Bulgarian Supreme Court dismisses negative ownership claim due to lack of legal interest in inheritance shares.

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 760

София, 12.10.200 9 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо

гражданско отделение, в съдебно заседание на шести

октомври две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА

БОНКА

ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 4753 /2008 година

Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/ във вр. с пар.2, ал.3 от действащия ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. И. против решение № 296 от 04.06.1999г. по гр.д. № 98/1999г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е отменено частично решение № 693/10.09.1997г. по гр.д. №741/1996г. на Пернишки РС и вместо това е отхвърлен иска, предявен от С. И. И. против П. Р. М. да се признае за установено, че тя не е собственик на 5/12 ид.ч. ( разликата между ½ и 1/12 ) от апартамент № 16, находящ се в гр. П., ул. “. № 30, вх. Б, ет.3, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 69,64 кв.м., ведно с прилежащото таванско помещение № 3 с площ 13,50 кв.м. и избено помещение № 4 с площ 7,37 кв.м. и 1,93% от общите части на сградата. Отхвърлен е и иска, предявен на основание чл. 431, ал.2 от ГПК /отм/, като е отменен н.а. № 91,т.ІV/1991г. в частта, с която 5/12 ид.ч. от предмета му.

Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост при преценката на съда, че няма правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за собственост над размера на наследствената си квота от процесния апартамент..

Ответницата по касация П. Р. М. , починала в хода на производството на 28.06.1999г. е заместена от наследниците си А. П. Н., Н. В. Н., Д. В. Н., М. Н. Н., Н. Н. Н., Р. Г. Р. , А. Г. Й. , Г. Г. Г. и А. Г. Г.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По гр.д. № 98/1999г. на Пернишки окръжен съд е постановено въззивно решение № 296 от 04.06.1999г., съобщено на страните. От ищецът С е постъпила в тридесет дневният срок касационна жалба против това решение. Видно от акт за изгубена част от дело от 16.02.2007г., тази касационна жалба е била изгубена. За възстановяването й, както и на книжата, доказващи внасянето на дължимата държавна такса е проведена процедура по чл. 74, ал.3 от Правилника за съдебна администрация в районните, окръжните, военните и апелативните съдилища /отм/ С В. в сила определение № 111 от 15.04.2007г. са възстановени книжата по липсващата част от гр.д. № 98/1999г.:касационна жалба с вх. № 290/`13.07.1999г. /приложена в ксерокопие/, съобщение за довнасяне на 6,80 лв. и молба с приложение квитанция за внесена държавна такса /самата квитанция не фигурира като ксерокопие/. Касационната жалба е в срок, тъй като е подадена на 13.07.1999г., а съобщението за изготвяне на решението от жалбоподателя е получено на 30.06.1999г. Тя е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пернишки окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана, поради което съдът я преценява като допустима

По делото е установена следната фактическа обстановка: Първоначалната ответница П. Р М. и дъщеря й Д. Л. са били членове на ЖСК “С” по право за апартаменти съответно № 18 и процесния апартамент № 1* Д. З. Л. умира на 24.12.1979г. и нейни наследници са преживял съпруг И майка й П. Р. М. Съпругът И. Л. умира на 08.05.1995г. и е наследен от две сестри – и от едноутробен брат С. И. И. /ищец по делото/. С протоколно решение № 88/25.01.1990г. общото събрание предоставило процесния апартамент на преживелия съпруг И на майката П. М. Въз основа на това решение е издаден констативен нот. акт № 91,т.ІV/1991г, с който двамата са признати са собственици на целия апартамент.

Въззивният съд е възприел изводите на РС, че на основание чл. 23 и пар.1 от ДР на ЗЖСК, членственото правоотношение на починалата Д. Л. се поема само от съпруга й И. Л. , тъй като тази норма е специална и дерогира реда на наследяване, предвиден в ЗН. Прието е, че е недопустимо общо членствено правоотношение да се създаде по воля на общото събрание с посочения протокол. Прието е, че издадения нот. акт 91,т.ІV/18.09.1991г е основание за добросъвестно владение тъй като той има вещно правно транслативно действие, съгласно ТР № 44/1975г. на ОСГК, но с предявяване на отрицателния установителен иск на 08.05.1996г. е прекъснато течението на давността. В частта, с която иска е уважен, решението е влязло в сила.

Въззивният съд е отхвърлил иска за 5/12 ид.ч., като е приел, че от претендираната с исковата молба ½ ид.ч. ищецът се лигитимира като наследник – едноутробен брат на И. Л. само на 1/12 ид.ч., съгл. чл. 8, ал.3 от ЗН За останалите 5/12 ид.ч., съдът е приел, че той няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, защото дори иска да бъде уважен, той не би получил тази част, която се полага по наследство на сестрите на И. Л. – З. и Т. В. , които имат право на двоен дял спрямо него, но не са предявили този иск. Прието е, че ищецът не може да предявява чужди права, а не може да се отнеме правото на останалите наследници на И. Л. да предявят своите правопораждащи, респективно правопогасяващи възражения.

При служебна проверка на допустимостта на решението в рамките на обжалваната част, съдът констатира, че решението е недопустимо поради следното.

С предявяването на отрицателен установителен иск се цели защита на спорно право, като се твърди и иска установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът не притежава същото право. За предявяване на отрицателен установителен иск, закона – чл. 97, ал.1 от ГПК /отм/ , респ. чл. 124, ал.1 от действащия ГПК въвежда като абсолютна процесуална предпоставка наличието на правен интерес.

За да е налице правен интерес от предявяването на такъв иск, следва чрез него, ищецът да защити свое право. При уважаване на иска, макар че се отрича притежаването на спорното право от ответника, следва правните последици да рефлектират в правната сфера на ищеца, като запазят, или обогатят имуществото му.

В конкретния случай дори искът да бъде уважен и правото на собственост на ответницата, респективно на правоприемниците й върху апартамента да бъде отречено със сила на присъдено нещо, от това не следва, че спорните в това производство 5/12 ид.ч. са собственост на ищеца. Правните последици от уважаване на иска и за тази идеална част, т.е.

от отричане правата на ответниците върху нея няма да рефлектират върху имуществото на ищеца – да го запазят, или обогатят. Затова предявеният иск за тази част е недопустим. Въззивният съд, а преди него и РС неправилно са се произнесли по същество по недопустим иска и за тази идеална част, на която ищеца не би бил наследник, поради което постановеното от тях решения са недопустими и следва да бъдат обезсилени.

Тезата на касатора, че с предявения иск за ½ ид.ч. от апартамента брани абсолютно право няма отношение към въпроса за допустимостта на иска.. Сам по себе си факта, че вещното право на собственост е абсолютно не обуславя наличие на правен интерес да се предяви този иск от всеки правен субект против всеки, който претендира права върху недвижим имот. Това, че вещните права са абсолютни означава, че всички правни субекти са задължени да се въздържат от действия отричащи, или смущаващи правото на собственост на собственика. Това съдържание на вещното право не създава правен интерес у всеки да претендира, че друг правен субект, който посочва като ответник няма право на собственост върху конкретен обект, или част от него. Закона изисква наличие на правен интерес за подобна претенция, а тя както вече се подчерта е налице, когато съдебното решение, при уважаване на иска ще рефлектира по някакъв начин върху правната сфера на ищеца. В конкретния случай дори иска да бъде уважен над 1/12 – за процесните 5/12 ид.ч., като се отрекат правата на ответниците върху тях, с това няма да се увеличат правата на ищеца. Те са в идеална част, съответстваща на наследствените му права и тезата му, че има право върху всяка частичка от имота като съсобственик е вярна, но не кореспондира на този извод и не го оборва.

Наличието на общи факти, касаещи и останалите наследници на И. Л. нее обуславя правен интерес ищецът да предяви отрицателен иск за собственост, за части, припадащи се на техните наследствени квоти. Наличието на такива факти поражда други последици – възможност решението да се отмени и за необжалвалите другари например, но не създава правен интерес за ищеца, защото законът не го оправомощава в този случай да защитава чужди права.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА като недопустими поради липса на правен интерес решение № 296 от 04.06.1999г. по гр.д. № 98/1999г. на Пернишки окръжен съд, в частта, с която е отменено частично решение № 693/10.09.1997г. по гр.д. №741/1996г. на Пернишки РС и вместо това се е произнесъл по същество, като е отхвърлен иска, предявен от С. И. И. против П. Р. М. да се признае за установено, че тя не е собственик на 5/12 ид.ч. ( разликата между ½ и 1/12 ) от апартамент № 16, находящ се в гр. П., ул. “. № 30, вх. Б, ет.3, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 69,64 кв.м., ведно с прилежащото таванско помещение № 3 с площ 13,50 кв.м. и избено помещение № 4 с площ 7,37 кв.м. и 1,93% от общите части на сградата и по искането по чл. 431, ал.2 от ГПК /отм/, като е отменен н.а. № 91,т.ІV/1991г. в частта за 5/12 ид.ч. от предмета му, както и решение № 693/10.09.1997г. по гр.д. №741/1996г. на Пернишки РС, в частта, с която се е произнесъл по същество по същите искове до размер на 5/12 ид.ч. от описания апартамент и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения отрицателен установителен иск за тази идеална част

Решението в останалата част е влязло в сила.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: