Bulgarian Supreme Court dismisses appeal claiming leniency for confession and family duties in fraud case.
Bulgaria (BG)
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal filed by the defense lawyer against the appellate court's confirmation of a fraud conviction. The defendant argued that the court failed to apply leniency for his confession and ignored new family responsibilities, requesting a reduced sentence. The court rejected these claims, noting the first-instance court already addressed these factors and that the imposed sentence balanced mitigating circumstances like youth against aggravating factors such as prior convictions and recidivism.
Legislator headnote
AI generatedArticles 55, 58a of the Criminal Code; Articles 348, 354 of the Criminal Procedure Code: The court must consider all statutory mitigating and aggravating circumstances when determining the penalty; a prior confession does not automatically mandate leniency if other factors justify the original sentence, and new family obligations do not constitute grounds for reducing the penalty if the sentence remains proportionate to the crime and the offender's personal data.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр. София, 9 април 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лидия Стоянова
2. Жанина Начева
при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Симов ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 158 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. М. Р. против решение № 428 от 27.11.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1036/2013 г.
Жалбата се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК с искане за намаляване на наказанието.
В съдебно заседание защитникът (адв. Н.) поддържа жалбата.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице основания за приложение на чл. 55 НК.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 280 от 3.10.2013 г. по н. о. х. д. № 2188/2013 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия С. М. Р. за виновен в това, на 15.06.2012 г. в [населено място], във финансов център № 3 на Банка Д., за да получи кредит за текущо потребление да е предоставил неверния сведения, поради което и на основание чл. 248а, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 500 лева. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.
С решение № 428 от 27.11.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1036/2013 г. присъдата е потвърдена.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Твърди се, че съдът формално е подходил към императивните изисквания на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, която предписва приложението на чл. 55 НК; че неправилно е отказал да отчете самопризнанието като смекчаващо отговорността обстоятелство; че появилите се междувременно родителски ангажименти на подсъдимия Р. и отсъствието на получени парични суми по кредите обуславят по-нисък размер на наказанието лишаване от свобода.
Доводите са били формулирани по идентичен начин и пред въззивния съд, който ефективно ги е разгледал, а в мотивите е дал подробен и законосъобразен отговор.
Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК и в съответствие с чл. 373, ал. 2 НПК (ДВ.бр.27/2009 г.) съдът законосъобразно е разрешавал въпроса за наказанието, стриктно съблюдавайки и приложимата разпоредба на чл. 58а НК.
Направеното от подсъдимия самопризнание се явява предпоставка за провеждане на диференцираната процедура, затова и доводът за подценяване на неговата тежест и значение при индивидуализация на наказанието е напълно неприемлив. Смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях има изключителен характер, за да се определи наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55 НК. Наказанието лишаване от свобода държи сметка както за смекчаващите отговорността обстоятелства (млада възраст, изразена критичност, семейното положение), така и за отегчаващите отговорността обстоятелства (многобройни предходни осъждания, извършване на престъплението около седмица след освобождаването от затвора). Определеното наказание в размер от една година и шест месеца лишаване от свобода и редуцирано с 1/3 на една година лишаване от свобода не разкрива белези на явна несправедливост. Съвкупната санкция отговаря на тежестта на престъплението, данните за личността на дееца и целите по чл. 36 НК. Ето защо обжалваното решение на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 428 от 27.11.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1036/2013 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: