Bulgarian Supreme Court dismisses appeal on non-pecuniary damages, ruling material wealth is irrelevant to compensation size.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1253

С., 22.11. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова

ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова

С. Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова

гр. д. № 677/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктора” С. против въззивно решение от 01.02.2011 г. по гр. дело № 7770/2010 год. на Софийски градски съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Р. И. Димитрова обезщетение за неимуществени вреди по възникнало на 14.07.2007 г. Пътно - транспортно произшествие на път ІІ 16, посока [населено място] към [населено място], още 7000 лв., към присъдените с първоинстанционното решение 3000 лв., или общо 10 000 лв., на основание чл. 49 ЗЗД.

В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика (П. № 4/1968 г. и решение по гр. д. № 1237/2008 г. на ВКС) съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за материалните възможности на деликвента при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответницата Р. И. Димитрова в писмен отговор на касационната жалба излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 49 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.

Поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос не обуславя решаващите изводи на съда за уважаване на иска и не представлява основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Съдът е уважил иска, след като е приел, че е доказан фактическия състав на чл. 49 ЗЗД - противоправно деяние, в случая свързано с противоправно бездействие на ответника, на когото нормативно е вменено задължението да поддържа пътната инфраструктора, включващо осигуряването на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение;

вреда; причинна връзка между вредата и деянието, възлагане на работа, при и по повод на която са възникнали вредите, при гаранционно -обезпечителната отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД. Прието е, че инцидента е възникнал на участък от Р. пътна инфраструктора, а ПТП е настъпило, като МПС се е блъснало в препятстие на пътното платно - купчина пясък, преобърнало се е, вследствие на което ищцата е пострадала - получила е контузно -разкъсни рани на дясната предмишница, на лявата предмишница и длан, причинили разстройство на здравето неопасно за живота.

Размерът е определен след съобразяване на представените писмени доказателства, изслушана съдебно - медицинска експертиза и събрани гласни доказателства, от които е установено, че ищцата е била на стационарно лечение в Клиника по изгаряния в болница Пирогов в периода 15.07. - 31.07.2007 г., претърпяла е оперативно лечение под пълна наркоза с евакуация на чуждо тяло от лявата длан, приложена и е кожна пластика, въпреки което е останал загрозяващ белег, лечението е продължило 60 дни, а 47 дни е била нетрудоспособна, търпяла е интензивни и продължителни болки и страдания, станала емоционално и психически неустойчива, получила стрес от возене с автомобил.

Това са обстоятелствата, обусловила размера на обезщетението. Съдът е цитирал решение на ВКС, като съдебна практика, по друг конкретен казус, без да е повлиян в изводите си при определяне размера на обезщетението от материалното състояние на деликвента, което изобщо не е подлежало на обсъждане.

Предвид изложеното липсва основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос, който не е обусловил решението при определяне размера на обезщетението по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати поискани съдебни разноски на другата страна в размер на 1500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.02.2011 год. по гр. дело № 7770/2010 год. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктора” С. да заплати на Р. И. Димитрова съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1500 лв. адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ