Supreme Court dismisses appeal against drug manufacturing conviction, upholding stable evidence of joint participation.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal filed by the defendant against the appellate court's confirmation of her conviction for drug manufacturing. The court found that the evidence, including witness testimonies, forensic reports, and physical items, was evaluated correctly and established a stable basis for the charge of joint participation. Consequently, the court ruled that the material law was applied correctly and the appeal was unfounded, leaving the original verdict in force.
Legislator headnote
AI generatedArt. 348, para. 1, items 1 and 2 of the Criminal Procedure Code; Art. 354, para. 1, item 1 of the Criminal Procedure Code; Art. 354a, para. 1, item 2 in conjunction with Art. 20, para. 2 and Art. 54 of the Penal Code: The Supreme Court may reject an appeal if the lower court's evaluation of evidence is not arbitrary and the conviction rests on a stable evidentiary foundation meeting the standard of proof.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр. София, 16 февруари 2018 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 1117 по описа за 2017 г
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Р. И. К. срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 223 от 21.07.2017 г, по ВНОХД № 212/17, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд, Габрово, № 12 от 31.03.2017 г, по НОХД № 78/16, с която жалбоподателката е призната за виновна в това, че на 18.07.2015 г в [населено място], в съучастие като съизвършител с Р. Р. Й., без надлежно разрешително е държала прекурсори, съоръжения и материали за производство на наркотични вещества, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 1, изр. 2 вр. изр. 1, пр. 4 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъдена на три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, и глоба, в размер на 20 000 лв.
С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че събраните доказателства са оценени превратно, че осъждането не почива на стабилна доказателствена основа, че жалбоподателката не е съпричастна към инкриминираното деяние, извършено от лицето Р. Й., който следва да носи наказателната отговорност, че материалният закон е приложен неправилно. С жалбата се иска да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата.
Жалбоподателката се присъединява към съображенията на защитата си.
Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
Неоснователно се твърди, че въззивният съд е анализирал доказателствата в отклонение от процесуалните изисквания. Вярно са интерпретирани доказателствата, уличаващи подсъдимата в извършеното престъпление, в контекста на повдигнатото обвинение за съучастие под формата на съизвършителство с лицето Р.
Й., чиято отговорност е предмет на друго наказателно производство. Осъждането на жалбоподателката почива на показанията на св. Н., дадени пред съдия на досъдебното производство, надлежно приобщени, показанията на св. Г. и св. А., заключението на ФХЕ, протокола за претърсване и изземване, веществените доказателства, съвкупно подкрепящи извода за нейната съпричастност към престъплението.
Св. Н. е очевидец на деянието и нейните показания от досъдебната фаза, които правилно са поставени в основата на осъждането като последователни и логични, очертават участието на всеки от съучастниците в задружното осъществяване на замисленото престъпление. Жалбоподателката е пожелала да се научи как се приготвя „пико” / метамфатамин / и затова е наблюдавала процеса на синтез на веществото, извършен от Р.
Й.. В подкрепа на заявеното от св. Н. са показанията на св. Г. и св. А., провели полицейската операция и заварили извършителите на местопрестъплението. Техните възприятия кореспондират на изводите, залегнали във ФХЕ, респективно, на иззетите от дома на подсъдимата материали, съоръжения и вещества / веществените доказателства /, чието предназначение е да послужат в процеса на изготвяне на инкриминираното наркотично вещество.
Изяснено е, че съучастникът Р. Й. е осигурил веществото ефедрин, а жалбоподателката е предоставила жилището си като място, където да бъде синтезиран крайният продукт. При започване на химичния процес, когато се е оказало, че липсват част от необходимите вещества, подсъдимата е излизала от дома си, за да ги набави:
снабдила е с йод на кристали, солна киселина и сода каустик, а след получаване на крайния продукт лично се е погрижила да пласира първата „партида”, след което се е прибрала в дома си, където е продължил химичният процес. Подсъдимата е отрекла участието си в престъплението и в такъв смисъл са нейните обяснения, опровергани от цитираните доказателствени източници, подкрепящи обвинителната теза.
В подкрепа на обвинителната теза е заключението на Физикохимичната експертиза, че намерените и иззети от дома на подсъдимата предмети и вещества са годни да послужат в процеса на получаване на инкриминираното наркотично вещество. На следващо място, вярно са интерпретирани гласните доказателства, изводими от показанията на св.
С. и св. В., представляващи неуспешен опит да бъде „подкрепена” защитната теза, съдържаща се в обясненията на подсъдимата. С оглед на изложеното, осъждането на подсъдимата почива на стабилна доказателствена основа, отговаряща на стандарта по чл. 303, ал. 2 НПК, откъдето и възражението срещу процесуалната издържаност на проведения от въззивната инстанция доказателствен анализ не може да бъде възприето.
По тези съображения, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето и не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.
Не е допуснато нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Правилно установените релевантни факти обуславят съставомерност на деянието по чл. 354 а, ал. 1, изр. 2 вр. изр. 1, пр. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК, каквато е приетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно.
По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а въззивният акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в СИЛА решение на Великотърновски апелативен съд № 223 от 21.07.2017 г, по ВНОД № 212/17.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: