Supreme Court dismisses appeal; signed invoice suffices as proof of delivery and payment obligation without primary documents.

Р Е Ш Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И

Е

№ 457

София . 07.07. 2009 г.

ВЪРХОВЕН

КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети

юни през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ

: НИКОЛА ХИТРОВ

МАРИАНА КОСТОВА

като изслуша докладваното от

съдията КОСТОВА т.д. №314 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе

предвид следното :

Производството е по

реда на чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Е. С. К. Ф. с фирма “С” гр. П. срещу решение №266/2.12.2008г. по гр.дело № 415/2008г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №81 от 4.06.2008г., постановено по в.гр.дело №775/2008г. на Окръжен съд, гр. В., с което жалбоподателят е осъден да заплати на “А”О. гр. П. сумата от 16154.88 лв. представляваща цената на 84140кг. пшеница по фактура №4099/25.09.2006г., мораторна лихва в размер на 1848.89 лв. за времето от 25.09.2006г. до 27.07.2007г., ведно със законната лихва и направените по делото разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че представената от ищеца фактура представлява свидетелствуващ документ, който сам по себе си, без представянето и на други доказателства за получаване на пшеницата от ответника, не може да бъде основание за плащане на посочената в нея цена.

Ответникът “А” О. в писмен отговор счита жалбата за неоснователна, както и че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК защото цитираните от касатора два броя решения са постановени при друга фактическа обстановка.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса, с право и интерес на жалба, въззивно решение на апелативен съд и е процесуално допустима.

Допустимостта на касационното обжалване е обусловена от наличието на предпоставките – основна и допълнителни, посочени в чл.280, ал.1 ГПК – съдът да се произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, решен в противоречие с задължителна или константна практика на ВС и ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

От преценката на данните по делото, се налага извода за отсъствие на изложените от касатора касационните основния за конкретното дело за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът не е формулирал ясно съществения материалноправен въпрос в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но в обстоятелствената част на касационната жалба сочи като основен за спора въпросът дали надлежно оформената фактура е доказателство за изпълнение на задължението на продавача да достави закупената стока за да претендира нейната цена и за да има такава доказателствена сила към нея трябва ли да се представят първични документи за доставка, като товарителници, пътни листове, складови разписки и др., решен в противоречие с практиката на ВКС/ чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ и решаван противоречиво от съдилищата /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/.

Съгласно чл.327, ал.1 ГПК купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго. По искане на купувача, продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните – и други документи/чл.321 ГПК/. Или получаването на стоката може да бъде удостоверено със съставянето на отделна от фактурата разписка, или такова удостоверяващо действие може да има самата фактура.

За да уважи предявения с правно основание чл.327 ТЗ иск, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за търговска продажба на 84 140 кг. пшеница за цена 16 154.88 лв., като приема, че представената по делото фактура №4099 от 25.09.2006г. доказва съществените елементи на договора – вида на стоката, цената и получаването й от купувача, доказателство за което е положения от ответника подпис върху фактурата, счетоводното й отчитане при ответника и вкл.

й в справка декларация и получаването на данъчен кредит. Съдът е приел за неоснователно искането за представянето на първични документи за получаване на стоката, след като получаването й е удостоверено с подписването на фактурата, а според чл.321 ТЗ /неправилно цитиран 361 ТЗ/ издаването на фактура е достатъчен документ за установяване на търговска продажба.

Основният правен извод на съда, че когато фактурата е подписана от купувача като получател на описаната в нея стока по вид и цена, не е необходимо да бъдат представени и първични документи, като товарителница, кантарни бележки и други, не противоречи на посочената от касатора съдебна практика, основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.

В решение №987 от 26.11.2004г. на ВКС по гр.дело №157/2004г. на ТК, в което се приема, че фактурата е свидетелствуващ документ, защото удостоверява материализирано изявления в нея, но тя не е основание за заплащане на цената на стоката, а защото е извършена доставка и затова купувачът дължи заплащането на цената на доставената стока, подкрепя изводът във въззивното решение, че когато фактурата е документ, удостоверяващ получаването на стоката, купувачът дължи заплащането на цената. Основанието е сключеният между страните договор за продажба и срещу получената стока, купувачът трябва да изпълни насрещното си задължение да плати цената, като този момент може да бъде получаването на стоката или на документите, които му дават право да получи стоката/чл.327 ТЗ/. В случаите когато купувачът се подписва като получател на стоката, фактурата удостоверя не само вида и цената й, но и представлява разписка за нейното получаване.

В решение №166 от 27.06.2007г., постановено по в.гр.дело №153/2007г. на Великотърновския апелативен съд, също се приема, че фактурата, която отговаря на изискванията за издаването й по Закона за счетоводството, е свидетелствуващ документ, удостоверяващ материализирано в нея изявление. За разлика от разглеждания случай, в който е безспорно доказано, че срещу получател на стоката е положен подписа на ответника, в този казус, подписът на получател на стоката е бил оспорен, не са били представени други доказателства за получаване на стоката от купувача, което е дало основание на съда да приема, че след като продавачът не е доказал получаване на стоката от купувача, не може да претендира заплащане на цената само въз основа на издадената фактура, т.е. изводите на съда са направени при различна фактическа обстановка, поради което не може да се приеме, че обжалваното въззивно решение противоречи на приетото в решение №166.

В заключение не следва да се допуска до касационно обжалване въззивното решение на Великотърновския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторът не обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с посочване на задължителна съдебна практика на ВС и ВКС, каквито са решения на Пленума и на ОСГК на ВС и ВКС.

С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266 от 2.12.2008г., постановено по в.гр.дело № 415/2008г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: