Legislator Case Law & Legislation
VKS-595FDF2AB0A5D5C0C2258369004BE2FE AI generated

Supreme Court revokes lower court judgment for allowing a company to be represented by an unauthorized manager due to a pending special pledge.

Case Number VKS-595FDF2AB0A5D5C0C2258369004BE2FE
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the company's appeal against a final judgment ordering it to pay unpaid wages. The court found that the lower court erred by accepting representation from the company's manager when the company's assets were subject to a special pledge, which legally suspended the company's management rights. Consequently, the judgment was revoked and the case remanded for retrial with the correct representative.

Legislator headnote

AI generated

Art. 46 para. 6 of the Commercial Code; Art. 303 para. 1 lit. 5 of the Civil Procedure Code: When a debtor's assets are encumbered by a special pledge, the debtor is desisted from management and represented by the appointed administrator; a court judgment rendered while the debtor was improperly represented must be revoked.

Keywords

AI generated
special pledge commercial code desistance court representation remand for retrial unauthorized representative commercial enterprise

Cited Legislation

AI generated
Art. 46 para. 6 of the Commercial Code
Art. 303 para. 1 lit. 5 of the Civil Procedure Code
Art. 26 para. 6 of the Commercial Procedure Code
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

Р Е Ш Е Н И Е

№ 301

гр.София, 20.12.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

пети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

при секретаря Райна Пенкова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3341/ 2018 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на [фирма], [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски районен съд № 961/ 20.03.2018 г. по гр.д.№ 18835/ 2017 г., с което дружеството - молител е осъдено да заплати на Г. А. Б. 21 011,40 лв – неизплатено трудово възнаграждение за период юли – септември 2017 г. със законната лихва върху тази сума от 27.11.2017 г. и 2 500 лв разноски по делото, а в полза на бюджета на съдебната власт – 840,46 лв държавна такса за производството.

Молителят поддържа, че съдебното решение е постановено при участие в производството на лице, което не е било негов надлежен представител. Излага следните твърдения: делото е образувано по искова молба за плащане на трудови възнаграждения, дължими от дружеството – молител на Г. Б.; по него е проведено само едно съдебно заседание, в което управителят на [фирма] Г. У. е признал иска. Въз основа на това съдът постановил решение, с което уважил ищцовите претенции. Към момента на извършване на признанието обаче представителните права на У. по отношение на дружеството – молител били прекратени, тъй като върху предприятието на търговеца бил вписан особен залог, кредиторът по него бил пристъпил към изпълнение и бил назначил друг управител – Л. Д.. Молителят поддържа, че няма никакви задължения спрямо ищеца Б., а претенциите на последния се основават на неистински документи, създадени единствено с оглед целите на исковото производство. Според него при наличие на тези обстоятелства влязлото в сила решение следва да бъде отменено на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК.

Ответната страна Г. Б. оспорва молбата за отмяна с доводи, че управителят на търговското предприятие няма право да представлява юридическото лице [фирма], такова право има само вписаният в търговския регистър управител. Според него съществува разлика между предприятието на търговското дружество и самото дружество, което не позволява приравняване на фигурите управител на предприятието и управител на дружеството. Единствено последният е легитимиран да представлява юридическото лице, а управителят на предприятие нито може да представлява дружеството пред съда, нито да инициира валидно производство за отмяна на влязло в сила решение, по което дружеството е страна.

Върховният касационен съд намира подадената молба за отмяна за допустима, а разгледана по същество – и за основателна.

[фирма], [населено място] е търговско дружество, вписано в търговския регистър с Е.[ЕИК]. На 22.06.2017 г. в регистъра по партидата на дружеството е вписан втори по ред особен залог върху търговско предприятие със заложен кредитор [фирма]. Заложният кредитор е пристъпил към изпълнение, назначил е управител – Л. Д. – и е определил депозитар, като всички тези обстоятелства са вписани в търговския регистър на 31.07.2017 г.

Гр.д.№ 18835/ 2017 г. по описа на Пловдивски районен съд е образувано въз основа на искова молба, подадена на 27.11.2017 г. от Г. Б. против [фирма], [населено място], предявен е осъдителен иск за реално изпълнение на задължение за плащане на трудово възнаграждение. На 15.12.2017 г. съдът е разпоредил на ответника да бъде връчен препис от исковата молба с указанията по чл.131 ГПК, но това съобщение не е връчено редовно. Въпреки това, на 15.02.2018 г. по делото е постъпил отговор от името на [фирма], [населено място], подписан от Г. М. У.. В отговора, както и в молба от 13.03.2017 г. (също подписана от Г. У.) от името на ответника е направено признание на иска. Съдът насрочил съдебно заседание на 19.03.2018 г., при провеждането на което ответникът не е бил представляван, а ищецът поискал постановяване на решение при признание на иска. Искането било уважено и съдът издал акт, с който уважил исковите претенции. Отмяната на този акт се претендира в настоящето производство.

Решението е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довели до ненадлежно представляване на [фирма], [населено място] по делото. Ответникът не е получил надлежно препис от исковата молба и доказателствата нито е признал иска. Изявление в този смисъл е направено от Г. У., като управител на дружеството, но от 31.07.2017 г.

той няма представителни правомощия по отношение на съвкупността от права, задължения и фактически отношения. Търговското предприятие е било обект на договор за особен залог, по който заложният кредитор е пристъпил към изпълнение и е назначил управител. Тези обстоятелства са вписани в търговския регистър на 31.07.2017 г., като от този момент, съгласно чл.46 ал.6 ЗОЗ, правомощията на органите на [фирма], [населено място] по отношение на неговото търговско предприятието се прекратяват (длъжникът се десезира).

Считано от тази дата Г. У. не може да представлява ответника касателно правоотношенията, които са част от търговското предприятие, а за наличието на редовно учредена и съществуваща към момента на извършване на съответното процесуално действие представителна власт, съдът следи служебно. За обстоятелствата, вписани в търговския регистър, при посочен Е.

на страната, съдът също дължи служебна проверка (арг. чл.26 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ). В случая съдът не е изпълнил тези си служебни задължения, в резултат на което е допуснал в отношенията, предмет на делото, ответникът да бъде представляван от лице без представителна власт. Постановеният при тези обстоятелства акт следва да бъде отменен на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, който да продължи производството с връчване на препис от исковата молба и доказателствата на ответника, чрез вписания в Търговски регистър управител на заложеното предприятие.

Доводите на ответната страна, основани на разграничението между предприятието на търговското дружество и самото дружество, са неоснователни. Разлика между дружеството и търговското му предприятие съществува, но тя се състои в това, че дружеството е субект – титуляр на права, а търговското предприятие е обект – то е собственост на дружеството.

Доводът, че управителят на предприятието, назначен от заложен кредитор след пристъпване към изпълнение в особената хипотеза на чл.46 и сл. ЗОЗ, няма никакви представителни права, също е несъстоятелен. Обратното разпорежда нормата на чл.46 ал.6 ЗОЗ: с вписването на управител на заложеното предприятие в търговския регистър се прекратяват правомощията на органите на залогодателя – юридическо лице (по отношение на включените като елементи на предприятието права, задължения и фактически отношения) - затова залогодателят се лишава от право да управлява и да се разпорежда със заложеното имущество (десезира се);

той се представлява (за отношенията, включени в предприятието) от назначения управител на заложеното предприятие. Това важи и за представителството пред съда. Вземането, което е било установено с влязлото в сила решение, е елемент от съвкупността търговско предприятие и затова управителят на заложеното предприятие, а не този на дружеството е бил легитимиран да представлява ответника [фирма] в производството по предявените искове.

Решението, постановено след като съдът е допуснал ответникът да бъде ненадлежно представляван, следва да бъде отменено.

Разноските в производството по отмяна следва да бъдат възложени не с решението по това дело, а от съда по същество, с оглед изхода от спора.

По изложените съображения Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК по молба на [фирма], [населено място], влязлото в сила решение на Пловдивски районен съд № 961/ 20.03.2018 г. по гр.д.№ 18835/ 2017 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с връчване на препис от исковата молба и доказателствата на ответника със срок за отговор.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: