Supreme Court dismisses appeal on ownership of a transformer post based on state act and balance records.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the appellant's cassation appeal against the district court's decision confirming the municipality's ownership of a transformer post. The appellant argued that the lower court erred by accepting ownership based on a 1973 state act and balance records despite missing initial accounting documentation. The court ruled that the absence of primary accounting files does not preclude ownership determination when a state act grants usage rights and the asset appears in the balance prior to privatization.
Legislator headnote
AI generatedчл. 280, ал. 1 от ГПК; При липса на първична счетоводна документация за записване в баланса, съдът може да установи собственост въз основа на акт за държавна собственост и факт на предоставяне за стопанисване преди преобразуване на предприятието.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
определение по гр.д.№ 1941 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
Софияя, 14.04. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр.д. № 1941 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 353 от 22.11.2013 г., постановено по в.гр.д. № 705 по описа за 2013 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 182 от 23.04.2013 г. по гр.д.№ 7644 от 2011 г. на Пернишкия районен съд в частта му за отхвърляне на предявения от [община] срещу [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост върху трафопост „Т.” със застроена площ от 35 кв.м., находящ се в [населено място], кв.Изток и представляващ сграда на един етаж с идентификатор 55871.514.6794.5 и енергийно съоръжение, изградени върху поземлен имот с идентификатор 55871.514.6794 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г.
Пълномощникът на касатора твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281,ал.1,т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Счита, че решението противоречи на посочената от него задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 155 от 13.03.2007 г.
по т.д.№ 917 от 2006 г. на ВКС, ТК, решение № 64 от 10.02.2010 г. по гр.д.№ 2612 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 987 от 06.01.2010 г. по гр.д.№ 3373 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о./ по следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г.
да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му, тъй като за него бил издаден акт за държавна собственост през 1973 г., в който е отбелязано, че е предоставен за ползване, 2. След преминаване на дейността по електроразпределение от държавно предприятие в търговско дружество, преминали ли са трафопостовете в патримониума на последното, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З.-17.09.1991 г., респективно ако липсват каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса или за предоставяне правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост, 3.
Каква е доказателствената стойност на счетоводните вписвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени, 4. Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания, 5.
Допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК /решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от пар.7 от ПЗР на З., след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие.
Освен това счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор пълномощникът на ответника по жалбата [фирма] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- въззивно решение по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК с цена на иска над 5 000 лв.
Не са налице обаче посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси, поради следното:
Първият и вторият от поставените правни въпроси /допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му, тъй като за него бил издаден акт за държавна собственост през 1973 г., в който е отбелязано, че е предоставен за ползване и след преминаване на дейността по електроразпределение от държавно предприятие в търговско дружество, преминали ли са трафопостовете в патримониума на последното, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З.-17.09.1991 г., респективно ако липсват каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса или за предоставяне правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост/ по същество касаят два по-общи въпроса:
с какви доказателства се доказва предоставянето на имот за стопанисване и оперативно управление на държавно предприятие преди влизане в сила на З. и как преминава правото на собственост при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество. По тези два въпроса няма противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС:
В обжалваното решение, макар и не изрично, но като краен извод, е прието, че доказването на предоставянето на имот за стопанисване и оперативно управление може да стане и с непреки доказателства като счетоводни записвания или актове за държавна собственост, в които е отбелязано това предоставяне /в случая акт за държавна собственост № 6228 от 29.05.1973 г./ и че при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество в капитала на търговското дружество /в случая [фирма]/ се включват всички обекти, които са били предоставени за стопанисване и управление на държавните електроразпределителни предприятия, като собствеността в този случай се придобива по силата на самия акт за преобразуване, освен ако в него не е посочено друго.
Това съответства както на закона /ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизацията на държавни предприятия и чл.17а от ЗППДОбП /отм./, така и на задължителната практика на ВКС- например решение № 31 от 21.06.2013 г. по гр.д.№ 310 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 406 от 25.11.2010 г.
по гр.д.№ 614 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК и касаещи допустимите доказателствени средства и решение № 250 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 2955 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 225 от 19.10.2012 г. по гр.д.№ 380 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о.
и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК и касаещи придобиването на право на собственост при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество.
Третият и четвъртият поставени въпроси /каква е доказателствената стойност на счетоводните вписвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени, и длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания/ не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не са обусловили правните изводи на съда в обжалваното решение: съдът не е основал извода си за това чия собственост е процесния трафопост на счетоводни записвания, а на записаното в акта за държавна собственост № 6228 от 29.05.1973 г., че трафопостът е бил предоставен за стопанисване и управление на П „Електроснабдяване- район П.”.
Петият поставен въпрос /допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от пар.7 от ПЗР на З., след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие/ следва да се уточни като въпрос:
дали нормата на ал.2 от пар.7 от ПЗР на З. /нова от ДВ бр.49 от 1995 г./ има обратно действие към момента на влизане в сила на З. през 1991 г. По този въпрос в решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по отменения ГПК и като такова незадължително, е прието, че тази норма няма обратно действие.
В многобройни други решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК /например решение № 64 от 10.02.2010 г. по гр.д.№ 2612 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 1155 от 05.02.2009 г. по гр.д.№ 2304 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 1309 от 19.07.2002 г. по гр.д.№ 1377 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. и др./ се приема обратното- че нормата на ал.2 от пар.7 от ПЗР на З.
има обратно действие. Противоречието в съдебната практика до влизане в сила на новия ГПК вече е преодоляно с решения на ВКС по чл.290 от ГПК- решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о.
Поради това няма основание за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос. Конкретно поставеният от касатора въпрос /може ли ВКС да придава обратно действие на материалноправна норма/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение- въззивният съд е разрешил спора за собственост като е приложил нормата на пар.7, ал.2 от ПЗР на З., за която е прието, че не е материалноправна, а тълкувателна норма, която като такава съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗНА има обратно действие- към момента на влизане в сила на нормата, която тълкува.
Независимо от горното, не е налице и специалното основание за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд- липсва противоречие между обжалваното решение и посочената от касатора практика на ВКС:
1. Действително в решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о. е прието, че разпоредбата на пар.7, ал.2 от ПЗР на З., приета през 1995 г., няма обратно действие. Това решение обаче е постановено по реда на отменения ГПК и като такова не представлява задължителна практика на ВКС. По този въпрос, както бе посочено по-горе вече има задължителна практика на ВКС / решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК/, в която е прието, че разпоредбата има пояснителен /тълкувателен/ характер и като такава има обратно действие. Същото е прието и в обжалваното решение на Пернишкия окръжен съд.
2. В решение № 155 от 13.03.2007 г. по т.д.№ 917 от 2006 г. ВКС, ТК се е произнесъл по въпроса за доказателственото значение на редовно водените търговски книги и записванията в тях за установяване на търговски сделки между търговци- въпрос, който не е от значение за настоящото дело, по което не се установява търговска сделка и по което доказването на собствеността върху процесния трафопост не се основава на записванията в търговските книги на ответника, а на записаното в акта за държавна собственост, на показанията на разпитания по делото свидетел С. А. и заключенията на експертизата.
3. В решение № 64 от 10.02.2010 г. по гр.д.№ 2612 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о. е прието, че при липса на категорични данни за воденето на трафопоста по баланса на предприятието към 17.09.1991 г. не може да се приеме, че трафопостът не е станал общинска собственост на основание пар.7, ал.2 от ПЗР на З.. Приетото в това решение не противоречи на обжалваното решение, в което по същество е прието, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява включването на процесния трафопост в баланса на П „Електроснабдяване” – район П. преди 1991 г.
4. В решение № 987 от 06.01.2010 г. по гр.д.№ 3373 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че записването на имот като актив в баланса на едно търговско дружество не е доказателство за придобиването на правото на собственост върху този имот, а има значение за придобиването на собствеността само в случаите на преобразуване на държавни предприятия в търговски дружества като доказателство за предоставянето му за стопанисване и управление на това дружество. Няма противоречие с обжалваното решение, в което е прието, че ответното дружество е доказало правото си на собственост на процесния трафопост не със записването на имота в баланса на дружеството, а с факта, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление още преди 1991 г. на предприятие, което е било преобразувано в това търговско дружество.
С оглед на всичко гореизложено не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд.
Разноски пред ВКС не се претендират от ответника по жалбата, а и не са представени доказателства за направени такива разноски, поради което не следва да се присъждат.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 353 от 22.11.2013 г., постановено по в.гр.д. № 705 по описа за 2013 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.