Supreme Court dismisses appeal as facts, not law, were the sole basis for rejecting creditor's invalidity claim.

Определение на ВКС-ТК, І т.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50

С., 29.01. 2013 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Емил Марков

Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 280 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Ж. Й. Т. срещу Решение № 262 от 18.11.2010 год. по т.д.№ 271/2011 год. на Русенския окръжен съд с което е потвърдено Решение № 1853 от 05.11.2010 год. по гр.д.№ 1423/2010 год. на Русенския районен съд. С това решение, първоинстанционният съд е уважил предявеният от [фирма] срещу [фирма] и Ж. Т. иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на договор за продажба на четири недвижими имота – офиси в сградата на [улица], материализиран с нот.акт № 173 от 28.10.2009 год. В частта с която първоинстанционният съд е отхвърли иска за прогласяване на относителната недействителност на договор за продажба, чрез който [фирма] се е разпоредил с недвижим имот в полза на [фирма], решението на районния съд е влязло в сила, като необжалвано.

Качеството на [фирма] като кредитор на [фирма] е било безспорно, като за вземането му било образувано изпълнително производство. Безспорно е било и знанието на Т. за задължението, тъй като по това време е имал качеството на управител на дружеството-длъжник.

Последователно подържаната теза на въззивника-касатор е, че разпореждането с недвижимите имоти не уврежда интересите на кредитора, тъй като то разполага с достатъчно имущество за покриване на задължението към [фирма] и кредиторът е могъл да събере вземането си от сметки на дружеството и/или да впише възбрана върху имотите, което не е сторил.

За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на Р. е приел, че в тежест на ответника е било да докаже възраженията си, а именно, че дружеството е разполагало с имущество от което кредиторът би могъл да се удовлетвори и оттам липсата на увреждане с разпоредителните сделки. Обсъдил е размера на задължението към [фирма] – около 43000 лв. и надвишаващата го стойност на прехвърленото имущество. За да прогласи относителната недействителността на сделките и за четирите имота, съставът на Р. е позовал на това, че върху тях е учредена ипотека за обезпечаване на задължението по банков кредит и е неясно какъв би бил евентуалния остатък след удовлетворяването на ипотечния кредитор.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.

Те са свързани с въпросите: „1./ Следва ли да се приеме, че винаги е налице увреждане по исковете с правно основание чл.135 ЗЗД, дори когато длъжникът разполага с достатъчно имущество; 2./ Следва ли да се отменят някои сделки по реда на чл.135 ЗЗД, ако с отмяната на една или две, вземането на кредитора би било обезпечено по размер; 3./ Какво се случва с тези четири бр. недвижими имота, ако от стойността на само един от тях се удовлетвори вземането на кредитора, а по отношение на останалите три сделката остава относително недействителна за в бъдеще и до кога?; 4./ Не застрашава ли това правната сигурност?”

С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] е изразил становище, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, както и, че жалбата е неоснователна.

Преди всичко, третият от поставените въпроси няма отношение към рамките на съдебния спор, а по-скоро – към последиците от уважаването на иска и по-конкретно – изпълнението на решението. Четвъртият въпрос е риторичен. Те не отговарят на критериите по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.

Не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК и по отношение на първите два въпроса. Както бе посочено по-горе, становището на Русенския окръжен съд не се основава на преценката, че наличието на друго имущество е ирелевантно, а че съществуването на такова имущество не е доказано и то при доказателствена тежест на ответника/ответниците, черпещи права от това обстоятелство. Т.е. преценката е въз основа на фактите, а не въз основа на правно становище, противоречащо на съдържащо се в съдебната практика противоположно такова – т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. При условие, че не е доказано наличието и стойността на друго имущество, както и естеството и размера на задълженията на други кредитори, вторият от поставените въпроси, също се основава на фактите, а не на правото. Посочените съдебни актове не съдържат противоречащо си произнасяне, а и изводът на състава на Р. се основава единствено на доказаността на конкретни факти и обстоятелства по спора. Липсва каквато и да било обосновка за прилагането на т.3 на чл.280о ал.1 ГПК.

Разноски от ответната страна не са претендирани и не се дължат.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 262 от 18.11.2011 год. по т.д.№ 271/2011 год. на Русенския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.