Supreme Court dismisses appeal for lack of grounds, citing failure to specify procedural violation details.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against a district court's decision in a labor dispute regarding unlawful termination. The appellant argued that the lower court violated procedural rules and the principle of dispositiveness by relying on 'known circumstances' without specific grounds. The court rejected these claims because the appeal failed to formulate a specific question under Article 280 of the Civil Procedure Code and did not cite relevant case law to demonstrate a contradiction with Supreme Court practice.
Legislator headnote
AI generatedArt. 280 para. 1 CPL; Art. 280 para. 1 lit. 3 CPL: A cassation appeal is inadmissible if the applicant fails to specify the exact question regarding the violation of the law or procedural rules, thereby preventing the Supreme Court from assessing the grounds for admissibility.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
С., 23.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1377/2010 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д.”К.”гр. Д. срещу решение №55 от 09.06.2010г по гр.дело № 93/2010г. на С. окръжен съд , с което в трудов спор са уважени искове срещу касатора по чл. 344 ал. т.1 и т.2 и т.3 от КТ за незаконосъобразност на уволнение по чл. 325 т.1 от КТ . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочат всички основания по чл. 280 ал.1 от ГПК, противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се обосновава приложимост на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , тъй като законът не е приложен точно
В отговор ответникът по жалбата С. Ш. Ш. оспорва да е налице основание за допускане до обжалване
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК твърди противоречие ,допуснато в обжалваното решение с практиката по прилагането на чл. 325т.1 от КТ като „диспозитивно” правоотношение и от тук се прави извод за е нарушено диспозитивно начало в процеса , но не е изведен конкретен въпрос и не става ясно къде защитата на жалбоподателя открива противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 или т.2 от ГПК и по кой въпрос . Към изложението , а и в касационната жалба , примери от съдебната практика не са приложени ,нито цитирани.
В изложението липсва и съдържателен довод за основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Предложен е коментар на нормата като формулировка , „пораждаща доста въпроси „ и тълкуването на защитата е, че въззивният съд е нарушил диспозитивното начало ,чл. 6 ал.2 от ГПК ,като се е позовал на служебно известни обстоятелства, които не е обявил за такива в хода на съдебното дирене .
Въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК като общо условие за допускане до касационно обжалване (виж ТР № 1/2009г от 19.02.2010г на ОСГКТК ) не е формулиран. Изтъква се оплакването за нарушение на процесуални правила по чл. 235 ал.2 от ГПК при обсъждането на обстоятелствата по делото в обжалваното решение. Поддържа се , че съдът не е основал решението на установените в хода на производството факти щом се е позовал на служебно известно му обстоятелство,което не е било обявено по реда на доказателствата , т.е касационно основание по чл. 281 т.3 от ГПК ,но за да се обсъжда това оплакване в рамките на касационното производство , следва да се преодолеят изискванията на чл. 280 ал.1 от ГПК.
Следва да се добави и това , че коментарът на мотивите на съда в тази част не засяга фактическите изводи и съответните на тях правни такива с решаващо значение . Изтъкнатото от въззивния съд „служебно известно” обстоятелство не е в тази част от мотивите , в която са обсъждани доказателствата по делото и фактите , приети за установени. С позоваване на „служебно известно” обстоятелство ,наред с други съображения от правна страна, С. окръжен съд е отговорил на довода на ответния работодател ,сега касатор , за утвърдена административна практика в предприятието за завеждане на входящата кореспонденция , които довод според защитата е следвало да доведе до извод от общото съм частното. По отношение на конкретната молба на ищеца обаче , а и спрямо молби на други работници със същото съдържание , изискани и подени след събранието от 16.09.2009г , е било конкретно установено входящо завеждане в отклонение от тази практика , което именно е било известно на въззивния съд по цитираните съдебни дела със същия работодател , но което е било установено и по настоящето дело ,предвид събраните и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №55 от 09.06.2010г по гр.дело № 93/2010г. на С. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .