Legislator Case Law & Legislation
VKS-5AA60A736FE2EC67C2258AC4002C46CF AI generated

Supreme Court allows appeal on tort damages fairness assessment under Bulgarian Civil Code Article 52.

Case Number VKS-5AA60A736FE2EC67C2258AC4002C46CF
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Allowed / Granted

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria allowed two cassation appeals regarding a tort claim for non-pecuniary damages. The lower court had reduced the awarded compensation to 1,500 BGN based on the fairness principle in Article 52 of the Civil Code, citing the minor nature of the injuries and the plaintiff's young age. The court decided to admit the appeals because the parties contested the application of this fairness principle, creating a genuine dispute requiring review against Supreme Court precedent.

Legislator headnote

AI generated

Article 52 of the Civil Code; Article 280, paragraph 1, item 1 of the Civil Procedure Code: The Supreme Court allows cassation when the appellate court's assessment of damages under the fairness principle contradicts established Supreme Court practice.

Keywords

AI generated
non-pecuniary damages fairness principle tort liability cassation appeal civil procedure injury compensation Supreme Court precedent

Cited Legislation

AI generated
Article 52 of the Civil Code
Article 280, paragraph 1, item 1 of the Civil Procedure Code
Article 283 of the Civil Procedure Code
Article 284 of the Civil Procedure Code
Article 287 of the Civil Procedure Code
Article 288 of the Civil Procedure Code
Article 290 of the Civil Procedure Code
Article 47, paragraph 6 of the Civil Procedure Code
Article 77 of the Civil Procedure Code
Paragraph 7 of Resolution No. 6 of 06.11.2013

Cited Case Law

AI generated
Supreme Court of Bulgaria, Civil Procedure, No. 4/1968
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 641

Гр. София, 14.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1670 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу въззивно Решение № 229 от 13.01.2023 г. по в.гр.д.№ 2566/2022 г. на СГС, г.о. ІІ „д” състав, а именно:

1) с вх.№ 20577 от 06.03.2023 г., подадена от М. Г. К. чрез адвокат И. Ю. от САК, както и

2) с вх.№ 18684 от 27.02.2023 г., подадена от К. Н. К. чрез особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК - адвокат Н. Т. от САК.

Жалбите, като подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт и отговарящи на изискванията по чл. 284 ГПК, са процесуално допустими .

Преписи от касационните жалби са разменени между страните.

Постъпили са отговори по реда на чл. 287 ГПК, като всяка от страните оспорва жалбата на противната страна.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение е отменено Решение № 20008694 от 28.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 62741/2019 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, в частта, в която е уважен предявеният от М. Г. К. срещу К. Н. К. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за разликата над сумата 1 500 лв. до пълния присъден размер от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от инцидент на 31.10.2014 г. в гр. София, ул. „Смърч“ № 24А, при който К. е причинил на К. охлузвания по лицето и синини по дясното рамо, както и силен стрес, който е довел до затварянето му в себе си, откъсването му от приятели, страх да излиза, потиснатост, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.10.2016 г. до окончателното плащане на дължимото, като вместо това иска е отхвърлен за разликата над сумата 1 500 лв. до пълния присъден размер от 5 000 лв.

За да постанови този резултат, СГС е приел, че пред въззивната инстанция липсва спор относно основанието на предявения иск. Спорът е съсредоточен върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Прието е за установено от показанията на свид.

М. К., че ответникът К. Н. К. е ударил ищеца М. Г. К. с метална тръба и с юмруци по лявата ръка и по дясното рамо. След инцидента ищецът е имал синини в дясната страна и болки, вземал е обезболяващи, затворил се е, бил е потиснат, неразговорлив, страхувал се е да излиза. От показанията на свид. Г. К. е прието за установено, че след инцидента ищецът е имал охлузвания по лицето и рамото, синини около 1 месец, бил е потиснат и не е смеел да излиза.

Изложено е, че съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

При определяне размера на обезщетението съдът е отчел обстоятелството, че контузиите, които е получил ищеца, са без риск за живота на пострадалия; интензивността на болката не е била значителна; по делото липсват данни на ищеца да е провеждано каквото и да е лечение; периодът на възстановяване е с кратка продължителност и не се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия.

Отчетено е и обстоятелството, че към датата на процесния инцидент ищецът е бил на 23 години, т.е. в младежка възраст, като е напълно възстановен, а също и обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, и психическия дискомфорт, който му е причинил. Прието е, че справедливото обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 1 500 лв., с оглед което обжалваното решение е частично отменено, като включително са преразгледани и присъдените на страните разноски.

Предвид съдържанието на касационните жалби, и пред ВКС спорът е ограничен до преценката за приложението на чл. 52 ЗЗД, като и двете страни поддържат произнасянето на въззивния съд да е в противоречие с практиката на ВКС (с конкретно посочени актове). Формулирани са питания, които обобщени се свеждат до правния въпрос за приложението на принципа на справедливост при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди . По този въпрос разрешението на въззивния съд следва да се съпостави с постановките на ППВС № 4/1968 г., което налага касационното обжалване да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

При допускане на касационното обжалване касаторите дължат внасяне на пропорционална държавна такса. Тъй като касационната жалба на ответника по иска е подадена чрез особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, от когото не може да се изисква заплащането на държавна такса (т. 7 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК), за събиране на дължимата от него такса съдът ще следва да се произнесе по реда на чл. 77 ГПК с решението по чл. 290 ГПК. Ищецът следва да заплати държавна такса в размер на 70 лв. (2% от интереса 3 500 лв.).

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 229 от 13.01.2023 г. по в.гр.д.№ 2566/2022 г. на СГС, г.о. ІІ „д” състав.

На касатора М. Г. К., чрез адвокат И. Ю. от САК да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 70 (седемдесет) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено по отношение подадената от него касационна жалба.

Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след изтичане на срока за представяне по делото на документа за внесена държавна такса по сметка на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: