Supreme Court dismisses appeal on civil damages for wrongful criminal prosecution under Bulgarian Civil Procedure Code. Appeal rejected as lower court correctly applied law and precedent. No legal questions of general importance found.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 150

София 30.01.2014г.

Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : надежда зекова

ЧЛЕНОВЕ : ВЕСКА РАЙЧЕВА

Светла бояджиева

изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №5806/2013г.по описа на Върховния касационен съд

Производството е по чл.288 ГПК.

Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Е. Б. Б. срещу решение от 10.03.2013г. по гр.д.№3692/2012г. на АС София в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.

Жалбоподателят - Е. Б. Б., чрез процесуалния си предствител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора вм противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Е. Б. срещу П. на РБ иск по чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление по чл. 372, ал. 1, пр. 1 НК за разликата над 7 000 лв. до 10 000 лв. Със същото решение съдът е потвърдил решението в частта му, с които на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ П. на РБ е осъдена да му заплати сумата от 7 000 лв . , представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 17. 11. 2009г. и е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер от 10 000 лв. до 15 000 лв. и искането за разноски над сумата от 635 лв. до 2515 лв.

Прието е по делото, че с постановление от 13. 07. 2009г. по НП № 58/2009г. прокурор при В. прокуратура – София е образувал досъдебното производство № 52-РП/2009 г. по описа на прокуратурата за престъпление по чл. 372, ал. 1 НК. С решение № ІІ-175 от 30. 07. 2009г. по АНД № П-175/2009 г. Софийският военен съд е признал ищеца - жалбоподател за невинен в това, че на 24. 04. 2008г. не изпълнил заповед № 201/24. 04. 2008 г. на командир /началник/ на поделение 48920 за командироването му до СБ Н. с цел транспортиране на аксиденция, като не се явил на работа за изпълнение на посочената заповед, поради което го е оправдал по обвинението по чл. 372, ал. 1, пр. 1 НК. Съдът е приел, че по делото не е установено, че деянието, за което на ищеца е повдигнато обвинение, е извършено. Установено е, че това решение е било протестирано от Софийска военноокръжна прокуратура и с решение № П-13 от 17. 11. 2009 г. по АНД № П-13/2009 г., влязло в сила на цитираната дата като необжалвано, Военноапелативният съд на РБ е потвърдил описания по-горе първоинстанционен акт.

Изложени са съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ в редакцията от ДВ, бр. 60 от 1988г. с оглед съдебно предявеното спорно право, съотв. по т. 3 в действащата редакция /ДВ, бр. 98 от 11. 12. 2012г./ държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите, в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Посочено е, че субекти на тази отговорност са правозащитните органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинение за престъпления от общ характер, какъвто орган е в случая е П. на РБ.

При определяне размера на обезщетението за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съдът е съобразил продължителността на периода, през който срещу ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер – около пет месеца , тежестта на престъплението, в което ищецът е бил обвинен и за което впоследствие е бил оправдан – за престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода до две години, тоест не е било тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК;

характера на обвинението – за военно престъпление, свързано с неизпълнение на заповед на командир, което компроментира ищеца в професионален план и пред колегите му; обстоятелството, че осъждането на ищеца за това престъпление, би било основание за дисциплинарното му уволнение – чл. 245, ал.1, т. 1 ЗОВСРБ;

обстоятелството, че по отношение на ищеца не е вземана мярка за неотклонение „задържане под стража”; възрастта на ищеца – 33 години; конкретните данни за емоционалните и психически страдания на ищеца и интензитета им, за ограничаване на социалните контакти на ищеца, за засягане на отношенията в семейството му и уронване доброто му име пред най-близките му, за негативните му изживявания по повод отношението на колегите и началниците му във връзка със станалото им известно обвинение и установеното бързо възстановяване на психиката на ищеца и на възможността му за пълноценно общуване в семейството и в приятелския му кръг след оправдаването му.

Приел е, че при съобразяване с принципа на справедливостта /чл. 52 ЗЗД, приложим на основание пар. 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ/ и гореизложените обстоятелства, съдът намира, че сумата от 7 000 лв. обезщетява ищеца за търпените от него.

В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа че с обжалваното решение е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: представлява ли неблагоприятна последица от незаконното наказателно преследване влошаване на отношенията с близките на пострадалото лице, следва ли да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване невъзможността на пострадалия да полага грижи за своите близки, следва ли да се има предвид периода на наказателното преследване и вида на предвижданото наказания за престъплението, за което пострадалия и бил привлечен, следва ли да се вземе предвид психологичното състояние на пострадалото лице и следва ли да се вземе предвид факта, че пострадалото лице е било в невъзможност да заема длъжността си по ЗОВСРБ. Представя решение от 04.10.2011г. по гр.д.№78/2011г., ІІІ г.о. на ВКС, решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1898/2009г., ІV г.о. на ВКС, касаещи приложението на чл.52 ЗЗД и решение на въззивен съд, без отбелязване да е влязло в сила, поради което не следва да се съобразява при преценката за допустимостта на касационната жалба. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.

С оглед данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси наа основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по всички въпроси от значение за спора касаещи преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, в съответствие с практиката на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателя решения.

В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии.

Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи.

В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.

Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.03.2013г. по гр.д.№3692/2012г. на АС София в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: