Appeal dismissed due to insufficient claim value; opposing party costs awarded for procedural expenses.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court dismissed the appeal as procedurally inadmissible because the claim value fell below the statutory threshold for appellate review. The appellants sought ownership of land and annulment of a notarial act, but the claim value was calculated at 92.82 leva under the old Civil Procedure Code. Although the new code raised the threshold, the court applied the old rules to the existing proceedings, rendering the appeal inadmissible. Consequently, the court awarded the respondents their proven legal costs of 600 leva.
Legislator headnote
AI generatedчл. 280, ал. 2 ГПК; чл. 287, ал. 1 ГПК; чл. 288 ГПК: An appeal is procedurally inadmissible if the claim value does not meet the statutory minimum threshold applicable to the proceedings at the time of filing.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр. София, 20.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Гълъбина Генчева гр. дело № 254 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
В деловодството на Окръжен съд [населено място] е постъпила касационна жалба вх. № А 64 от 19.01.2012г. от М. К. Б. и Й. К. Б., двете от [населено място], представлявани от адв. К. Б. против решение от 14.12.2011 г. по в.гр.д. № 317 по описа за 2011 г. на Окръжен съд - Монтана.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор Н. В. Г. и Л. Д. Г., двамата от [населено място] чрез адв. В. К., в който се съдържа искане за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.
С искова молба от 07.12.2006 г. пред Районен съд [населено място] са предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за собственост върху 34 кв.м. от поземлен имот № 48489.8.186 по кадастралната карта на [населено място], със стар идентификационен номер УПИ ХХІ, пл. № 997, кв. 160 по плана на [населено място] и иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, за отмяна на нотариален акт № 25, т. VІ, дело № 1679 от 1979 г. на Нотариус при РС Монтана. Към момента на предявяване на исковете е в сила ГПК /обн. ДВ бр. 12 от 08.02.1952 г./, съобразно който се определя и цената им. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ размерът й е ¼ от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – ¼ от пазарната цена на имота. За определяне на посочения критерий ищците са представили удостоверение, видно от което данъчната оценка на целия недвижим имот, част от който са процесните 34 кв.м. е 2893,80 лева, следователно стойността на спорната част е 371,28 лева, а цената на предявените искове е 92,82 лева.
Касационната жалба е подадена след изменението на ГПК в сила от 21.12.2010 г., поради което приложима по отношение на настоящото производство е редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК, въвеждаща цената на иска като критерий за допустимост на касационно обжалване. Постановеното въззивно решение не попада в приложното му поле, тъй като цената на иска е под предвидения минимален размер. Ето защо жалбата е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане при условията на иззета компетентност.
При този изход на делото и с оглед приложените доказателства, а именно договор за правна защита и съдействие № 0045948 от 25.01.2012 г., от който е видно, че сумата от 600 лева за изготвяне на отговор е заплатена в брой, претенцията на ответниците по касационната жалба за разноски се явява основателна и следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № А 64 от 19.01.2012г. от М. К. Б. и Й. К. Б., двете от [населено място], против решение от 14.12.2011 г. по в.гр.д. № 317 по описа за 2011 г. на Окръжен съд - Монтана.
ОСЪЖДА М. К. Б. и Й. К. Б., двете от [населено място] да заплатят на Н. В. Г. и Л. Д. Г., двамата от [населено място], сумата от 600 лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция.
О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданска колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: