Supreme Court dismisses appeal as non-appealable due to claim value under 5000 BGN threshold.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 323

гр.София,

13.05.2015г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 2499 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 4 ГПК.

Обжалвано е определение № 26334/29.12.2014 г. по гр.д. № 18262/2014 г. на Градски съд – София, с което е потвърдено определение от 11.09.2014 г. по гр.д. № 17264/2014 г. на Софийски районен съд, 38 състав, за прекратяване на производството по делото, образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Частният жалбоподател – Б. А. Х. поддържа съображения за неправилност на обжалваното определение. Счита за неправилни изводите на съда, че като длъжник по издадената срещу него заповед за изпълнение е разполагал с друг ред за защита на правата си, включително чрез възражение по чл. 423 ГПК. Моли да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по въпроси посочени в изложението за допускане на касационно обжалване.

Ответната страна – [фирма], редовно уведомена за частната жалба не взема становище по нея..

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на определението на въззивния съд е недопустимо.

Производството по делото е образувано по искова молба на Б. А. Х. срещу [фирма], с която е предявил обективно съединени отрицателни установителни искове за недължимост на сумата от общо 5420.42 лв, от които сумата от 3575.64 лв – представляваща стойността на доставена и ползвана от ищеца топлинна енергия за апартамент № в С, район С.,[жк], [жилищен адрес] ведно със законната лихва върху посочената сума в размер на 184.25 лв; 283.74 лв – мораторна лихва; 322.97 лв – разноски по заповедното производство; 300.79 лв – разноски по изпълнението; 743.03 лв – такси и разноски по изпълнително производство, образувано от ответната страна срещу длъжника.

Относно същото вземане между страните е образувано заповедно производство по чл. 410 ГПК по заявление на [фирма], по което заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист. Ищецът обосновава интереса от исковата си претенция с наличието на образуваното изпълнително производство срещу него относно вземането за използвана топлинна енергия, като моли изпълнителният лист издаден срещу него да бъде обезсилен.

Първоинстанционният Районен съд – София е намерил така предявеният иск за недопустим и е прекратил производството по него по мотиви, че срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес длъжникът може да се брани с иск по чл. 439 ГПК, а в заповедното производство с иск по чл. 424 ГПК или в особеното исковото производство по чл. 422 ГПК, когато същото е образувано след подадено възражение на длъжника за недължимост на вземането.

Като е споделил тези изводи на първоинстанционния съд, Градски съд София е намерил обжалваното първоинстанционно определение за правилно и го е потвърдил. Изложил е допълнително мотиви, че ищецът – длъжник по изпълнението, е разполагал и с възможност да възрази по чл. 423 ГПК с оглед твърдението му, че уведомяването за заповедта за изпълнение е нередовно.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че с оглед приложението на чл. 274, ал. 4 ГПК е налице определение на въззивен съд по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК (редакция ДВ бр. 100/2010 г. в сила от 21.12.2010 г.), предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. Предвид горното, настоящият съдебен състав констатира, че пред първоинстанционния съд са предявени кумулативно обективно съединени искове, всеки от които е под очертания от законовата разпоредба на чл. 280, ал. 1 ГПК минимум. Ето защо, касационното производство по отношение на въззивно решение постановено по този иск би било недопустимо, поради което недопустимо ще е и касационното обжалване на определението, постановено по такова дело.

Горните съображения налагат извод за недопустимост на подадената касационна жалба, поради което същата не следва да бъде разглеждана.

Предвид изложените съображения, съдът:

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на Б. А. Х. срещу определение № 26334/29.12.2014 г. по гр.д. № 18262/2014г. на Градски съд – София.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: