Supreme Court dismisses appeal as procedural objection regarding acquisitive prescription is time-barred and precluded by prior proceedings.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 788

гр.София,

09.12.2015г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 5999 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Обжалвано е определение № 481 от 15.10.2015 г., постановено по гр.д. № 543/2015 г. от Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 489 от 27.07.2015 г. по гр.д. № 275/2015 г. на Районен съд Нови пазар за прекратяване производството по делото поради процесуална недопустимост на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Недоволен от постановеното въззивно определение е жалбоподателят и ищец в главното производство Х. М. А., който го обжалва с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Погрешно съдът е приел според жалбоподателя, че в предходен заведен срещу него процес по чл. 108 ЗС жалбоподателят – тогава отвтенитк, е трябвало да предяви възраженията си по иска в срока по чл. 131 ГПК и тъй като е пропуснал този срок, правото на му да се позове на изтекла придобивна давност в нов процес е преклудирано.

Ответниците по жалбата, представлявани от адв. Т. М. – редовно уведомени изразяват становище за недопустимост на касационното обжалване и неоснователност на частната жалба на ищеца. Поддържат като правилно становището на съда, че възраженията на ответника по делбено производство и ищец в настоящото производство по иск по чл. 124 ГПК за придобивна давност са процесуално преклудирани с оглед пропускането на срока по чл. 131 ГПК.

Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.

С обжалваното въззивно определение въззивният съд е приел, че между страните в настоящото исково производство е воден предходен делбен процес с предмет същите недвижими имоти, по който е постановено решение за допускане на делбата. Отделно от този процес между страните е заведено и дело по чл. 108 ЗС пред Районен съд Нови пазар. Съдът е приел, че с влизане в сила на решението по делбеното дело спорът относно наличието на съсобственост и квотите в нея е разрешен със сила на пресъдено нещо и не може да бъде пререшаван, което има за последица преклудиране на всички възражения, които съделителят е могъл да заяви, включително и възражението за изтекла придобивна давност. Въз основа на тези съображения Шуменският окръжен съд е приел, че доколкото ищецът в новия процес се позовава на придобивна давност, изтекла преди постановяване на решението по делбеното дело, то процесуалното право на ищеца да се позовава на това придобивно основание е преградено от силата на пресъдено нещо, с което се ползва решението в делбеното производство, респ. от изтичането на срока по чл. 131 ГПК в производството по иска с правно основание чл. 108 ЗС. При тези съображения Шуменският окръжен съд е потвърдил постановения от Новопазарски районен съд резултат за прекратяване на исковото производство.

В приложено към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното въззивно определение. За да обоснове разглеждането на частната жалба по същество, частният жалбоподател се позовава на чл. 2 ГПК, според който съдилищата са длъжни да разгледат и решат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

Частният жалбоподател обаче не формулира по съдържание материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е обусловил волята на въззивния състав при постановяване на определението му. При липсата на такъв въпрос, настоящият състав не е в състояние да извърши преценка за наличието на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.

Закрепеното от законодателя в чл. 2 ГПК задължение на съда да разгледа всяко подадено до него искане за защита и съдействие не се нарушава при недопускане на касационно обжалване, тъй като във фазата по селекция на касационните жалби Върховния касационен съд разглежда искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване и се произнася по основателността на това искане като проверява дали са надлежно установени от жалбоподателя общото и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.

Установяването и доказването на наличието на тези основания е задължение, което е в тежест на касатора съобразно диспозитивното начало в процеса, съобразно тълкуването на чл. 280 ГПК, дадено в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК. Следва да се посочи за пълнота, че приложената от жалбоподателя практика, макар да има за предмет разглеждането на искове по чл. 108 ЗС и чл. 124 ГПК е неотносима към разрешените с обжалваното въззивно определение въпроси относно процесуалната преклузия на възражението за придобивна давност.

При тези изводи касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допуска.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК и даденото разяснение в т.1 на ТР№6/2012г. ОСГ ТК на ВКС на ответниците по жалба не следва да се присъдят разноски пред настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за реално изплатени такива. В представения към отговора на жалбата договор за правна помощ само е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение, без доказателства реално да е заплатено.

Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 481 от 15.10.2015 г., постановено по гр.д. № 543/2015 г. от Шуменски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: