Supreme Court dismisses appeal as bank statement must prove default maturity per mandatory practice.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 17

София,14.01.2013 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 867/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], против определение № 191 от 22.06.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 442/2012 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 3112 от 22.05.2012 г. по ч. гр. д. № 1359/2012 г. на Хасковски районен съд. С първоинстанционното разпореждане е отхвърлено заявление на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводни книги, срещу ЕТ „Н. - Н. М., К. П.” за сумите 45 943.01 лв. - главница, 17 704.87 лв. - договорни лихви за периода 21.01.2010 г. - 18.05.2012 г., и 560.06 лв. - такси, заедно със законните лихви върху главницата от 19.05.2012 г. до окончателното плащане и разноски за заповедното производство.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е необосновано и постановено в нарушение на закона. По съображения, подробно развити в частната жалба, моли определението да бъде отменено и да бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираното със заявлението парично вземане.

Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката в определение № 118 от 24.02.2009 г. по ч. т. д. № 25/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., по следния въпрос : Необходимо ли е извлечението от счетоводни книги на банка да съдържа реквизитите „обобщени данни за извършените за определен период транзакции, подробни данни за движението на погасяването му, погасените и непогасените дължими вноски във времеви порядък, бройката им”, за да се приеме, че има статут на документ по чл.417, т.2 ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба К. П. М., действащ в качеството на ЕТ „Н. - Н. М., К. П.” - [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата в писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди разпореждането на Хасковски окръжен съд, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, Хасковски окръжен съд е приел, че представеното в заповедното производство извлечение от счетоводни книги на банката - заявител не е редовно от външна страна и не удостоверява подлежащо на принудително изпълнение парично вземане към длъжника ЕТ „Н. - Н. М., К. П.”, произтичащо от посочения в заявлението договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс” № ВL1330 от 27.04.2006 г. Като се е позовал на създадена по реда на чл.274, ал.3 ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.417, т.2 ГПК, въззивният съд е мотивирал становището си за неоснователност на заявлението със съображения, че извлечението не съдържа достатъчно данни за размера и движението на предоставения кредит и в частност - за броя и падежа на непогасените кредитни вноски, което не позволява да се прецени дали са настъпили предвидените в договора хипотези на предсрочна изискуемост на кредита, каквато се твърди в заявлението.

Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.

Поставеният от частния жалбоподател правен въпрос за необходимите реквизити, които трябва да съдържа извлечението от счетоводни книги на банка, за да съставлява редовен документ по чл.417, т.2 ГПК и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане по смисъла на чл.418, ал.2 ГПК, е от значение за изхода на конкретното заповедно производство и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.

Независимо от значимостта на въпроса, касационно обжалване по повод на същия не може да се допусне, тъй като не е налице специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /неправилно квалифицирано от жалбоподателя като чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ допълнителна предпоставка. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за противоречие между обжалваното определение и задължителната практика в представеното с изложението определение № 118 от 24.02.2009 г.

по ч. т. д. № 25/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., с което по реда на чл.274, ал.3 ГПК Върховният касационен съд се е произнесъл по въпроса за съдържанието и удостоверителната сила по чл.418, ал.2 ГПК на извлечението от счетоводни книги на банка като документ по смисъла на чл.417, т.2 ГПК. В цитираното определение е прието, че за да послужи като документ по чл.417, т.2 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, извлечението от счетоводни книги на банка не е достатъчно да съдържа само информация относно длъжника, договора за банков кредит и размера на дължимите от клиента суми /главница, лихви и др./, но следва да удостоверява и изискуемостта /в т.

ч. и предсрочна/ на претендираното в заповедното производство вземане, настъпването на която трябва да предхожда подаването на заявлението по чл.417 ГПК, съгласно чл.418, ал.3 ГПК. Необходимостта от удостоверяване на предсрочната изискуемост в съдържанието на самото извлечение - чрез посочване на обстоятелствата, обусловили настъпването й, в хипотезата на уговорена автоматична предсрочна изискуемост при забава на конкретни вноски по кредита е застъпено и в множество други определения на ВКС с характер на задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - определение № 426/16.07.2009 г.

по ч. т. д. № 332/2009 г., определение № 637/02.09.2009 г. по ч. т. д. № 446/2009 г., определение № 706/23.11.2009 г. по ч. т. д. № 525/2009 г., определение № 637/02.09.2010 г. по ч. т. д. № 746/2009 г., определение № 764/03.11.2010 г. по ч. т. д. № 409/2010 г., определение № 230/23.03.2011 г. по ч. т. д. № 193/2011 г. и др. Въззивният съд се е позовал на част от посочената практика и в съответствие с нея е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, след като е констатирал, че освен информация за длъжника, за договора за кредит и за непогасения размер на дължимите суми /главница и договорни лихви/, представеното от банката - заявител извлечение от счетоводни книги изобщо не съдържа данни за настъпване на твърдяната в заявлението предсрочна изискуемост на кредита при предпоставките, уговорени от страните в договора.

Съобразяването на формираната по реда на чл.274, ал.3 ГПК задължителна практика по приложението на чл.417, т.2 ГПК при постановяване на обжалваното определение изключва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с което частният жалбоподател е аргументирал искането си за допускане на касационно обжалване.

С оглед недопускане на касационното обжалване, внесената с преводно нареждане от 19.10.2012 г. държавна такса за разглеждане на частната касационна жалба в размер на 606.48 лв. следва да бъде върната на частния жалбоподател.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 191 от 22.06.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 442/2012 г. на Хасковски окръжен съд.

Да се върне на [фирма] - [населено място], сумата 606.48 лв. /шестстотин и шест лв. и четиридесет и осем ст./, внесена с преводно нареждане от 19.10.2012 г. по сметка на ВКС като държавна такса за разглеждане на частна касационна жалба по ч. гр. д. № 442/2012 г. на Хасковски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :