Supreme Court dismisses appeal on procedural grounds regarding court reporting duties under Civil Procedure Code.

Определение по т. д. № 4226/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.

Определение по т. д. № 4226/13 на ВКС, ТК, І-во отд. Page 1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№323

София, 23.04.2014 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА

Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА

ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 4226 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от П. С. Н от [населено място], [община], чрез адв. А. Н, срещу въззивно решение № 355/01.07.2013 г. по т. д. №556/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 10/ 04.02.2013 г. по т. д. № 62/2012 г., на ОС Пазарджик. С последното, жалбоподателката е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата 70 404 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за консултантска услуга от 23.02.2009 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, и разноски за производството.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.

Касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване по приложно поле с процесуалноправен въпрос: „Има ли задължение въззивният съд, при нарушаване на чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд, да повтори опороченото действие като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване”, като счита наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба не представя писмен отговор и не взема становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което съдът е уважил предявеният от [фирма], иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу П. С. Николова, Пловдивски апелативен съд е приел, че: между страните е бил сключен договор за консултантска услуга от 23.032.2009 г. с предмет: ”консултиране по изготвяне на инвестиционен проект, включващ пакет документи и изготвяне на бизнес – план, съгласно изискванията на Наредба № 8/03.04.2008 г., както и че съгласно чл. 2 от договора при одобряване на изготвения от консултанта проект от комисията към Разплащателна агенция, възложителят се задължава да заплати на консултанта възнаграждение в размер на 58 670 лв. без ДДС или 70 404 лв. с ДДС, а съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, възнаграждението е дължимо в 7 дневен срок след одобряване на инвестиционния проект от комисията по избор на проекти към Разплащателната агенция.

Счетено е, че ищецът е доказал изпълнение на задължението си за изготвяне на инвестиционния проект - в това число и с приложен приемо-предавателен протокол, съгласно който са предадени всички изготвени съгласно договора документи и квитанция за прием за внасяне на документи в Разплащателна агенция.

Не се е спорило, че на 13.12.2009 г. между ДФ „З” и жалбоподателката е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка № 121 „Модернизиране на земеделските стопанства по програма за развитие на селските райони”. Консултантското дружество е издало проформа фактура на 01.01.2010 г. за дължимата сума, но земеделският производител не заплатил възнаграждението, уговорено в договора. Според въззивната инстанция, ищецът е изпълнил, съгласно уговореното по договора, задължението си да изготви инвестиционен проект и др. документи, същите са предоставени на възложителя, депозирани са били на следващия ден в Разплащателна агенция, получили са одобрение, в резултат на което е сключен и договор за отпускане на финансова помощ на земеделския производител. Писмените документи във връзка с участие в проекта и последвалия договор не са били оспорени от жалбоподателката, която е възразявала единствено по отношение на издадената проформа фактура, като е твърдяла, че следва да се издаде данъчна фактура за претендираната сума по договора.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението.

По отношение на въведения процесуалноправен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят се позовава на решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, но именно поради разноречивата практика по този въпрос е постановено и тълкувателното решение, което освен че е задължително за съдилищата има и обратно действие спрямо заварени висящи съдебни производства.

В тази насока е и т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Само в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.

В конкретния случай, въпросът се е свеждал до установяване дължимост на претендирана сума по конкретния договор, тъй като претендираното възнаграждение не се е основавало на проформа фактурата. След като за претендираната сума се твърди, че се дължи въз основа на сключен консултантски договор, за който ищецът е въвел твърдения, че го е изпълнил коректно и му се дължи уговореното възнаграждение, ответникът е следвало да установи с надлежни доказателства неизпълнение на задълженията му по договора, а не да се позовава на различията между проформа фактура и данъчна фактура и да иска съдебно - счетоводна експертиза, която да установява дали има осчетоводяване на сумата и дали същата е включена в справка декларация по ДДС.

В настоящата хипотеза, твърдението на страната е, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения по въззивната жалба, както и че ако са били изложени мотиви, то съдът би достигнал до различни от изложените фактически и правни изводи. Въпросите за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, съгласно изричната регламентация на процесуалния закон, както и да мотивира своя акт, не са решени в противоречие с трайно установената съдебна практика, нито са разрешени в противоречие с цитираната от жалбоподателя съдебна практика по ГПК – решение № 415/2011 г. по гр. д. №1332/2010 г., ВКС, нито с процесуалните норми на приложимия процесуален закон.

Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.

Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 355/01.07.2013 г. по в. т. д. № 446/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: