Legislator Case Law & Legislation
VKS-58F90FEC38BC016CC2257D01003908F6 AI generated

Supreme Court dismisses appeal as no contradictory practice exists regarding security measures in enforcement proceedings.

Case Number VKS-58F90FEC38BC016CC2257D01003908F6
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the commercial appeal filed by a company against an appellate court decision regarding enforcement security. The appellant argued that the security measure was inadequate and that the appellate court applied the law contradictorily. The court rejected this, stating that while different factual assessments lead to different outcomes, there is no contradictory judicial practice on the legal question itself.

Legislator headnote

AI generated

Art. 280, para. 1, sec. 2 of the Civil Procedure Code; Art. 284, para. 3, sec. 1 of the Civil Procedure Code; The Supreme Court holds that the absence of contradictory judicial practice on a specific legal issue precludes the admissibility of a cassation appeal, even if the lower court's reasoning differs from other cases due to varying factual circumstances.

Keywords

AI generated
cassation appeal admissibility contradictory judicial practice enforcement security measure security need assessment commercial procedure code factual assessment variance appellate court decision

Cited Legislation

AI generated
Art. 274, para. 3 of the Civil Procedure Code
Art. 275, para. 1 of the Civil Procedure Code
Art. 280, para. 1, sec. 2 of the Civil Procedure Code
Art. 284, para. 3, sec. 1 of the Civil Procedure Code

Cited Case Law

AI generated
VKC decision No. 29 of 14.01.2013 on case No. 783/2012
OS Yambol decision of 13.06.2008 on case No. 284/2008
VKC decision No. 42 of 03.02.2009 on case No. 33/2009
VtAS decision No. 234 of 19.08.2008 on case No. 474/2008
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 407

гр. София, 24.06.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1770 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 вр. чл.396, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „П. Б. (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД срещу определение № 36, постановено на 10.01.2014г. по гр.д. № 927/2013г. на Окръжен съд – Хасково, с което е отменено определение № 2248, постановено на 08.11.2013г. по гр.д. № 3037/2013г. на РС – Хасково, и е допуснато обезпечение на предявения от Н. К. Д. против „П. Б. (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД иск за недължимост на сумите по изпълнителен лист от 19.02.2007г., издаден по реда на чл.237 ГПК (отм.) по ч.гр.д. № 179/2007г. на РС – Хасково, в общ размер 17 706,802 лева, чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 20078750400089 по описа на ЧСИ рег. № 875 З. З., изразяващо се в действия по принудително изпълнение за събиране на сумите по изпълнителния лист, при определена гаранция в размер на 1000 лева.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като наложената обезпечителна мярка не е адекватна на търсената по делото защита, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следния въпрос, който е обуславящ изхода на спора: При какви условия следва да бъде издадена обезпечителна заповед и допусната обезпечителна мярка спиране на изпълнителното дело при наличие на висящо изпълнително производство и кога е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка е подходяща? Частният жалбоподател поддържа, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата.

Ответницата Н. К. Д. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като формулираният въпрос не се решава противоречиво от съдилищата. Счита частната касационна жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Производството пред РС – Хасково е образувано по искова молба на Н. К. Д., с която е предявила против „П. Б. (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД иск за установяване, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 19.02.2007г., издаден по реда на чл.237 ГПК /отм./ по ч.гр.д. № 179/2007г. по описа на РС – Хасково, а именно 17 706,82 лева, включваща просрочена главница по договор за банков кредит от 21.02.2006г., просрочена лихва и наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2007г., и иск за осъждане на ответника да й заплати неоснователно удържаната й по изп.дело № 875/2007г. на ЧСИ – З. З. сума в размер на 17 200,37 лева. Ищцата е поискала да бъде допуснато обезпечение на предявените искове чрез спиране на изпълнението спрямо нея по посоченото изпълнително дело.

С обжалваното определение въззивният съд е отменил определението на първоинстанционния районен съд, с което искането за допускане на обезпечение е оставено без уважение, и е допуснал исканото обезпечение. Въззивният съд е приел, че не са налице обстоятелства, които да сочат на недопустимост на предявените искове, че представените с исковата молба доказателства не са достатъчни за извода за вероятна основателност на иска, поради което обезпечение следва да бъде допуснато при парична гаранция в определен от съда размер, както и че е налице обезпечителна нужда по отношение на предявения отрицателен установителен иск и посочената обезпечителна мярка се явява подходяща, доколкото съответства на обезпечителната нужда.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Формулираният от частния жалбоподател в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос, макар и да е твърде общ, действително е обусловил крайния извод на въззивния съд. По този въпрос обаче не е налице противоречива съдебна практика. Преценката на съда във връзка с формулираните въпроси винаги е обусловена от фактите и обстоятелствата по конкретното дело. Правилността на възприетата от съда фактическа обстановка и формираните въз основа на нея правни изводи в рамките на решаващата правораздавателна дейност на съда е предмет на касационния контрол, но не и на производството по неговото допускане. Именно различната оценка на приетите за доказани факти и обстоятелства, а не различното решаване на конкретен правен въпрос, е довело до различен краен извод във въззивното определение и в представените от частния жалбоподател определение № 29 от 14.01.2013г. на ВКС по ч.гр.д. № 783/2012г., ІV г.о., ГК, определение от 13.06.2008г. на ОС – Ямбол по адм.д. № 284/2008г., ГК, определение № 444 на САС по в.гр.д. № 441/2012г., определение № 42 от 03.02.2009г. на ВКС по гр.д. № 33/2009г., ІІІ г.о., ГК и определение № 234 от 19.08.2008г. на ВтАС по в.гр.д. № 474/2008г..

Определение № 29 от 14.01.2013г. на ВКС по ч.гр.д. № 783/2012г., ІV г.о. е постановено по иск за делба на недвижим имот и именно с оглед търсената с този иск защита е преценена конкретната обезпечителна нужда. Определение от 13.06.2008г. на ОС – Ямбол по адм.д. № 284/2008г., ГК е постановено по молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, с оглед на което е обсъждана разпоредбата на чл.390, ал.3 ГПК, предвиждаща допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението само при предоставено от молителя надлежно обезпечение. В определение № 42 от 03.02.2009г. на ВКС по гр.д. № 33/2009г., ІІІ г.о., ГК, е разгледана хипотеза, в която молба за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението е счетена за неоснователна поради това, че искът не е вероятно основателен с оглед конкретните факти и доказателства по делото. С определение № 234 от 19.08.2008г. на ВтАС по в.гр.д. № 474/2008г. е отхвърлена молба за допускане на обезпечение на отрицателен установителен иск поради недопустимост на иска. В посочените съдебни актове преценката на съда е извършена с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото и в този смисъл уеднаквяване на съдебната практика чрез общи критерии, определящи обезпечителната нужда, не би държало сметка за спецификата на всеки отделен случай.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Окръжен съд - Хасково.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 36, постановено на 10.01.2014г. по гр.д. № 927/2013г. на Окръжен съд – Хасково.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: