Supreme Court allows cassation appeal due to lower court ignoring notarial deed probative force without opposition.

Р Е Ш Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 314

гр.София, 16 . 04 .2009

г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република

България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми

април две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като изслуша докладваното от

съдия Т.Гроздева гр.д.№ 362 по описа за 2009 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Т. С. срещу решение № 697 от 24.06.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 502 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 54 от 04.01.2008 г. на Варненския районен съд по гр.д. № 4* от 2007 г. за отхвърляне на предявения от касаторката срещу ОСЗГ-гр. Долни Чифлик и О. Д. иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото й като наследница на Т. Н. П. да си възстанови собствеността върху описани в исковата молба 9 земеделски имота.

Касаторката твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.

Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди, че съществените за делото въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, са за правото на съда да не зачита доказателствената сила на констативен нотариален акт за собственост при липса на оспорване на този акт от насрещната страна по делото и за момента, от който възниква правото на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение /дали това право възниква от момента, в който владелецът се позове на изтеклата в негова полза давност или от момента на изтичане на давностния срок/.

По първия от тези въпроси, според касаторката, Варненският окръжен съд е постановил решение в противоречие с трайната практика на ВКС, отразена в решение № 691 от 11.05.2006 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Четвърто г.о. Освен това, и двата поставени от касаторката въпроса били решавани противоречиво от съдилищата. Като решения, в които тези въпроси са решени противоречиво, посочва решение № 234 от 23.02.2006 г.

по гр.д. № 2* от 2004 г. на ВКС, Четвърто г.о., Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, решение № 233 от 17.04.2003 г. по гр.д. № 897 от 2002 г. на ВКС, Първо г.о., решение от 08.04.2004 г. по гр.д. № 2* от 2002 г. на Софийския градски съд, решение № 412 от 19.05.1986 по гр.д. № 165 от 1986 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 404 от 16.06.1995 г. по гр.д.

№ 1* от 1994 г. на ВКСС, Четвърто г.о. и решение № 1* от 26.07.1999 г. по гр.д. № 444 от 1999 г. на ВКС, Четвърто г.о.

Ответниците ОСЗГ- гр. Д. и О. Д. не вземат становище по касационната жалба.

При проверка на допустимостта на касационното обжалване съставът на Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционният съд за отхвърляне на предявения от касаторката иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, като е приел, че представеният от нея констативен нотариален акт № 1* том I , рег. № 941 по нот.д. № 1* от 27.01.1928 г. не доказвал правото на собственост на наследодателя на касаторката Т. Н. П. върху описаните в него земеделски имоти, тъй като отразеното в този акт обстоятелство, че Т. П. е осъществявал владение върху имотите в продължение на повече от 30 години било очевидно невярно: Към момента на издаването на този нотариален акт Т. П. бил само на 33 години, тоест преди 20 години /какъвто е минималния необходим по действащия тогава ЗД срок за придобиване на имот при недобросъвестно владение/ е бил само на 13 г., тоест не е можел да осъществява владение, тъй като не е бил пълнолетен. Същевременно нотариалният акт не съдържал данни за присъединено владение. Поради това съдът не е зачел доказателствената сила на този нотариален акт, макар ответниците по делото да не са оспорвали акта.

С оглед тези решаващи мотиви на съда, посочените от касаторката въпроси са съществени за делото, тъй като от решаването им зависи изхода на спора: Ако се приеме, че съдът не е компетентен да не зачита формалната доказателствена сила на констативния нотариален акт за собственост, който не е оспорен от ответника по делото, исковете на касаторката за имотите, описани в представения от нея нотариален акт, следва да се уважат. Ако се приеме, че владелецът става собственик на владения от него имот след изтичане на давностния срок, а не след позоваването му на давността като придобивен способ, исковете също следва да се уважат.

По първия от посочените от касаторката въпроси Варненският окръжен съд се е произнесъл в противоречие с трайната и задължителна практика на ВКС, отразена в Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, решение № 234 от 23.02.2006 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 412 от 19.05.1986 г. по гр.д. № 165 от 1986 г. на ВКС, Първо г.о. и др., според които констативният нотариален акт е официален удостоверяващ документ и като такъв има посочената в чл.143 от ГПК /отм./ доказателствена сила, а опровергаването на този нотариален акт може да стане само по възражение на ответната страна, чиято е и тежестта на доказване на неистинността на нотариалния акт. В противоречие с тази практика на ВКС въззивният съд сам, по свой почин /без да е налице оспорване от страна на ответника/ не е зачел доказателствената сила на констативния нотариален акт като официален документ.

Поради това касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 697 от 24.06.2008 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 502 от 2008 г.

На основание пар.16, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ ищцата е освободена от държавна такса за настоящото дело, образувано по иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.

НАСРОЧВА делото за .............................................., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.