Supreme Court dismisses appeal against appellate court's refusal to reduce attorney fees below statutory minimums.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court upheld the appellate court's decision to reject the appellant's request to reduce attorney fees below the statutory minimum. The appellant argued that the fees awarded to the opposing party were excessive and should be lowered, but the court found the fees were already at the minimum legal threshold. Consequently, the court ruled that the request for reduction was procedurally valid but substantively unfounded due to the mandatory minimums.
Legislator headnote
AI generatedGPK Art. 248; GPK Art. 81: The appellate court may only modify its own decision regarding costs upon a separate request under Art. 248, and costs cannot be reduced below the statutory minimums established by the Lawyers Act and relevant regulations.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 336/14.05.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
като разгледа докладваното от съдията С. частно гражданско дело № 471/2011 г. по описа на Трето гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Б. Р. срещу определение № 952/ 24.03.2011 г. по в.гр.д.№ 35/11 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното определение въззивният съд на основание чл.248 ГПК е изменил постановеното от него решение № 129/ 15.02.2011 г. по в.гр.д.№ 35/11 г. в частта за разноските, като е намалил от 780 лв. на 390 лв. присъдените в тежест на жалбоподателя разноски за въззивното производство, и е отказал да намали тези за първоинстанционното производство. Поддържа се, че в последната си част обжалваното определение е неправилно, поради което се иска неговото изменяване, като на основание чл.78, ал.8 във връзка с ал.5 ГПК присъдените от първоинстанционния съд в полза на [фирма] разноски за юрисконсулт бъдат намалени до минималните размери, предвидени в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по частната жалба- [фирма]- [населено място] е депозирал писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК, с който моли същата да бъде отхвърлена, като поддържа, че присъдените за първоинстанционното производство разноски за юрисконсулт са определени в минималния допустим размер и с оглед на това не могат да бъдат намалени поради прекомерност.
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение по чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 ГПК и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА .
Разпоредбата на чл.81 ГПК предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В тази смисъл процесуалният закон установява инстанционно разглеждане на претенцията за разноски, а оттук- и принципа, заложен в чл.248 ГПК, според който искането за изменение на решението в частта за разноските ангажира компетентността на съответната инстанция, която ги е присъдила.
Производството по чл.248 ГПК е уредено независимо и паралелно с това на въззивното обжалване- предвидено е изрично, че срокът за подаване на молба за изменение на решението в частта за разноските съвпада с този за подаване на частна жалба, а постановеното определение може да се обжалва по реда, по който се атакува съответното решение.
В контекста на изложеното законосъобразен е изводът на Варненския окръжен съд, поставен в основата на обжалваното определение, според който въз основа на подадената от ищеца на 01.03.2011 г. молба въззивният съд може да измени само собственото си решение в частта за разноските, но не и решението на първоинстанционния съд, който е следвало да бъде сезиран отделно по реда и в срока на чл.248, ал.1 ГПК.
В този смисъл актът на въззивната инстанция се явява правилен и не са налице предпоставките за неговото изменение. За пълнота следва да се посочи, че разноските за юрисконсулт, присъдени от Варненския районен съд в полза на [фирма] /780 лв./, са в минималния размер, предвиден в чл.7 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно която минималните възнаграждения в случая са, както следва: 240 лв.
за исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ /чл.7, ал.1, т.1/, и 555,04 лв. за иска по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225 КТ /чл.7, ал.2, т.3/. Следователно, правото да се иска намаляване на присъденото възнаграждение не може да бъде успешно упражнено, тъй като разноските не могат да бъдат по-малки от минимално определения размер съобразно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, който препраща към приетата от Висшия адвокатски съвет наредба по този въпрос /чл.78, ал.5 ГПК/.
Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 952/ 24.03.2011 г. по в.гр.д.№ 35/11 г. на Варненския окръжен съд..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: