Supreme Court allows cost supplementation despite missing expense list, ruling the list requirement is a sanction for challenging awarded costs, not for adding them.
Bulgaria (BG)
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria overturned the District Court's decision to dismiss the appellants' request to supplement the appellate judgment regarding litigation costs. The appellants argued that the District Court incorrectly applied Article 80 of the Civil Procedure Code, which they claimed prevented cost supplementation when an expense list was not submitted. The court held that the failure to submit a list is a sanction for challenging awarded costs, not a bar to adding costs when the court previously failed to rule on them. Consequently, the Supreme Court ordered the respondent to pay the appellants the claimed amount of 1,568.90 BGN.
Legislator headnote
AI generatedчл. 248, ал. 1 ГПК; чл. 80, изр. 1 и 2 ГПК: Непредставянето на списък на разноските не е основание за отхвърляне на искане за допълване на съдебния акт в частта му за разноски, тъй като това изискване има за последица лишаване на страната от правото да иска изменение на присъдените разноски.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
гр. София, 26.06.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 245/2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, образувано по подадена от К. В. Т., Я. И. Т. и К. И. К., всички от [населено място], чрез пълномощника им адв. В. Г., частна жалба против определението от 4.07.2011 год. на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 509/2011 год., с което е оставено без уважение искането им за допълване на въззивното решение по делото в частта му за разноските.
Жалбоподателите поддържат становище за неправилност на определението поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 80 ГПК, в редакцията й след изменението й с ДВ бр. 100/2010 год., предвиждаща при непредставяне на списък на разноските страната да не може да иска изменение на решението в частта за разноските, но не и да не може да иска неговото допълване при неприсъждане на разноски. Искането за това е направено своевременно, поради което и непосочването на точния размер на направените разноски не препятствува възможността съдът да се произнесе по него. Искат отмяна на обжалваното определение и вместо това им бъдат присъдени разноските по делото.
Ответницата по жалбата С. Г. А. оспорва същата по съображения в представения писмен отговор.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и доводите на противната страна счита, че определението е неправилно.
За да остави без уважение направеното в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК искане за допълване на въззивното решение в частта му за разноските, въззивният съд приел, че страната не е конкретизирала претенцията си за разноските по размер, нито е представила списък по чл. 80 ГПК, което е достатъчно основание да се отхвърли същата.
Производството по делото е по реда на новия ГПК, в който е уреден само един процесуален ред за защита срещу решението в частта му за разноските – този по чл. 248, ал. 1 ГПК. Съгласно тази разпоредба, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Тъй като в постановеното въззивно решение съдът не се е произнесъл по искането на ищците за присъждане на направените от тях разноски, същите са поискали допълването му с молба по чл. 248, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на делото – уважаване на иска, са налице основанията по чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждането им, така както са поискани, вкл.
и в представената писмена защита пред въззивния съд. Неоснователно съдът в обжалваното определение се е позовал на липсата на представен списък за разноските, тъй като неизпълнението на това изискване, въведено с чл. 80, изр. 1 ГПК, има за последица лишаване на страната от правото да иска изменение на съдебния акт в частта му за разноските, т.
е. да оспорва присъдения от съда размер – санкция по чл. 80, изр. 2 ГПК. Когато съдът е пропуснал да се произнесе по заявено в срок искане за разноски, присъждането им, ако действително са сторени, е дължимо и без представен списък за това, в който смисъл е и Определение № 6 от 5.01.2012 год. по ч. гр. д. № 550/2011 год.
на І г. о. на ВКС. В случая въззивният съд е пропуснал да се произнесе по искането за разноските и е налице хипотезата на допълване на съдебния акт, поради което и непредставянето на списъка на разноските до приключване на последното заседание пред въззивния съд не е било основание да се отхвърли искането.
Поради горните съображения обжалваното определение следва да се отмени и вместо това се постанови друго, с което на жалбоподателите се присъдят направените по делото разноски в размер на 1 568.90 лв. – адвокатско възнаграждение, държавни такси и разноски за експертиза в първоинстанционното и въззивното производства.
Водим от горното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение с № 1640 от 4.07.2011 год. по гр. д. № 509/2011 год. на Бургаския окръжен съд и вместо това постановява:
ОСЪЖДА С. Г. А. от [населено място], [улица], ет. 4 да заплати на К. В. Т., Я. И. Т. и К. И. К. от същия град,[жк], [жилищен адрес] направените по делото разноски в размер на 1 568.90 лв. / хиляда петстотин шестдесет и осем лева и 90 ст./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: