Supreme Court allows appeal regarding school liability for student injury in pool, citing causation issues.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3594

гр. София, 09.07.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

като изслуша докладваното от съдия ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА гр. дело № 4839 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 102174 от 25.09.2024 г., подадена от 97-мо СУ „Братя Миладинови“ чрез пълномощника адв. С. Й., против решение № 4749 от 07.08.2024 г., постановено по в.гр.д. № 4930/2023 г., с което Софийски градски съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение № 12494 от 09.11.2022 г. по гр. д. № 62783/2021 по описа на СРС за осъждане на основание чл. 49 ЗЗД, съответно чл. 45 ЗЗД 97-мо на СУ „Братя Миладинови“ и Ж. В. С. да заплатят солидарно на В. Д. И. сумата от 5500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на травматични увреждания на палеца на лявата ръка на ищцата, настъпили на 23.06.2021 г. в плувен басейн, собственост на 97-мо СУ „Братя Миладинови“, ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 110 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, представляващи направени разходи за такси за прегледи и лечение.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличие на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че не е доказан фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, доколкото настъпилите вреди са в резултат от действия на лице, комуто не е възложена работа, алтернативно са резултат изцяло от поведението на ищцата. Твърди се, че процесната тръба, имаща функцията на стъпало за сигурност, е била в изрядно състояние, а ищцата я е използвала не по предназначение вследствие на което се е самоувредила, което изключва отговорността на училището.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът се позовава на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационния контрол, формулирайки материалноправни въпроси, обобщено свеждащи се до пределите на гаранционно- обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, както и за критериите при определяне приноса на пострадалото лице към настъпилия вредоносен резултат:

1. Кога е налице противоправно действие, извършено от служител на ответника, което е предпоставка за ангажиране на отговорността на доверителя ми по чл. 49 ЗЗД?

2. Причинени ли са вреди от лице, на което е възложена дадена работа от доверителя ми?

3. Какви са пределите на обезпечително-гаранционната отговорност по смисъла на чл. 49 ЗЗД?

4. Какви са предпоставките за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД?

5. В случай, че едно лице е предприело с дължимата грижа предписаните от закона действия, отговаря ли то по реда на чл. 49 ЗЗД за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат? Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, дължи ли се обезщетение ?

6. Във всеки случай при наличие на вреди от вещ ли следва да се ангажира отговорността на собственика на вещта?

7. Кога е налице изпълнение на задължението за поддържане на дадена вещ в добро състояние?

8. Налице ли е пряка връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия?

9. Как се измерва приносът на пострадалото лице, за да е налице съпричиняване?

10. Налице ли е съпричиняване при използване на вещта не по предназначение?

11. Налице ли е съпричиняване, причинено от ищцата в настоящия случай?

12. Отговаря ли възложителят на работата в случай, че деликтът е настъпил изцяло поради поведението и действията на пострадалия?

Поставени са и следните процесуалноправни въпроси във връзка с оплакванията, че въззивният съд не е обсъдил конкретни доказателства относно състоянието на басейна:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?

2. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение с доводи, относими към оплакване за необоснованост.

Ответникът по касация и ищец в производството В. Д. И., действаща чрез законния си представител Р. Д. И., оспорва жалбата и изразява становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като постъпила в срок срещу подлежащ на касационно обжалване акт.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационна проверка, настоящият състав съобрази следното:

Въззивният съд е разгледал искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, насочени срещу 97 СУ „Братя Миладинови“ и чл. 45 от ЗЗД срещу Ж. В. С.. От приетите писмени и гласни доказателства съдът приел, че на 23.06.2021 г. по време на тренировка по плуване, провеждана в плувния басейн на 97-мо СУ „Братя Миладинови“ под ръководството на треньора към КПОСК „Славия“ Ж. В. С., 9-годишната ищцата получила травматично увреждане на палеца на лявата ръка при съприкосновение с монтирана в басейна хоризонтална тръба, предназначена за стъпало за сигурност. Към момента на инцидента треньорът на ищцата Ж. С. не е бил на басейна. Във връзка с поддръжката на басейна от страна на училището съдът посочил, че не се установявало категорично изправното състояние на тръбата, на която ищцата наранила пръста си, към момента на инцидента. Анализирайки заключението по приетата СТЕ, въззивният съд не възприел експертното становище, че монтираната тръба е била безопасна за ползване съобразно нейното предназначение. Съдът съобразил, че вещото лице установило състоянието й не към момента на инцидента, а към момента на огледа преди изготвяне на заключението.

От заключението от приетата СМЕ по делото съдът намерил за установено, че процесното увреждане на детето се дължи на действие на твърд тъп предмет с изразен ръб на контактната повърхност, което е възможно да се получи по твърдения в исковата молба механизъм, а именно от ръб на метална тръба след защипване с последващо теглене на пръста, за да се измъкне. При тези факти от правна страна въззивният съд заключил, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на училището по чл. 49 от ЗЗД за бездействие на служители, които не са положили дължимата грижа за поддържане на стъпалото за сигурност в безопасно за ползвателите му състояние. По отношение възражението за съпричиняване приел, че доказателствената тежест за установяването на това обстоятелство е за ответниците. Посочил, че с оглед събрания доказателствен материал не е безспорно доказано съпричиняване от страна на ищцата. Твърденията за използването на вещта не по предназначение от увреденото лице били ирелевантни, тъй като било възможно да се случи инцидент и при попадане на крака на съответното необезопасено място на тръбата, предвид постоянното движение в басейна по време на тренировка и активното използване на тръбата за почивка. Приел, че не е доказано безспорно и че за малолетното лице е имало ясна забрана да не се гмурка в басейна, освен при изрични инструкции на треньора.

При тези данни касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по въпроса дали е налице съпричиняване от страна на пострадалия при използване на вещта не по предназначение. Налице са общата и специалната предпоставки за допускане на касационна проверка по този въпрос. Въззивният съд се е произнесъл по него, приемайки, че възражението за съпричиняване е недоказано, защото не е категорично установено ищцата да е била уведомена за забраната да не се гмурка, както и че нараняване е могло да настъпи и при използване на тръбата за стъпване, съобразно нейното предназначение. Даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 444 от 31.10.2012 г. по гр. д. № 453/2012 г., ІV г. о. на ВКС, според което съпричиняване е налице, когато поведението на пострадалия, който използва вещта не по предназначението й, е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4749/07.08.2024 г., постановено по в.гр.д. № 4930/2023г., по описа на Софийски градски съд по жалбата на 97-мо СУ „Братя Миладинови“.

Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 112,20 лева и да представи квитанцията по делото в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса делото да се докладва за насрочване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.