Legislator Case Law & Legislation
VKS-2CDC3D76AD5C7C44C22588D2003D25F5 AI generated

Court confirms cassation appeal dismissal due to claim value under 5000 BGN threshold. Appeal rejected as procedural objection valid.

Case Number VKS-2CDC3D76AD5C7C44C22588D2003D25F5
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Allowed / Granted

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court confirmed the lower court's decision to dismiss the cassation appeal filed by the plaintiffs against a second-instance judgment. The plaintiffs argued the appeal was inadmissible, but the court found the claim value, calculated at one-quarter of the tax assessment, totaled only 729.60 BGN. Consequently, the appeal was rejected because the statutory threshold for admissibility was not met.

Legislator headnote

AI generated

чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК; чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК: A cassation appeal against a second-instance judgment is inadmissible if the claim value does not exceed 5000 BGN, calculated based on the tax assessment of the property involved.

Keywords

AI generated
cassation appeal admissibility claim value threshold second instance judgment property tax assessment procedural inadmissibility

Cited Legislation

AI generated
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
на Варненския окръжен съд е недопустима поради цената на предявения иск, по който е постановено решението, която е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер от 5000 лв.
чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК
чл. 78, ал. 4 ГПК
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50205

гр. София, 05.10.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 3135/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 12694 от 30.05.2022 г. на Т. Ц. С. и Т. Д. С. срещу разпореждане № 2305 от 10.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1687/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната подадената от жалбоподателите касационна жалба срещу въззивно решение № 260 от 02.03.2022 г. по същото дело.

Жалбоподателите поддържат, че обжалваното разпореждане е недопустимо, респ. незаконосъобразно, поради което искат отмяната му.

Ответникът по жалбата Х. Р. И. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за недопустимост на частната жалба, респ. за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното разпореждане въззивният съд е констатирал, че подадената касационна жалба против въззивно решение № 260 от 02.03.2022 г. по в. гр. д. № 1687/2021 г. на Варненския окръжен съд е недопустима поради цената на предявения иск, по който е постановено решението, която е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер от 5000 лв. Прието е, че искът по чл. 75 ЗС не е сред лимитативно изброени в посочената разпоредба изключения, тъй не е иск за собственост или други вещни права върху недвижими имоти, нито е съединен с такива искове, които да имат обуславящо действие. Чрез него се защитава владението като фактическо състояние, а не като собственическо правомощие, без да се изследва кому принадлежи вещното право.

Настоящият състав намира обжалваното разпореждане за правилно.

Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, в редакцията след изменението с ДВ, бр. 86/2017 г., предвижда обективен критерий, изключващ касационното обжалване на въззивно решение при цена на иска до 5000 лв. за гражданските дела. Цената на предявените от жалбоподателите субективно съединени искове по чл. 75 ЗС се определя на основание чл. 69, ал. 1, т. 3, вр. с т. 2 ГПК в размер на 1/4 от данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Въз основа на приложеното по делото удостоверение за данъчната оценка на имота правилно въззвиният съд е приел, че цената на исковете е под 5000 лв. – данъчната оценка на процесния поземлен имот с площ от 1600 кв. м е 2918,40 лв., следователно цената на предявените искове е 729,60 лв. Поради това и постановеното по тях въззивно решение не подлежи на касационно обжалване съгласно цитираната разпоредба и правилно въззивният съд е върнал подадената касационна жалба като насочена срещу неподлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт.

По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по жалбата сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 500 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

П о т в ъ р ж д а в а разпореждане № 2305 от 10.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1687/2021 г. на Варненския окръжен съд.

О с ъ ж д а Т. Ц. С. и Т. Д. С. да заплатят на Х. Р. И. сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.

О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: