Supreme Court dismisses appeal against ruling that rejected appeal against non-appealable appeal decision.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60143

гр. София, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 4231 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 7206/3.08.2021 г. на М. Г. М.-Г. и П. К. Г., чрез адвокат С. Т., срещу определение № 498 от 5.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2156/2021 г. на ВКС, I г. о.

С обжалваното определение е потвърдено определение № 33 от 27.01.2021 г. по гр. д. № 3191/2020 г. на Върховния касационен съд, II г. о. в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на М. Г. М.-Г. и П. К. Г. против въззивното решение по отношение на предявения иск с правно основание чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 3 080 лв., представляваща припадащите се части от стойността на събрана наемна цена от отдаване под наем на процесния имот за периода 14.08.2015 г. - 14.06.2017 г., и е оставена без разглеждане частната им жалба срещу горепосоченото определение в частта му, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2788 от 04.05.2020 г. по в. гр. д. № 3176/2019 г. по описа на Софийски градски съд.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното:

Подадената частна жалба е недопустима в частта, с която се иска отмяна на определението, с което състав на I г. о. на ВКС е потвърдил определение на друг тричленен състав на ВКС, в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на М. Г. М.-Г. и П. К. Г. против въззивното решение по отношение на предявения иск с правно основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС. Определението на ВКС в тази част не подлежи на обжалване - съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат само онези определения на ВКС по чл. 274, ал. 1 ГПК, които са постановени за първи път от ВКС, но не и тези, които са постановени от ВКС по частни жалби срещу определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

В частта, с която се иска отмяна на определението, с което тричленен състав на I г. о. на ВКС е оставил без разглеждане частна жалба, подадена от М. Г. М.-Г. и П. К. Г. срещу определение на Върховен касационен съд, II г. о. в частта му, с която в производството по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2788 от 4.05.2020 г. по в. гр. д. № 3176/2019 г. по описа на Софийски градски съд, подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 276, ал. 2 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

С обжалваното определение съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че подадената частна жалба е процесуално недопустима в частта, с която се иска отмяна на определението, с което тричленен състав на ВКС не е допуснал въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, само когато преграждат по-нататъшното развитие на делото или когато това е изрично посочено в закона. Определението по чл. 288 ГПК представлява акт по проверка допустимостта на касационното обжалване, т. е. по проверка за наличието на предпоставките, установени в процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение, при постановяването на което касационният съд извършва специфична дейност извън правомощията си на трета съдебна инстанция по конкретно дело, тъй като тази дейност не е свързана с присъщата при инстанционния контрол проверка за валидност, допустимост и правилност на постановения съдебен акт. По своето естество това определение не е преграждащо по-нататъшния ход на делото, тъй като третата инстанция е уредена в ГПК като факултативна. Не е предвидена и изрична възможност за обжалване на постановения по реда на чл. 288 ГПК съдебен акт.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, напълно споделя извода, че частната жалба на М. Г. М.-Г. и П. К. Г., в частта й срещу определението за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение относно начина на извършване на делбата, е недопустима.

Определението на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което той се произнася по допустимостта на касационното обжалване, не подлежи на обжалване. Извършваната в това производство преценка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК представлява специфична правораздавателна дейност, характерна само за касационната инстанция, която не дава разрешение на правния спор, а прави селекция на касационните жалби по посочени в закона (чл. 280, ал. 1 ГПК) критерии.

Според действащия Граждански процесуален кодекс касационното обжалване не е задължително, а е факултативно - обусловено от наличието на установени от законодателя предпоставки. Предвид тези особености, определението по чл. 288 ГПК не попада сред определенията, посочени в чл. 274 ГПК като подлежащи на обжалване.

Обжалването му не е изрично предвидено в закона, а с оглед изтъкнатата по-горе специфика не може да се приеме, че е преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Допълнителен аргумент за необжалваемост на определението по чл. 288 ГПК се извежда от разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща момента на влизане в сила на решенията.

В хипотезата на т. 2 при прекратяване на касационното производство решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото, а в хипотезата на т. 3 решението влиза в сила, когато не е допуснато касационно обжалване, т. е. не е предвидено влизане в сила на определението, с което не се допуска касационно обжалване.

От изложеното се налага изводът, че с постановяване на определението, с което не е допуснал касационно обжалване, Върховният касационен съд се е произнесъл по окончателен начин, с което инстанционният контрол на въззивното съдебно решение е изчерпан. Поради това и жалбата, насочена срещу определението по чл. 288 ГПК, следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 7206/03.08.2021 г., подадена от М. Г. М.-Г. и П. К. Г. срещу определение № 498 от 5.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2156/2021 г. на ВКС, I г. о. в частта, с която е потвърдено определение № 33/27.01.2021 г. по гр. д. № 3191/2020 г. на Върховен касационен съд, II г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба, подадена от М. Г. М.-Г. и П. К. Г. срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането на тези съделители да заплатят на основание чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС на П. Г. М., действащ чрез настойника си Н. П. М., сумата от 3 080 лв., представляваща припадащите се части от стойността на събрана наемна цена от отдаване под наем на процесния имот за периода 14.08.2015 г. - 14.06.2017 г.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 498 от 5.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2156/2021 г. на ВКС, I г. о. в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба вх. № 1681/26.02.2021 г., подадена от М. Г. М.-Г. и П. К. Г. срещу определение № 33/27.01.2021 г. по гр. д. № 3191/2020 г. на Върховен касационен съд, II г. о. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2788 от 4.05.2020 г. по в. гр. д. № 3176/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно начина на извършване на делбата - чрез изнасяне на делбения недвижим имот на публична продан и отхвърляне на възлагателната претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК на съделителите М. Г. М.-Г. и П. К. Г..

В частта, с която подадената от М. Г. М.-Г. и П. К. Г. частна жалба е оставена без разглеждане, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: