Court dismisses appeal in land restitution case, ruling ownership rights unestablished due to incomplete cadastral procedures.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against the district court's decision to terminate a land restitution claim. The plaintiff sought ownership of 30 square meters of land within a larger 1-dekar plot that had been restored through administrative procedures. The court held that because the specific 30 square meters had not been individually identified in the updated cadastral records, the plaintiff's claim for that specific portion was premature and inadmissible. Consequently, the lower court's ruling to deny the claim and close the proceedings was upheld as legally sound.
Legislator headnote
AI generatedAccording to Article 108 of the Civil Code and Article 14 of the Law on Restoration of Land Ownership; ownership rights over specific land parcels can only be protected if the object of the claim is individually identified in the current cadastral records, and claims for portions of restored land lacking such identification are inadmissible.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Р Е Ш Е Н И Е
Clean
Clean
false
false
false
MicrosoftInternetExplorer4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 587 /2009 г.
София, 06.01. 2010
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
второ отделение на гражданската колегия, в съдебно заседание
на втори ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при
участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша
докладваното от председателя БАЛЕВСКА
гр.
д. № 1811 / 2008 година , образувано по описа на I отд .
и за
да се произнесе, взе предвид :
Производството е по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр . с чл.218 и ГПК / отм ./ и
чл.218а б.”а” ГПК / отм ./.
Д. П. Л. от гр. С. обжалва и иска да се отмени Решение
N о 87 от 09.01.2008 год. по гр. в..д. Nо 327/2007 година на Старозагорския окръжен съд, с
което при повторното разглеждане на делото е обезсилено Решение N о 88 от 28.07.2005 година постановено по гр.д. N о 1575/2003 година на Старозагорския районен съд по
уважения срещу „Е”А. / Банка П. България АД/ ревандикационен
иск за предаване владението на 30 кв.м., представляващи част от нива от 1 дка,
имот пл. N о 1174 по плана
от 1951 година и производството по делото е прекратено. Поддържа се , че решението на въззивния съд е
неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
съществени процесуални правила, отменителни основания
по см. на чл.218б б.”в” ГПК/ отм ./ .
В срока по чл.218г ГПК / отм ./
не е постъпило писмено възражение от ответника и третото лице помагач.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение
на гражданската колегия, намира :
Касационната жалба са подадена в срока по чл.218в ал.1
ГПК/ отм ./, съдържа мотивирано изложение на
въведените отменителни основания и е процесуално
допустима.
С
обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна
инстанция , при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция е
обезсилил решението на първата инстанция и е прекратил исковото производство по
заявения ревандикационен иск, приемайки , че
процедурата по възстановяване собствеността на процесната
земеделска земя – 1 декар не е завършена , поради което и искът е
преждевременно заявен.
Решението
на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и законосъобразно. Релевираните основания за отмяна са неоснователни.
Съдебното
исково производство е инициирано по иска на Д. Л. срещу Е. А. за предаване на
основание чл. 108 ЗС владението на собствен недвижим имот-1 дка, уточнено в
последствие на 30 кв.м. попадащи в терен , имот пл. N о 1174 по плана от 1951 година , отреден за НПСП „Д”,
продаден през 1998 година на банката.
Като
наследник на покойния П. Т. П. / п. 1988 г./, със съдебно решение N о 52 от 29.10.2001 година по адм .д.
N о 4133/ 2000 година на СтРС , на основание чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ , на ищцата- Д. П. Л. е възстановена собствеността на
ЛОЗЕ от 1 дка в м.”М” в строителните граници на гр. С., както и на ЛОЗЕ от 2.5
дка в същата местност. В последствие е издадено Решение на ПК С. З. N о 518552 от 17.12.2001 година, на основание чл. 18ж от ППЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на
земеделски имот 3.500 дка в съществуващи, стари реални граници, попадащи в
строителните граници на гр. С. м.”М”, имот N о 1174 от КП от 1951 година / без индивидуализация на
границите на имота./
При
данните по делото, че процесните 30 кв.м. / за останалите 970 кв.м. е направен
отказ от иска/ попадат в индустриална и складова зона „ Голиш
, но липсва завършена процедура по попълване на кадастъра с тях,
законосъобразно решаващият съд е приел, че искът за защита на непризнатото по
съответния административен ред , при незавършената реституционна
процедура, право на собственост , е недопустим. Като част от недвижим имот , претендирана като реална , самостоятелна част от
възстановена земеделска собственост , защитата на правото на собственост може
да бъде реализирана само и доколкото обекта на защита е индивидуализиран .
Решението на въззивния съд е изцяло съобразено с указанията с отменителното решение на ВКС в насока , че е недопустимо
смесване елементите за индивидуализация на претендирания
имот по различни териториално- устройствени планове.
Правилно е прието, че представената по делото Скица на
целия възстановен имот , не може да бъде възприет като годно доказателствено
средство за индивидуализация на ревандикираните 30
кв.м. като реална част от имот, собственост и във владение на ответното
търговско дружество, без съответното му обособяване според действащите правила
на устройство на територията. Правилно , без да игнорира тази скица , но и без
да може да я зачете като годно по заявения иск доказателствено средство , съдът
е направил извод , че няма завършена процедура по реституцията на имота по
ЗСПЗЗ и правото на собственост не е възникнало, като е обезсилил решението на
първата инстанция и е прекратил делото.
Правилно е решението на съда и в частта за разноските.
Разпоредбата на чл. 64 ал.2 ГПК / отм ./ е приложена
според точния смисъл на закона- размера на дължимите и присъдени разноски
зависи от изхода на делото/ а не от размера на защитения материален интерес/ и
тяхното доказване, че са направени именно за защита на спора по делото.
По
изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК / отм ./
и чл. 218и ГПК / отм ./, състав н ВКС- второ отделение
на гражданската колегия
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение N о 87 от 09.01.2008 год. по гр.
в..д. Nо 327/2007 година на Старозагорския окръжен
съд, с което при повторното разглеждане на делото е обезсилено Решение N о 88 от 28.07.2005 година постановено по гр.д. N о 1575/2003 година на Старозагорския районен съд по
уважения срещу „Е”А. / Банка П. България АД/ ревандикационен
иск по чл. 108 ЗС за предаване
владението на 30 кв.м., представляващи част от нива от 1 дка, имот пл. N о 1174 по плана от 1951 година и производството по
делото е прекратено.
Решението
е постановено при участие на „Д”А. гр. С. в процесуалното качество на трето
лице - помагач.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: