Supreme Court allows appeal and overturns tax ruling, requiring equal cost sharing among co-owners in partition proceedings.

О П Р Е Д Е Н И Е

№ 221

София, 14.07.2015 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осми юли две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр.дело № 3407 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274 ал. 3 т.1 ГПК.

Образувано по частна касационна жалба вх. No 3282/15.05.2015 година , заявена от В. Я. В. от [населено място] , чрез адв. С. И.- АК Д. , с което се обжалва и иска да се отмени Определение Nо 402 от 04. 05. 2015 год., постановено по ч.гр.д. Nо 276/2015 год. на ОС-Добрич с което са определени дължимите ДТ.

С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, поради допуснати нарушение на материалния закон- разпоредбите на Тарифата на МП за държавните такси , събирани по ГПК , основание за отмяната му.

Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК се обосновава с довод , че по въпроса сключването на съдебна спогодба във втората фаза на делбения процес , след влизане в сила на решението по допускане на делбата , с което са определени дяловете на всеки един от съделителите , може ли да обоснове извод за промяна на тези дялове и извод , че дължимата държавната такса при приключване на делбата не се дължи , съобразно правилата на чл.355 ГПК е произнесен в противоречие със задължителна съдебна практика- ПП ВС 7-73, Решение No 279/05.07.2010 год. по гр.д.No 350 / 2009 год. на ВКС- II отд. и др. определения на ВКС, приложени към изложението на касатора.

В срока по чл. 278 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по касация .

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и в правомощията на чл. 278 ГПК във вр. с чл. 288 ГПК, намира :

Производството е делбено, във втората фаза.

В съдебно заседание от 29.01.2015 година , по гр.д. Nо 3175/2013 година страните –съделители са сключили съдебна спогодба по силата на която В. Я. Г. е получил в дял и изключителна собственост процесния апартамент, ведно с прилежащите идеални части от сградата и правото на строеж върху общинско място, при запазено вещно право на ползване от страна на съделителката Т. Ж. П. и заплащане на сумата от 9 585 лв. на съделителката Н. З. В., за уравнение на дяловете.

С определение от същата дата , състав на РС-Добрич е одобрил постигнатата спогодба , прекратил в производството по делото и е осъдил В. Я. Г. да заплати сумата от 575.08 лв. дължима държавна такса , тъй като същият е получил в дял целия недвижим имот.

Дължимата ДТ от 2 % е изчислена на база пазарната цена на апартамента , според заключението на в.л. за сумата 28 754 лв.

С обжалваното определение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по частна жалба на В. Я. Г. в частта досежно дължимостта на ДТ изцяло от съделителя , комуто е възложен процесния недвижим имот , респ. за точното приложение на чл. 355 изр.първо ГПК , е приел, че правилно се приема , че дължимата ДТ касаеща делбата по отношение на недвижимия имот е в тежест на съделителя В. Я. , но определеният размер следва да се намали със размера на дължимата ДТ на правото на ползване , уредено в полза на съделителката Т. Ж. в размер на 120.51 лв. , като в този смисъл е изменил обжалваното определение на районния съд.

Поставеният процесуално-правен въпрос дали сключването на съдебна спогодба във втората фаза на делбения процес , след влизане в сила на решението по допускане на делбата , с което са определени дяловете на всеки един от съделителите , може ли да обоснове извод за промяна на тези дялове и извод , че дължимата държавната такса при приключване на делбата не се дължи , съобразно правилата на чл.355 ГПК , настоящият състав намира, че е произнесен в противоречие със задължителна съдебна практика , обективирана със задължителна съдебна парвтика по ПП ВС 7-73 и Решение No 279/05.07.2010 год. по гр.д.No 350 / 2009 год. на ВКС- II отд. .

Определените с решението по допускане на делбата дялове на съделителите , не могат да бъдат променяне в резултата на сключена по делото съдебна спогодба след влизане в сила на решението по чл. 344 ал.1 ГПК, с която спогодба страните - съделители са постигнали доброволно разрешение за начина на ликвидиране на съсобствеността. Заложените под формата на съглашение отстъпки в рамките на постигнатата съдебната спогодба , сключена пред съда във втората фаза на делбения процес , не променят нито субективните нито обективните предели на силата на присъдено нещо т.е. относно съделители- титуляри на правото на собственост, обекти на правото на собственост– предмет на делбата и обема права на всеки съделител - т.е. размера на дела в числово изражение като дял от цялото имущество. Изчисляването на стойностния еквивалент на дела на всеки съделител , базиран на заключението на вещо лице относно пазарната цена на обектите, не може да бъде различен от дела определен с решението по допускане на делбата .

С чл. 355 ГПК е установено правилото, че всеки съделител заплаща разноските съобразно стойността на дяловете . Дължимите ДТ са дължими разноски, чиито размер се изчислява на база на пазарната стойност на делбениете имоти , а те се определят във втората фаза на делбата , но делът като математическа величина е определен с влялзото в сила решение по допускане на делбата.

В конкретния случай тримата съделители са с равни дялове, т.е. дължимата като разноски по делото ДТ следва да бъде поета от всеки един от тях по равно т.е. дължимата ДТ за всеки един от тях е сума от 191.70 лв. / сто деветдесет и един и 0.70 лв. /.логиката на законодателя е ясна , след като се касае до иск за ликвидиране на спорна съсобственост и всеки един от съделителите е ищец и ответник по иска , то в тежест на всеки от тях е поеме част от разноските , съответстваща на частта му в съсобствеността. Начинът на ликвидиране на съсобствеността във втората фаза на делбата е ирелевантен , тъй като критерият за поемане на разноските е този , че същите се дължат от загубилата делото страна. В делбения процес такава страна няма , когато реализираното в процеса субективно материално право е на всички страни, имащи качеството на съделители по отношение на делбения имот.

С обжалваното определение разпоредбата на чл. 355 ГПК не е съобразена със закона и съдебната практика.Допуснатото нарушение по приложение на закона закон , съставлява основание за отмяна на обжалваното определение.

При определените в случая равния дялове на съделителите с решението по допускане на делбата , които дялове във втората фаза страните получават в имот и/или пари , всеки от тях дължи равна част/ равен дял/ от дължимата ДТ от 4 % върху стойността на цялата делбена маса- чл.355 ГПК във вр. с чл. 8 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС Nо 38/2008 г. или от 2% , когато производството е приключило със съдебна спогодба .

След като задължението на жалбоподателя В. Я. е в размер на сумата от 191.70 лв3. / сто деветдесет и един и 0.70 лв. /, а в този размер се дължи плащане на ДТ от другите две съделителки, то обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен изцяло и се постанови определение , с което разпоредбата на чл. 355 ГПК се приложи правилно.

По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. No 3282/15.05.2015 година , заявена от В. Я. В. , чрез адв. С. И.- АК Д. срещу Определение Nо 402 от 04. 05. 2015 год., постановено по ч.гр.д. Nо 276/2015 год. на ОС-Добрич , с което са определени дължимите ДТ по делото.

ОТМЕНЯВА изцяло Определение Nо 402 от 04. 05. 2015 год., постановено по ч.гр.д. Nо 276/2015 год. на ОС-Добрич и вместо него п о с т а н о в я в а:

ОСЪЖДА В. Я. Г. с ЕГН [ЕГН], [населено място] ,Т. Ж. П. с ЕГН [ЕГН] и Н. З. В. с [ЕГН] , всеки от тях да заплати дължимата държавна такса от 191.70 лв. / сто деветдесет и един и о.70 лв. / по сметка на РС-Добрич.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.................. 2..................