Supreme Court dismisses appeal as it does not raise a material or procedural issue relevant to the final judgment.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1391

София, 13.11. 200 9 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето

гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември двехиляди

и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Надя Зяпкова

ЧЛЕНОВЕ:

Жива Декова

Олга Керелска

като изслуша докладваното

от съдия Зяпкова гр. дело № 1659/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от К. К. Ч. ЕГН * от гр. С. чрез адвокат М против въззивно решение на Окръжен съд Смолян № 179/17.07.2009 г. по гр. д. № 260/2009 г., с което е потвърдено решение на Смолянски районен съд № 142/8.05.2009 г. по гр. д. № 123/09 г., с което са отхвърлени предявените от К. К. Ч. против „Г” А. , Смолян обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

С жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

Към жалбата е приложено изложение относно допустимостта на касационното обжалване с позоваване на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

За ответника по касация „Г” А. , гр. С. не е изразено становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.

При проверка за допустимост на касационното обжалване по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:

За да признае за законно дисциплинарното уволнение на работника за извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ въззивният съд е приел за установено по категоричен начин явяването му на работа за нощна смяна на 27.11.2008 г. във видимо нетрезво състояние, за което е бил отстранен от работа и което се е отразило на нормалното функциониране и на други звена на ответното дружество с оглед естеството на работата, както и че при определяне вида на наказанието с оглед чл. 189, ал. 1 КТ са съобразени и данните за предишни дисциплинарни наказания на работника и установени негови нарушения в регистъра на пропуска на завода.

С изложението относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че в нормативната уредба има поредица от непълноти, които следва да бъдат запълвани в процеса на правораздаването. В тази връзка като особено значими са посочени следните въпросите: колко тежки и какви следва да бъдат извършените нарушения, за да се приложи законосъобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ;

когато един работник бъде обвинен и уволнен затова, че е извършил пет нарушения, извън тези по чл. 190, ал. 1, т. 1-6 КТ, а работодателят установи само едно от тях, може ли да се приеме, че е достатъчно, за да остане в сила наложеното наказание; може ли само с изходящи от работодателя или целево създадени от него доказателства да се установяват оспорени от работника нарушения /а когато голяма част от тези доказателства са с невярно съдържание/;

изпълнил ли е работодателя своето задължение по чл. 193, ал. 1 КТ, когато отправи само едно формално искане към работника да даде писмени обяснения без да го изслуша; доколко съдът е допуснал процесуално нарушение, след като не е обсъдил равнопоставено всички доказателства и доводи на страните, а е изградил своите изводи изцяло на база фактическите твърдения на едната страна.

В заключение поддържа, че отговорът на всички тези въпроси е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не са налице изискванията на закона за допускане касационно обжалване на въззивното решение.

Не е посочен въпрос с материалноправен или процесуалноправен характер, относим към постановения от въззивния съд краен изход на делото, което е основно изискване за допустимост на касационното обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, произнасянето по който ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поставените с изложението въпроси не са относими към постановения от въззивния съд краен резултат по спора. По тези въпроси въззивният съд не се е произнасял в обжалваното решение.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянски окръжен съд № 179/17.07.2009 г., постановено по гр. д. № 260/2009 г. по касационна жалба от К. К. Ч. ЕГН * от гр. С., ул. „С” № 64 чрез адвокат М.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: