Supreme Court dismisses appeal for lack of legal interest and procedural inadmissibility of partial appeal.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the appellant's partial appeal against a lower court's decision to reject her claim due to lack of legal interest and procedural inadmissibility. The appellant argued that the opposing party's counterclaim was improperly ignored despite the lower court declaring itself incompetent under EU Regulation 2201/2003, claiming this violated access to justice. The court found the appeal inadmissible because the specific part of the first-instance judgment cited in the appeal did not exist in the actual record, and the appeal was technically directed at the consequences of a ruling rather than the ruling itself.
Legislator headnote
AI generatedArticles 274, paragraph 1 and 279 of the Civil Procedure Code; A partial appeal is inadmissible if the cited part of the first-instance judgment does not exist in the official record, and the appeal must be directed at the specific judicial act rather than its consequences.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Определение на Върховен касационен съд 3 г.о 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София, 15.07.2013год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдията Томов ч.гр. д. № 2874 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК, образувано по частна жалба на М. Х. Н. , чрез адв Й. М. срещу определение №80 от 12.02.2012г. по ч гр.д №131/2013г на Великотърновски окръжен съд в частта , с което е оставена без разглеждане нейна частна жалба, като подадена при липса на правен интерес и процесуално недопустима .
В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на определението, с което въззивният съд е е приел недопустимост от частна жалба . Съдът,дори да приеме прекратяване на производството поради липса на компетентност съгласно Регламент 2201/2003 на Съвета на ЕС, това не следва да се отнася до нейния насрещен иск , който е бил постъпил по делото и е оставен без разглеждане при положение ,че по него производството пред българския съд няма пречка да продължи . Налице е обективно съединяване на искове , накърнено се явява правото на достъп до правосъдие .
Частната жалба е допустима , по същество е неоснователна .
Частната жалба на М. Х. Н. , оставена без разглеждане с обжалваното понасотящем въззивно определение е постъпила не срещу определението на Районен съд Велико Търново от 04.01.2013г , с което този съд е прогласил единствено липса на своя компетентност да разгледа делото съгласно Регламент 2201/2003 на Съвета на ЕС и е прекратил същото. След образуване на делото по искова молба на Х. Н. Х. с основание чл.127 ал.2 и чл. 143 СК, депозираният по делото насрешен иск е постъпил в срока за отговор , заедно с направения от ответницата отвод във връзка с компетентността на българския съд , по който предварителен въпрос съдът се е произнесъл , като насрещният иск на ответницата ,т.-е другият родител , не е администриран, проверяван от към редовност и приеман за разглеждане. Прекратителното определение във връзка с компетентността е било обжалвано от насрещната страна Х. Х. , неговата частна жалба е разгледана и определението е отменено от въззивния съд(виж определение от 27.02.2013г за поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на определение №80 от 12.02.2012г. по ч гр.д №131/2013г на Великотърновски окръжен съд )
При уточнението направено от жалбоподателката относно предмета на частната жалба, същата се е явявала подадена срещу „част”от определението на първоинстанционния съд , с която е „отказано разглеждане” на насрещен иск във връзка с родителските права .
Видно от данните по делото , посочената като обжалвана част съдържателно липсва в постановеното по гр.д №2951/2012г на ВтРС първоинстанционно определение ,т.е липсва акт , или част от акт на съда с изтъкваното в частната жалба съдържание, по отношение на който да се упражни надлежно реда за обжалване по гл. ХХІ ГПК. Вместо постановеното от съда определение , както допуска процесуалния ред , страната е обжалвала последиците му , което не е допустимо. Съгласно общото условие на чл.274 ал.1 ГПК и чл.279 ГПК, за да се упражни надлежно правото на обжалване с частна жалба , е необходимо на първо място постановяване на определение или разпореждане от съответния съд, обективирано в акт. При така извършениите процесуални действия от съда на първа инстанция и страните, въззивният съд правилно е приел , че е сезиран недопустимо с частната жалба от името на М. Х. Н. . Поради това и настоящата частна жалба следва да се остави без уважение .
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІІ г.о ,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №80 от 12.02.2012г. по ч. гр.д №131/2013г на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на М. Х. Н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.