Legislator Case Law & Legislation
VKS-5BFCEF6CF1F15744C2257A98004AA54F AI generated

Supreme Court allows cassation appeal regarding lack of legal interest in restitution claim under ZSPZZ.

Case Number VKS-5BFCEF6CF1F15744C2257A98004AA54F
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Allowed / Granted

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria allowed the cassation appeal against a lower court's confirmation of a restitution claim. The appellant argued there was no legal interest in the claim because no dispute existed regarding ownership at the time of collectivization. The court found that legal interest exists when third parties contest the claimant's right to restoration, determining the scope of restitution. Consequently, the appeal was admitted pending proof of court fees.

Legislator headnote

AI generated

чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ; Legal interest in a special declaratory action for material rights exists when the right to restoration is contested by third parties claiming ownership at the time of collectivization.

Keywords

AI generated
legal interest in restitution ZSPZZ ownership claim cassation appeal admissibility collectivization ownership third party contest

Cited Legislation

AI generated
чл. 288 ГПК
чл. 287, ал. 1 ГПК
чл. 290 ГПК
чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ
чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси

Cited Case Law

AI generated
ТР № 1/2009 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС
ТР № 1/97 г., гр. д. № 11/97 г., ОСГК
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 492

Гр.София, 15.10.2012 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Гражданска колегия , Второ отделение в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 244 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. К. В. срещу Решение № 445/ 14.11.2011 г. по гр.д.№ 369/11 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено Решение № 702/ 09.12.2010 г. по гр.д.№ 2607/09 г. на Кюстендилския районен съд, с което е уважен предявеният от Е. Ж. В. и Р. П. В. против касатора иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ- за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС в [населено място] чифлик, [община] наследодателят на ищците- Ж.

К. В. е бил собственик, на основание давностно владение, основаващо се на писмен договор от 25.12.1948 г., на нива с площ от 1,5 дка в местността “Д.-М. в.” в землището на [населено място] чифлик, от които 778 кв.м. понастоящем попадат в имот пл.№ *, за който е отреден УПИ * в кв.15 по плана на [населено място] чифлик. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното въззивно решение е постановено по искова претенция, лишена от правен интерес- доколкото между страните по делото не е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот към момента на масовизацията, тъй като от страна на ответника не е заявена претенция за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ, а същият поддържа, че в периода след 1955 г.

имотът винаги е бил собственост на наследодателя му, респ. негова собственост. При условията на евентуалност са изложени и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответниците по касационната жалба- Е. Ж. В. и Р. П. В. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано. Поддържат, че обжалваното въззивно решение е съобразено със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. Посочват изрично, че ответникът не е заявявал собственически права върху спорния имот към момента на обобществяването му, с оглед на което не може да оспорва легитимацията на ищците като възстановени собственици, чиито права произтичат от проведена реституция по ЗСПЗЗ.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд следва да бъде допуснато, доколкото касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и предвид наличието на вероятност обжалваното решение да е недопустимо.

Според задължителните постановки, обективирани в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на производството, следва да намери приложение и в стадия на селектиране на касационните жалби, независимо дали касационната жалба съдържа оплаквания за нищожност или недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт.

Следва да се има предвид и това, че в случая е налице изрично позоваване от страна на касатора на липсата на правен интерес за ищците от предявения иск предвид липсата на спор за материално право между страните по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. В тази връзка следва да се съобрази, че предмет на специалния установителен иск за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установяването, че даден земеделски имот е бил собственост на ищеца или на неговия наследодател към момента на обобществяване на имота чрез включването му в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация, неправомерно отнемане, одържавяване по ЗТПС и т.н.

Правен интерес от предявяване на такъв иск е налице, когато правото на ищеца на възстановяване на собствеността върху земята му се оспорва от трети лица, които претендират, че към момента на обобществяването имотът е бил тяхна или на наследодателя им собственост и като такъв подлежи на възстановяване в тяхна полза, при което изходът на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ определя кръга от лица, на които органът по поземлената собственост следва да възстанови собствеността върху имота /ТР № 1/97 г., гр.

д. № 11/97 г., ОСГК/.

Предвид гореизложеното, касационното обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд следва да бъде допуснато предвид наличието на вероятност същото да е недопустимо, като на касатора се укаже необходимостта от представане на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.

Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 445/ 14.11.2011 г. по гр.д.№ 369/11 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено Решение № 702/ 09.12.2010 г. по гр.д.№ 2607/09 г. на Кюстендилския районен съд, с което е уважен предявеният от Е. Ж. В. и Р. П. В. против касатора иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, по касационната жалба на А. К. В..

УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: