Supreme Court allows cassation appeal against unjust enrichment judgment regarding unauthorized use of plaintiff's power line.
Bulgaria (BG)
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria admitted the cassation appeal against a second-instance judgment ordering the defendant to pay for the unauthorized use of the plaintiff's power line. The defendant argued that the court erred in calculating the compensation amount based on a specific precedent, claiming a contradiction with mandatory case law. The court found the appeal admissible under Article 280 of the Civil Procedure Code and upheld the lower court's finding that the defendant had no legal basis for using the asset.
Legislator headnote
AI generatedArticle 280, paragraph 1, item 1 of the Civil Procedure Code; Article 59 of the Act on Unjust Enrichment; The Supreme Court may admit a cassation appeal if the lower court's decision contradicts mandatory case law or if the facts and law applied are erroneous, as seen in this dispute over asset usage compensation.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 568
гр. София, 09.10.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 23 септември , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №184/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] - [населено място] срещу решение №469/14.10.2013 на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №748/2013 г. на Трети търг. състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 199 постановено на 09.05.2013 г..по т.д. № 582/2012 г. на ОС-Пловдив , В ЧАСТТА, с която касаторът е осъден да заплати на основание чл.59 ЗЗД на [фирма]/в ликвидация”- [населено място] сумата от 5090,04 лева, до размера, на който ответникът се е обогатил за сметка на ищеца вследствие ползване на далекопровод „Отклонение ТП Конски дол”–собственост на ищеца, без да има основание за това, както и 475 лева-лихва за забава върху горната сума за периода: 05.08.2011 г.- 31.12.2011 г. и разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че по въпроса, на каква база следва да се определи обезщетението за неоснователно обогатяване в процесния случай обжалваното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС Р № 179 от 18.05.2011 г. по т.д. 13/2010 г. на Второ т.о. -основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност, както и за липса на основанията за допускане до касация..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният далекопровод „Отклонение ТП Конски дол”е собственост на ищеца на счетоводните записване на същия, от които се установява, че същият е отразен като дълготраен актив на дружеството-ищец и представлява част от капитала му. Съдебният състав е счел за неоснователно възражението на ответника, че е придобил далекопровода чрез изтекла в негова полза придобивна давност, доколкото го е ползвал в периода 1999 г. -12.01.2012 г.. Основал се е на липсата на субективното намерение на това дружество да ползва вещта като своя, което следва от писменото предложение, отправено от негова страна от 16.12.2009 г., с което е предложил на ищеца изкупуването на далекопровода. С оглед изложеното и на база заключението на СТЕ изслушана по делото, съдът е заключил, че ответникът е ползвал през процесния период далекопровод „Отклонение ТП Конски дол”–собственост на ищеца, без да има основание за това, поради което и искът се явява основателен и доказан до уважения размер от 5090,04 лева, определен от вещото лице.
От изложеното следва, че релевираният от касатора в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване въпрос, на каква база следва да се определи обезщетението за неоснователно обогатяване в процесния случай обжалваното решение следва да се изследва за противоречие със задължителната практика на ВКС Р № 179 от 18.05.2011 г. по т.д. 13/2010 г. на Второ т.о. -основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК
По изложените съображения, съдът счита, че е налице основание по чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№469/14.10.2013 на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №748/2013 г. на Трети търг. състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] - [населено място] да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 111,30 лева в едноседмичен срок
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.