Supreme Court dismisses appeal on procedural grounds, ruling questions lack relevance to the final judgment.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against the Sofia City Court's decision rejecting the plaintiff's claims for overtime pay and interest. The court found that the three questions raised by the appellant did not justify the lower court's ruling or constitute valid grounds for cassation under the Civil Procedure Code. Consequently, the appeal was rejected, and the appellant was ordered to pay the respondent's legal fees incurred in this instance.
Legislator headnote
AI generatedArt. 280, para. 3; Art. 281, para. 3; Art. 283 of the Civil Procedure Code: The Supreme Court may not examine cassation grounds at the selection stage if they do not justify the lower court's decision or if they are not relevant to the final outcome.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 177/17.03.2020 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Веска Райчева
Членове: Зоя Атанасова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4565 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 5 794/ 29.07.2019 г. по гр.д. № 894/ 2019 г. в частта, с която Софийски градски съд, изменяйки решение № 52-114-II/ 24.08.2016 г. по гр.д. № 11 426/ 2014 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил иска на Е. М. М. срещу „Шелби България“ ЕООД с правна квалификация съответно чл. 150 КТ за сумата 69 958.85 лв. – възнаграждение за извънреден труд в периода м. ноември 2010 г. – м. септември 2013 г. и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 10 319.69 лв. – законната лихва върху възнагражденията в периода 05.12.2010 г. – 25.11.2013 г.
Решението се обжалва от Е. М. М. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност по въпросите: 1. Полагала ли е Е. М. извънреден труд в сочените от нея дати и часове? 2. Очевидно неправилно ли е по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК решението, с което заключението на приета и неоспорена по делото експертиза (съдебно-счетоводната) не е взета пред вид от въззивния съд? и 3. Налице ли е съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, когато в решението въззивният съд е направил изводи въз основа на невъведени от страните твърдения (за това, че в границите на релевантния период ищецът е живял в помещения на хотела на ответника, на който е бил управител)? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а решението – постановено при касационните основания по чл. 281, т. 2 и 3 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът „Шелби България“ ЕООД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет (решението е въззивно, по искове за лихвоносно трудово възнаграждение с цена над 5 000 лв. – чл. 280, ал. 3, т. 4 ГПК); подадена от процесуално легитимирана страна (касатор е ищецът по отхвърлените искове), спазен е срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
Въззивният съд е приел, че е необходимо ищецът Е. М. (сега касатор) да докаже двете условия (материално-правни предпоставки) за възникване на вземането по чл. 150 КТ: 1) полагането на труд извън установеното работно време в релевантния период (м.ноември 2010 г. – м. септември 2013 г.) и 2) това да е станало по разпореждането или със знанието и съгласието на работодателя. След това е пристъпил към обсъждане на доказателствата за тяхното установяване, поставяйки събраните по делото в три групи.
В първата са гласните – онези, събрани чрез разпит на свидетелите Ч., Б. и Н.. Въззивният съд е приел, че и тримата дават показания ищецът като управител на хотел „Премиер лъкшъри маунтин резорт“ на ответника в [населено място] да е оставал след работа и да е работил през почивните дни. Окачествил е показания като общи, намирайки че никой от свидетелите не е посочил нито един конкретен празник, месец или период, през които ищецът е полагал труд в извънработно време. Достигнал е до извода, че поради това не може да свърже гласните доказателства с исковия период.
Във втората група са писмените и веществените доказателства, доколкото всяка от страните е представила данни на електронен носител, които е снела и на хартиен. Ищецът е представил разпечатки от таблици за работното време и часовете, през които служителите на хотела са били на работа в релевантния период.
От тях се установява, че през исковия период ищецът е работил в извънработно време. Ответникът е представил „справки 76“. От тях се установява, че ищецът е полагал труд само в границите на работното време, уговорено в трудовия договор - по осем часа през всеки работен ден от понеделник до петък през всяка работна седмица.
Въззивният съд е констатирал противоречието в тази група доказателства в установяването на релевантния факт. Поради това е пристъпил към обсъждане значението на документите, съпоставяйки ги със заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза. От една страна е намерил, че датите и часовете на представените от ищеца разпечатки съответстват на твърденията на ищеца по иска по чл. 150 КТ, но от заключението се установява, че се определят от датата и часа, въведените в компютърната система.
Въззивният съд е съобразил, че на длъжността управител на хотела ищецът е имал достъп до компютърната система, а това прави възможно те да са променени (манипулирани), за да обслужат нуждите на процеса. От друга страна е намерил, че от заключението се установява представените „справки 76“ да са извадки от електронната поща на ответника, както и че електронните писма са изтрити от лицето, което я е поддържало (трето за процеса).
Така въззивният съд е намерил, че тази група доказателства не установяват, но и не опровергават категорично твърденията на ищеца да е полагал извънреден труд в релевантния период.
Добавил е, че различен извод не следва от другата (трета група) писмени доказателства, ако и да ги е представил самият ответник. Действително от тях се установява ищецът да е консумирал храна от хотелския бар в някои от дните, за които твърди да е полагал извънреден труд. Съгласно т.4 от трудовия договор обаче, ищецът е бил настанен да живее в хотела. Друг документ доказва, че той действително е живял там. Следователно и тази група доказателства не установяват по категоричен начин верността на твърденията, че в релевантния период ищецът е полагал извънреден труд.
Въззивният съд е обобщил, че всички доказателства относно твърденията на ищеца Е. М. за положен извънреден труд като управител на хотела на ответника, са или дискредитирани, или непредоставящи достатъчно информация, а спорът по иска по чл. 150 КТ следва да се реши при неблагоприятни последици от непроведената доказателствената тежест спрямо ищеца (чл. 154 ГПК). Вземанията по исковете по чл. 150 КТ и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД не са възниквали, а първоинстанционното решение, с което са били уважени подлежи на отмяна, а исковете – на отхвърляне (чл. 271 ГПК).
При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав намира, че първият повдигнат въпрос не обосновава общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол. Той изразява несъгласието на касатора с крайния извод на въззивния съд, приел за неосъществен единия от двата факта, които пораждат вземането по чл. 150 КТ. Въпросът не съдържа необходимата абстрактност, а провежда едно от касационните основания в жалбата – оплакването за необоснованост на решението (чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК). Настоящият етап е по селектиране на касационна жалба, а законът не допуска в този етап Върховният касационен съд да обсъжда касационните основания - така и т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС.
Вторият повдигнат въпрос също не обосновава решението, а по него е изключено и всяко допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Касаторът свързва въпроса с необсъдено заключение. Доколкото въззивният съд е обсъдил съдебно-техническата експертиза, настоящият състав приема, че въпросът визира заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Чрез заключението на съдебно-счетоводната експертиза са били събрани доказателства за размера на вземанията по исковете по чл. 150 КТ и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Изключвайки тяхното основание (фактите, които ги пораждат), въззивният съд не е обсъдил, а и не е бил длъжен да обсъди, доказателствата за размера. Такова решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Третият повдигнат въпрос също не обосновава решението, а по него също е изключено всяко допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК за допоскане на касационния контрол. Първо, въпросът се отнася за част от събраните по делото доказателства в установяване на релевантния факт - за полагания от ищеца извънреден труд (онези, поставени в третата група), а не до всички. Следователно допускането на решението до касационен контрол по този въпрос, обективно не е в състояние да промени крайния извод по спора по чл. 150 КТ и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Въззивният съд го е решил, прилагайки спрямо касатора–ищец неблагоприятните последици на доказателствената тежест. Второ, третият повдигнат въпрос не е свързан с доводите и възраженията на страните. Той е свързан с извършеното от въззивния съд обсъждане на събраните доказателства. Константна е практиката на Върховния касационен съд в приложението на действащия ГПК, че когато страните са в спор за доказателственото значение на събраните по делото доказателства и спорът не е за истинността на документ (по чл. 193 ГПК), правомощието на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност – и така да изгради крайните си фактически изводи не е ограничено от становищата на страните.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът е длъжен да възстанови сторените от ответника разноски в настоящото производство. Те се изразяват в заплатеното адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5 794/ 29.07.2019 г. по гр.д. № 894/ 2019 г. на Софийски градски съд в частта по отхвърлените искове с правна квалификация чл. 150 КТ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. М. М. ЕГН [ЕГН] да заплати на „Шелби България“ ЕООД ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 120.29 лв. – разноски пред Върховен касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.