Bulgarian Supreme Court dismisses private appeal as time-barred due to failure to file simultaneously with objection.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 62

София, . 23.01.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.01.2013 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ч.т.дело № 958 /2012 година

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е частната жалба на Н. Д. Д. от [населено място] против определение на Плевенския окръжен съд № 1531/09.11.2012 год., по ч.гр.д.№ 960/2012 год., с което е оставена без разглеждане подадената от същия частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК срещу разпореждане по ч.гр.д. № 372/2012 год. на Л. за допускане на незабавно изпълнение на сумите по издадената заповед № 242/ 02. 03. 2012 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК.

С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.

Основно частният жалбоподател възразява срещу законността на извода на въззивния съд за недопустимост на подадената частна жалба, поради просрочието и. Съображенията му са, че създадената от законодателя процесуална възможност за обжалване на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и възражението по чл.414 ГПК срещу последната са два самостоятелни и независими един от друг способи за защита, от които произтичат и различни правни последици за страната- жалбоподател.

Несъгласие същият изразява и с обосноваността на изградения правен извод за изтичане на срока по чл.419, ал.2 ГПК, във вр. с чл.414, ал.2 ГПК, предвид липсата на надлежно връчена му заповед за изпълнение.

Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и в срока по чл.276, ал.1 ГПК.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275,ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт на въззивния съд, с произнасянето на който се прегражда производството по делото.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като не е изпълнено императивното изискване по чл. 419, ал. 2 ГПК за представянето и едновременно с възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК.

Изложени са съображения, че доколкото едновременното представяне на възражението по чл.414, ал.1 ГПК с частната жалба е условие за нейната допустимост, то обстоятелството, че същите са депозирани по различно време – възражението по чл.414, ал.1 ГПК на 12.04.2012 год., с вх.№ 3202, а частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по горепосоченото дело - на 25.06.2012 год., под вх.№ 5293, има за своя пряка правна последица преклудиране правото на частна жалба на страната по чл.419, ал.1 ГПК, поради изтичане на определения от закона преклузивен срок и влизане на заповедта за изпълнение в сила.

Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Обстоятелството, че същото, имащо преграждащ развитието на производството по делото характер и като постановено за първи път от въззивна инстанция позволява да се изгради правен извод, че в случая процесуалното правило на чл.280, ал.1 ГПК не намира приложение.

Законосъобразно е възприетото от ПОС разрешение, свързано с приложението на чл.419, ал.2 ГПК, че частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в съдържанието на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК следва да бъде депозирана в канцеларията на първоинстанционния съд едновременно с възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК и подаването на последното, което в случая не е изпълнено, е условие за допустимост на частната жалба.

Процесуално законосъобразно е и изразеното от въззивната инстанция разбиране, че заповедта за изпълнение, е редовно връчена на длъжника – ФЛ. Нещо повече, дори и да се приеме изразеното в противна насока становище на частния жалбоподател, то от обстоятелството, че на 29. 05. 2012 год. тази заповед е изрично съобщена по телефона на посочения от жалбоподателя Д. във възражението му по чл.414, ал.1 ГПК съдебен адресат - адв. В., следва, че с така осъщественото връчване началото на срока по чл.419, ал.1 ГПК е било поставено - арг. от чл.44, ал.2 ГПК, във вр. с чл.45, изр.ІІ-ро ГПК.

Или преценен спрямо горепосочената, по- благоприятна за частния жалбоподател от приетата от ПОС дата, срокът по чл.419, ал.1 ГПК за последния е изтекъл на 12.06.2012 год. /присъствен ден/, поради което подадената на 25.06.2012 год. частна жалба, с вх.№ 5293 се явява просрочена и като е съобразил гореизложеното ПОС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Плевенския окръжен съд определение № 1531/09.11.2012 год., по ч.гр.д.№ 960/2012 год., по описа на с.с..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: