Supreme Court allows cassation appeal, overturns lower court, and remands case to district court for jurisdictional review.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 376

С., 04.08.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Р. Б. , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.

ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.

ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията К. ч. гр.д.№215/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274,ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. Н. чрез адв. Н. М. срещу определение № 255/30.10.2008 год. по ч. гр.д № 2090/2008 год. на САС с което е оставено в сила определение № 237/14.04.2008 год. по гр.д. № 1389/2008 год., на СГС , с което на осн. чл. 118 във вр. чл. 104,т.4 ГПК / в сила от 01.03.2008 год./ производството по делото е прекратено и същото е изпратено на С. районен съд по подсъдност.

В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и изпращане на делото на СГС за разглеждането му по същество, с оглед родовата подсъдност на предявените искове.

С оглед разпоредбата на чл. 274,ал.3 във вр. чл. 280 ГПК с касационната частна жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 283,ал.3,т.1 ГПК.

Ответниците по касационната частна жалба не са взели становище по нея.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. , приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въпреки нейната редовност ,обуславяща процесуалната и допустимост , при въведеното с ГПК / обн. Д.в. №59/20.07.2007 год./ факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274,ал.3 ГПК, е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подбора на частните жалби, обуславящи допустимостта на касационното производство и разглеждането на частните касационни жалби по същество.

На първо място страната следва да е формулирала правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и да е обусловил правните изводи на съда. На второ място страната следва да е обосновала наличието на едно или няколко от допълнителните основания за допустимост посочени в чл. 280,ал.1,2 и3 ГПК.

В случая процесуалноправния въпрос , който може да бъде конкретизиран въз основа на доводите в частната жалба и изложението е относно тълкуването на разпоредбата на пар.2,ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК / Д.В. бр. 59/20.07.2007 год. в сила от 01.03.2008 год./ и по конкретно следва ли да се приеме, че исковите молби са „постъпили в съда” до влизане на ГПК / нов/ в сила ако същите са изпратени по пощата преди датата 01.03.2008 год., тоест приложима ли е фикцията по чл. 34,ал.2 ГПК / отм./.

В обжалваното определение е прието, че фикцията на чл. 34,ал.2 ГПК / отм./ няма отношение към разпоредбата на пр.2,ал.1 ПЗР на ГПК, доколкото нормата изисква исковите молби да са постъпили в съда, тоест в неговата регистратура, а не да са изпратени по пощата. Приел е също така, че законът придава правно значение на изпращането на даден документ по пощата само в случаите когато следва да се спази определен процесуален срок за подаване на документа.

Противното становище е застъпено в представените със касационната жалба определение № 164/26.03.2009 год. по ч.гр.д. № 118/2009 год. на ВКС , ІV. г.о. и определение №715/02.10.2008 год. по ч.гр.д. № 1846/2008 год. на САС, г.о., 4-ти състав. С оглед на това налице е посоченото от касатора основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.

Същевременно доколкото разпоредбата на пар.2 ПЗР на ГПК е нова и по нея няма създадена достатъчно практика , визирания правен въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото / основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/ - също посочено в изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.

С оглед на това, налице са предпоставките за допустимост на касационното обжалване и касационната частна жалба следва да бъде разгледана по същество.

Същата е основателна.

Настоящата инстанция споделя разбирането, застъпено и в цитираните актове, представени с частната касационна жалба ,че фикцията по чл. 34,ал.2 ГПК / отм./ следва да намери приложение в хипотезата на пар.2,ал.1 ПЗР на ГПК като се приеме, че исковите молби, които са изпратени по пощата до влизане на новия ГПК в сила, следва да се разглеждат по реда на ГПК отм. Противното разбиране е израз на буквално, смислово тълкуване на закона, което е ограничително и неточно.Безспорно е, че разпоредбата на чл. 34,ал.2 ГПК / отм/ , сега чл. 62,ал. 2 ГПК съдържа в себе си една фикция, чиято цел е да е да приравни изпращането на съдебните книжа по пощата / молби, жалби и пр./ на тяхното подаване в съда. С оглед на това изразът „постъпили в съда „ , който се съдържа в разпоредбата на пар.2 ПЗР на ГПК следва да се тълкува като обхващащ, както случаите на директно подаване на молбите в регистратурата на съда , така и тези на изпращането им по пощата.

Доколкото в случая исковата молба е била изпратена по пощата на 27.02.2008 год. , тоест преди влизането на ГПК /нов/ в сила, съгласно пар. 2,ал.1 ГПК същата следва да се разгледа по реда на ГПК / отм./ в това число и с оглед правилата за родова подсъдност в него.Съгл. чл. 80,ал.1,т.”б” ГПК / отм./ родово подсъдни на окръжните съдилища са исковете с цена на иска над 10 000 лв. Тъй като в случая един от обективно съединените искове, предявен като частичен, е в размер на 10 500 лв. делото следва да бъде разгледано от С. градски съд.

Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено , а делото изпратено на С. градски съд за продължаване на процесуалните действия.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 255/30.10.2008 год. по ч. гр.д № 2090/2008 год. на САС.

ОТМЕНЯ определение № 255/30.10.2008 год. по ч. гр.д № 2090/2008 год. на САС, с което е оставено в сила определение № 237/14.04.2008 год. по гр.д. № 1389/2008 год., на СГС , с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено на С. районен съд по подсъдност.

ВРЪЩА делото на С. градски съд за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: