Supreme Court dismisses appeal for failure to formulate specific legal questions under Article 280 of Civil Procedure Code.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1043

София, 08.10. 2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година в състав:

П РЕДСЕДАТЕЛ:С. СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА С. - ТАШЕВА

М. ФУРНАДЖИЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ

гр.дело №565/2010 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от адв. Й. – процесуален представител на ищеца Д. П. Б. от град П. против въззивно решение №1800/06.1.2009 г. по гр.д.№1927/2009 г. по описа на П. окръжен съд, в.г.о., девети състав, с което оставено в сила решение №665/14.3.2009 г. по гр.д.№4036/2007 г. по описа на П. районен съд, ІV-ти граждански състав, с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и чл.21, ал.1 СК/отм./.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които е разрешил в противоречие с трайната практика на ВКС и които са съществено значение за развитието на правото, както и за точното прилагане на закона. Като основания за допускане се сочат хипотезите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК. Твърди се също така, че съдът е игнорирал задължителната сила на ТР на ВКС и в разрез с ТР №2/2001 г. на ВКС е направил погрешни фактически и правни изводи. Сочи се, че при преценката на представените доказателства съдът е дал превес на гласни такива и е приел, че гласните доказателства могат да оборят доказателствената сила на писмените. Излага се, че съпоставяйки доказателствената сила на един нотариален акт с показанията на един свидетел, съдът дава вяра на гласните доказателства без дори писменото доказателство да е оспорено. Твърди се, че по същия начин е процедирано и при преценката на писмено доказателство – декларация на страните. Навежда се довод, че само въз основа на една декларация, последвала във времето нотариалната сделка, съдът е приел, че може да се считат за променени последиците на един нотариален договор, а този подход е произволен и минира правната сигурност.

Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.

Ответницата по касация П. И. Караделева/Беркиева/, посредством процесуалния си представител – адв. М., е депозирала становище по смисъла на чл.287 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид становището на ответницата по касационната жалба намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.

Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.

Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.

Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.

Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма.

Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.

Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.

В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това изложението съдържа и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК

Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.

Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1800/06.11.2009 г. по гр.д.№1927/2009 г. по описа на П. окръжен съд, в.г.о., девети състав, по касационна жалба, вх.№28929/16.12.2009 г., подадена от адв. Й. – процесуален представител на ищеца Д. П. Б. от град П..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: