизключващи възражения по отменения ГПК, а по сега действащия, преклузията настъпва с отговора към исковата молба. За настъпилите факти с правно значение след това е допустим нов иск между същите страни за същото искане и на същото правно основание.

Издаването на констативен нот. акт на основание чл. 483, ал.1 ГПК /отм/, / чл. 537, ал.2 ГПК/, с който е признат за собственик ответник по отношение на който е уважен преди това с влязло в сила решение иск по чл. 108 ЗС е ново обстоятелство, което обуславя допустимостта на нов иска за собственост. Във висящото производство ответникът по иска по чл. 108 ЗС е следвало да изчерпа всичките си възражения и основания, на които държи имота, поради което той не може след това да бъде признат за собственик на основание, което е съществувало преди приключване на устните състезания по предявения против него петиторен иск. Създадената привидност, че е собственик с издаването на констативен нот. акт след влизане в сила на решението по иска за собственост сочи на нов спор за правото на собственост и налага защитата на вещното право и отмяна на издадения констативен нот акт. /ТР № 178/1986г. ОСГК на ВС/

По касационната жалба:

Предявени са от касаторите И. Н. М. и Л. И. М. против П. Х. Н. при действието на отменения ГПК три иска: 1.иск да се признае за установено по отношение на П. Х. Н. – У., че те са собственици на апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица][жилищен адрес] с площ 108,50 кв.м. по наследство от Сетка Илиева Илиева на основание наследство и делба, 2. иск за прогласяване за нищожно на основание чл. 42 б.”в” ЗН саморъчно завещание, оставено от С. И. в полза на П. Х. Н. и 3.искане за отмяна на основание чл. 431 ал.2 ГПК /отм/ на констативен н.а. № 170,т.2/2004г., с който ответницата е призната за собственик на основание същото завещание.

По делото е установено следното: Ищцата И. М. е една от наследниците по закон на С. И. И., починала на 17.04.1988г. като вдовица, без деца. Тя е била собственик по наследство и завещание от съпруга си на апартамент – предмет на иска, призната за такава с н.а. № 167,т.V/1978г. С. И. е оставила саморъчно завещание в полза на ответницата, с което й завещава процесния апартамент за това, че оказва и ще продължи да й предоставя грижи, храна, облекло, ще заплаща текущите разходи, ремонти и данъци и всички свързано с дома до смъртта на завещателката.

По гр.д.№ 1572/1996г. на СРС от наследниците по закон на С., между които и ищцата по настоящия спор е предявен иск по чл. 108 ЗС против ответницата П. Н.. В хода на това производство ищците са твърдели нищожност на завещанието поради нарушение на забраната на чл. 14, ал.2 ЗН, и за това, че завещателката не е разбирала смисъла и значението на завещанието към момента на съставянето му.

С решение № 29 от 16.09.1996г. съдът е прогласил за нищожно завещанието за ½ от предмета му на основание чл. 14, ал.2 ЗН, и за недействително за другата ½ част от предмета му на основание чл. 43, б. „а” ЗН и е уважил иска по чл. 108 ЗС за целия апартамент. С решение от 10.04.1997г. по гр.д.№ 5368/1996г. на СГС е приел, че завещанието е нищожно, тъй като не съставлява безвъзмезден акт, защото вменява задължения на бонифициара по завещанието.

Решението на РС обаче е обезсилено в частта, с която е прогласено за нищожно и за недействително завещанието, поради това, че не е бил предявен инцидентен установителен иск и е оставено в сила решението по иска по чл. 108 ЗС. Молбата на П. Н. за преглед по реда на надзора на това решение е оставена без уважение с решение № 140 от 10.05.1999г.

Не е допусната до разглеждане и молбата на ответницата и за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК с решение № 278/26.07.2010г. по гр.д.№ 1422/2009г. на ВКС ІІ гр.о.

След приключване на посоченото дело, между наследниците по закон на С. И. е извършена делба по гр.д.№ 12867/2000г. на СРС. Съсобствеността е прекратена със съдебна спогодба, оформена с протокол от 08.05.2001г. по същото дело, с който процесния апартамент е предоставен в дял на ищцата И. Н. М. при заплащане на парично уравнение дяловете на останалите съделители. Това е станало по време на брака й с ищеца Л. И. М.,. С констативен н.а. № 14,т.І-А/08.12.2003г. ищцата е призната за собственик на процесния апартамент на основание наследство и делба.

След влизане в сила на решението по гр.д.№ 1572/1996г. на СРС, с което е уважен иска по чл. 108 ЗС против ответницата, тя е поискала и е призната за собственик с н.а. № 170,т.ІІ/05.04.2004г на основание саморъчното завещание, оставено от С. И. И.. Нищожността на завещанието на основание чл. 14, ал.2 ЗН и унищожаемоста на основание чл. 43, б. „а” ЗН са обсъждани само в мотивите, а те не влизат в сила.

В хода на настоящото производство ответницата П. Н. твърди нищожност на делбата, приключила със спогодба, по която е възложен апартамента на ищцата, защото не е участвал един от наследниците по закон на С. И.. За прогласяване за нищожна на същата делба, тя е предявила иск, по който е висящо гр.д.№ 664/2008г. на СГС.

По предявените сега искове, РС е приел, че саморъчното завещание е нищожно на основание чл. 42 б. „в” ЗН поради това, че вписаната в него тежест е невъзможна, поради което съсобственици са станали наследниците по закон, между които е извършена действителна делба. Възражението, че тя е нищожна е преценено за недоказано, поради което и неоснователно. Затова са уважени и трите иска.

Въззивната инстанция е приела, че уваженият иск по чл. 108 ЗС с влязлото в сила решение съдържа и установяване, че ищците, като наследници по закон на Сетка Илиева са собственици, поради което е недопустим сега предявеният установетелен иск само от една от наследниците по закон против същата ответница. Тъй като искът по чл. 108 ЗС е уважен, защото е прието, че завещанието е нищожно, на основание чл. 224 ГПК /отм/, е прието, че първия иск е недопустим. По предходното дело ответницата е следвало да изчерпа всичките си възражения, на които ищците е следвало за противопоставят всичките си дуплики. Предявените и непредявени дуплики са преклудирани, поради което ищците не могат отново да противопоставя доводи, че е собственик на апартамента на основание саморъчното завещание, за което в мотивите е прието, че е недействително, поради което СГС е приел, че и чл. 42, б. „в” ЗН е недопустим. Поради това, че искът по чл. 431 ГПК не може да се предяви като самостоятелен, е прекратено производството и по него.

Решението е неправилно.

Въззивната инстанция не е съобразила, че решението по иска по чл. 108 ЗС е влязло в сила на 10.04.1997г. В исковата молба ищците се позовават на настъпили нови факти - извършена делба по гр.д.№ 12867/2000г., приключила със съдебна спогодба, оформена с протокол от 08.05.2001г., с който процесния апартамент е предоставен в дял на ищцата, при заплащане на парично уравнение дяловете на останалите съделители. Това е станало по време на брака й с ищеца, който не е бил страна по предходното дело. Затова ищците са поискали установяване, че те са собственици на целия апартамент на ново основание – делба .

Нов факт е и посоченият в исковата молба, че ответницата е призната с н.а. № 170,т.ІІ/05.04.2004г за собственик на основание същото саморъчно завещание на С. И. И., за което само в мотивите е прието, че е недействително, но на друго основание – поради това, че към момента на съставянето му тя не е разбирала смисъла и значението на този правен акт. Дори в мотивите да бе обсъдена нищожност на завещанието на основание чл. 42, б. „в” от ЗН, на което сега е предявен иска, по този въпрос не се е формирала сила на пресъдено нещо, защото такъв иск не е бил предявен, а мотивите не се ползват с такава / т.18 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК ВС.

Вярно е, че ответницата следва да изчерпа всичките си възражения във висящото производство по спор за собственост и, че непредявените възражения се преклудират, но в случая тази хипотеза не е налице. По предходното дело иска е предявен от наследниците по закон и основанието на правата им е било наследяване.

Предявеният от ищците сега иск за собственост е на ново основание – получаване в дял като изключителна собственост на процесния апартамент по спогодба. Ищецът може да предяви нов иск на друго основание, а ответникът е длъжен да изчерпа всичките си възражения по предявения иск. Не е създадена сила на пресъдено нещо относно действителността на завещанието, тъй като този въпрос е обсъждан само в мотивите на решенията по приключилото дело.

Именно поради това след влизане в сила на решението по иска по чл. 108 ЗС тя е инициирала осъществяването на нов факт, който създава привидност, че притежава права. Това обосновава необходимостта от нова защита срещу този нов факт, която е предприета с нов иск за собственост и искане за отмяна на констативния нот.

акт. Затова изводът на въззивната инстанция, че предявените искове са недопустими е неправилен, поради което постановеното от нея решение, следва да се отмени, като делото се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане по въззивната жалба на П. Х. Н.-У. от етапа на устните състезания и постановяване решение по същество

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 8197 от 10.12.2012г. по гр.д.№ 5405/2011г. на Софийски градски съд

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: