VCS holds qualification contracts are civil, not labor, unless they alter labor relations terms.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 507

София, 30.10.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

ч.гр.дело №3324/2018 година.

Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, вх.№13136/16.7.2018 г., подадена от адв. К. С. – процесуален представител на ищеца Д. С. З. от [населено място], против въззивно определение №2062/03.7.2018 г. по ч.гр.д.№2153//2018 г. по описа Софийския апелативен съд, т.о, VI състав.

С обжалваното определение е потвърдено определение №5990/14.3.2018 г. по гр.д.№2516/2017 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I-7 състав, с което производството по делото е прекратено и делото изпратено на Софийския районен съд на основание чл.105, във връзка с чл.118, ал.2 ГПК.

Въззивната инстанция е приела, че „претендираните от ищеца обезщетения са свързани именно с възникването и изпълнението на трудовия договор от 24.06.2016г. и евентуалната недобросъвестност на ответника при сключването му, че ще му осигури провеждането на обучение за придобиване на квалификация „летец пилот“ на самолет Bombardier BG-700 series/G. 6000\, притежаването на каквато представлява изискване на изпълнение на длъжността за която е бил сключен трудовия договор.

Действително договорите, касаещи професионалната квалификацияа имат за предмет придобиване на знания и умения по дадена професия или специалност и по същината си не представляват трудови договори, както правилно е посочил и жалбоподателят. От друга страна, същите са непосредствено свързани с отношенията между работодателя и работника/служителя, „служат“ на трудовото правоотношение и в преобладаващия брой случаи са ориентирани към промяна в съдържанието на това правоотношение.

Такъв случай е именно и настоящият. Първоначално е възникнало трудовото правоотношение, а впоследствие въз основа на него е възникнало и обусловеното правоотношение по договора за квалификация. Основният правопораждащ факт, който обуславя отговорността на ответника е проявената от него недобросъвестност при възникване на трудовото правоотношение и създаденото от него заблуждение на ищеца относно основните параметри на трудовото правоотношение.

Така изложените фактически твърдения следва да определят и спора като трудов по см. на чл.357 от КТ, съгласно която разпоредба трудови са споровете между работника и служителя от една страна и работодателя от друга и относно възникването на трудовото правоотношение, какъвто спор е именно настоящият.

Съответно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 104, ал.1, т.4 ГПК на окръжен съд са подсъдни исковете по граждански и търговски спорове с цена на иска над 25 000 лева, с изключение на исковете по трудови спорове, какъвто е именно настоящият, настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е процедил като е прекратил пред себе си производството по делото и го е изпратил за разглеждане по подсъдност на СРС.“

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните касационни жалбоподатели молят да се допусне касационно обжалване на въззивното определение като поставя следните въпроси: 1.Договорът за придобиване на квалификация по чл.235 КТ трудов договор ли е или граждански ?, 2.Спорът между страните относно пълното неизпълнение от работодателя на договора за придобиване на квалификация по чл.235 КТ трудов спор по смисъла на чл.357 КТ ли е или е гражданскоправен спор ?, 3.Какъв е редът за реализиране на отговорността на работодателя за пълното неизпълнение на договора за придобиване на квалификация по чл.235 КТ ? Общият гражданскоправен ред по чл.79, ал.1, предложение второ ЗЗД ли е или редът, предвиден в КТ, при положение, че в чл.6, ал.2 на заключителните разпоредби на същия договор е предвидено, че „за неуредените в този договор въпроси се прилагат разпоредбите на действащото българско законодателство ?, 4.Спорът във връзка с ангажиране на деликтната отговорност на работодателя за недобросъвестно водене на преговори и недобросъвестно сключване на трудов договор и договор за придобиване на квалификация по чл.235 КТ, трудов спор по смисъла на чл.357 КТ ли е или гражданскоправен спор ?, 5.По кой ред се ангажира деликтната отговорност на работодателя при недобросъвестно водене на преговори и недобросъвестно сключване на трудов договор и договор за придобиване на квалификация по чл.235 КТ ?, 6.Спорът във връзка с претендиране обезщетение за причинени неимуществени вреди на работника от некоректното и недобросъвестно поведение на работодателя (недобросъвестно водене на преговори и недобросъвестно сключване на трудов договор и договор за придобиване на квалификация по чл.235 КТ) трудов спор ли е по смисъла на чл.357 КТ ли е или гражданскоправен спор ?, 7.

По кой ред се ангажира деликтната отговорност на работодателя за причинените имуществени вреди на работника от некоректно и недобросъвестно поведение на работодателя(недобросъвестно водене на преговори и недобросъвестно сключване на трудов договор и договор за придобиване на квалификация по чл.235 КТ) – по общия гражданскоправен ред по чл.52, във връзка с чл.12 ЗЗД ли е или по реда на КТ ?

Моли се за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба - [фирма] – С., не заявява становище в настоящото производство.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението към нея съобрази следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК, поради което е процесуално допустима. Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от поставените въпроси, а именно“ Договорът за придобиване на квалификация по чл.235 КТ трудов договор ли е или граждански ?“.

Преди да бъде отговорено на въпроса обаче, настоящият състав на Върховния касационен съд, IV г.о., намира, че следва да поясни следното:

Договорът, уреден с разпоредбата на чл.235 КТ (Договор за квалификация с лице, което не работи)не се различава от договора предвиден в разпоредбата на чл.234 КТ(Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация), с изключение на една от основните страни - обучаващият се няма качеството на работник или служител. Поради това юридическата характеристика на двата договора е еднаква. Поради това разпоредбите на чл.234 КТ се отнасят и към характеристиките на договора по чл.235 КТ.

За да отговори на поставения въпрос съдът намира, че е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК, опредметена в решение №227/19.4.2011 г. по гр.д.№1861/2010 г. на IV г.о., с което е прието, че „ С договорите за професионална квалификация и преквалификация не се уговаря престирането на работна сила и извършването на определена работа при работодателя, те не са трудови договори, макар и да са уредени от трудовото право. Следователно, доколкото липсва изрично предвидено условие за форма, следва да се прилагат общите правила на ЗЗД, а не по аналогия уредбата за трудовия договор. При положение, че в споразумението за повишаване на квалификация или преквалификация се променят или създават нови клаузи, касаещи самото трудово правоотношение, то само за тях важи изискването да са в писмена форма като условие за действителността им.“

Предвид изложеното следва да се приеме, че настоящият спор е граждански и за него са относими правилата за родова подсъдност по чл.104, т.4, предложение първо ГПК.

С оглед отговора на поставения въпрос частната касационна жалба се явява основателна и следва да се уважи, като обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция се отмени, а делото да се изпрати за разглеждане като първа инстанция на Софийския градски съд.

Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №2062/03.7.2018 г. по ч.гр.д.№2153//2018 г. по описа Софийския апелативен съд, т.о, VI състав.

ОТМЕНЯ въззивно определение №2062/03.7.2018 г. по ч.гр.д.№2153//2018 г. по описа Софийския апелативен съд, т.о, VI състав, с което е потвърдено определение №5990/14.3.2018 г. по гр.д.№2516/2017 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I-7 състав, с което производството по делото е прекратено и делото изпратено на Софийския районен съд на основание чл.105, във връзка с чл.118, ал.2 ГПК.

ИЗПРАЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводството.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: