Supreme Court dismisses appeal on procedural grounds, ruling appellate court acted correctly by addressing substantive complaints.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4997/04.11.2024 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на двадесет и втори октомври в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиева

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1564 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 91/05.01.2024 г. по гр.д. № 8874/2022 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение от 10.05.2022 г. по гр.д. № 53081/2020 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил иска на Е. Г. М. – Х. срещу М. С. С. по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 19 800 лв. – връщане на платеното като получено от ответника на отпаднало с развалянето на договора от 12.06.2016 г. основание, определяйки отговорността на страните за разноските по делото.

Решението се обжалва от ищеца с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси, материалноправните от които уточнени и конкретизирани съгласно т. 1 ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълкд. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС: 1. Следва ли мотивите на въззивния съд да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност? 2.

Следва ли да се приеме, че съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД поръчващият по договор за проектиране на жилищна сграда е приел изработеното без възражения при съставен от страните по договора протокол за предаване на проекта от изпълнителя и приемането му от поръчващия без забележки, въпреки че изискванията за съответствие на проекта с договореното и обикновеното му предназначение задават техническите правила и норми и проверката за спазването им е в компетентност на органа по чл. 145 ЗУТ? и 3.

По иска за връщане на платеното по договора като получено на отпаднало основание, длъжен ли е съдът да изясни значението на дадения допълнителен срок, в който изпълнителят не е поправил недостатъците на проекта, включително според дадените указания от компетентните технически органи? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд е отговорил на процесуалноправния в противоречие с т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г.

по гр.д. № 1/2000 г. ОСГК на ВКС, а материалноправните да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на решението. Основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК обосновава с доводи, че само и при прочита на решението се установява липсата на необходимите мотиви, изясняващи съображенията на съда да отхвърли иска.

По същество се оплаква, че допуснатото съществено процесуално нарушение по 12, чл. 235, ал. 4 и чл. 236, ал. 2 ГПК е причината за явната немотивираност на решението и до постановяването му в нарушение на материалния закон – касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира разноски.

Ответникът М. С. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, а решението е правилно. Претендира разноски в настоящото производство.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е намерил, че страните не спорят за това, че с договор от 12.06.2016 г. ищецът е поръчал на ответника да изработи технически проект на една жилищна сграда в [населено място],[жк], включващ частите архитектура, конструкции, електроинсталации, ВиК, ОВиК, енергийна ефективност, доклад за енергийната ефективност, ПБЗ, проект пожарна безопасност, ландшафтна архитектура и геодезия – геодезическо заснемане, вертикална планировка, трасировъчен план, баланс на земни маси и план за извозване на отпадъци и съгласно задание – приложение към договора, при възнаграждение за сумата 24 300 лв., платимо на четири вноски;

че в сроковете и условията по договора ищецът е направил трите плащания в погашение на възнаграждението, които възлизат на общата сума 19 800 лв., че третото е след протокол от 16.06.2018 г., със съставянето на който страните са удостоверили, че изпълнителят е предал изработения проект във всичките му части и че поръчващият го е приел без забележки.

Въззивният съд е приел, че спорът, пренесен пред него с оплакванията в жалбата срещу първоинстанционното решение и с отговора на жалбата, е за това дали изработеният проект дотолкова се отклонява от техническите правила и норми, че е напълно негоден да бъде одобрен от главния архитект на Район Младост – Столична община, който съгласно чл. 145 ЗУТ е компетентен да констатира спазените законови изисквания, т.е.

дали е възникнало правото на ищеца/на поръчващия по чл. 265, ал. 2 ЗЗД, доколкото с иска се иска връщане на платеното по договора като получено при отпаднало основание, а за договорът се прилага институтът на изработката (чл. 258 – чл. 269 ЗЗД).

Въззивният съд е намерил, че протоколът доказва, че на 16.06.2018 г. изпълнителят/ответникът е предал на поръчващия/на ищеца технически проект на сградата, съдържащ всички уговорени части, но също така е намерил, че само от протокола не следва извода, че изработеният проект е без недостатъци. Базирайки се на съдебно-техническата експертиза, изготвила заключението след запознаване с проекта и с административната преписка в район „Младост“ по поисканото и отказано одобряване на проекта, включително с дадените указания от компетентния орган – назначения със заповед на кмета на Район Младост – СО Районен експертен съвет по устройство на територията, за това, което е необходимо да се извърши, за да се удовлетворят изискванията на ЗУТ, въззивният съд е намерил, че проектът е с отстраними недостатъци. Достигнал е до извода, че ищецът разполага с правата по чл. 265, ал. 2 ЗЗД, но не и с правото на разваляне на договора. Съгласно чл. 265, ал. 3 ЗЗД, правото на поръчващия да развали договора възниква, когато отклонението от поръчката, съответно недостатъците са толкова съществени, че изработеното е негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Отречена е легитимацията на ищеца като кредитор по предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

При тези мотиви на въззивния съд процесуалноправният въпрос е обуславящ, но решението съответства на казуалната практика на Върховния касационен съд по прилагането на чл. 12, чл. 235, ал. 4 и чл. 236, ал. 2 ГПК в смисъла, разяснен с т. 1 и 2 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, а съответства и на т. 19 от тълкувателното решение, на което касаторът се позовава. Изяснено е, че в своята решаваща дейност въззивният съд разглежда доводите и възраженията на страните и има задължението да обсъди доказателства в аспект на оплакванията във въззивната жалба, респ. в отговора на жалбата – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК. Решавайки спора по същество, въззивният съд е разграничил релевантните факти, за които страните не спорят, от тези, върху които спорът се концентрира и е решил спора в аспект на оплакванията в жалбата и в отговора на тази жалба. Макар по първия въпрос да е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, по него е изключена допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Материалноправните въпроси не са обуславящи. Въззивният съд е обсъдил значението на протокола от 16.06.2018 г. – на тази дата изпълнителят е предал изработения проект и към него поръчващият е нямал забележки. Отчитайки, че уговореното и обикновеното предназначение на проекта е въз основа на него да се издаде разрешение за строителство и да се изгради бъдещата сграда, въззивният съд не е приемал, че при липсата на забележки от поръчващия следва да приложи презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Напротив, прието е, че по делото е установено, че проектът има недостатъци, но те са отстраними и не пораждат правото на поръчващия по чл. 265, ал. 2 ЗЗД, така както разяснява и практиката на Върховния касационен съд по прилагането на института на договора за изработката. Според приетото в решението – несъществени недостатъци на проекта, които пораждат потестативните права на поръчващия по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд не е разсъждавал, но не е било и необходимо да разсъждава по това, дали с изтичането на дадени към изпълнителя срокове, включително в хода на настоящия процес, договорът от 12.06.2016 г. е развален. Подобни разсъждения са несъвместими с извода в обжалваното решение, че недостатъците на проекта са отстраними.

С оглед изтъкнатото съдържание на въззивното решение, не може да се приеме и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Както бе разяснено, според казуалното и нормативното тълкуване от ВКС на разпоредбите, изясняващи правомощията на въззивната инстанция, решаващата дейност на тази инстанция е предопределена от оплакванията в жалбата, респ. в отговора на въззивната жалба. Точно такава е и извършената в обжалваното решение, то съответства на практиката на Върховния касационен съд и не е очевидно неправилно в смисъла на това основание за допускане на касационния контрол.

При този изход и съгласно чл. 81, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора/на ищеца следва да се поставят сторените разноски от ответника. Те се изразяват в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение за представителството пред настоящата инстанция.

При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 91/05.01.2024 г. по гр.д. № 8874/2022 г. на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА Е. Г. М.-Х. ЕГН [ЕГН] да заплати на М. С. С. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 200 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.