Supreme Court dismisses appeal on assignment contract validity despite lack of notarized signatures and registry entry.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 159

София,24.02.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 09.02. две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.

т.дело №544 /2011 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат С. Н., с вх.№1378 от 17.03.2011 год. на Варненския апелативен съд, подаден по пощата с пощенско клеймо от 16.03.2011 год., както и допълнителна такава, подадена с молба вх.№1661 от 01.04.2011 год.

на същия съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 31.03.2011 год., срещу Решение №22 от 09.02.2011 год. по в.т.д.№536/2010 год. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №2 от 15.03.2010 год. и допълнително такова по чл.247, ал.1 ГПК с № 433 от 04.08.2010 год., двете по т.д№84/2008 год. на Силистренския окръжен съд, ТО, с които е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу касатора иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сумите по изп.лист от 16.03.2000 год., издаден на основание чл.237, б.В” ГПК, отм.

във вр. с чл.42, ал.1 ЗБ, отм. н полза на [фирма] по гр.д.№01690/2000 год. на Софийския районен съд, а именно сумата 52 279.74 лв., представляваща задължение по договор за кредит , ведно със законната лихва, сумата 12 041.92 лв. мораторна лихва и сумата 1 286.43 лв. разноски по делото, намалена със сумата 9 476 лв., стойността на възложения на банката по изп.д.№22/2000 г на СИС при Д.

недвижим имот. Варненският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд за дължимост на сумите по изпълнителния лист по следните съображения: получаването от длъжника [фирма] на сумите по отпуснатите му кредити се доказва от представените две инспекторски нареждания за откриване на кредитна сметка и от двата мемориални ордера, които не е нужно да са подписани от наредителя.

Не е доказано трето лице- [фирма], [населено място], вложител в Кредитна банка да е погасило задължението на настоящия касатор към банката. Сключеният на 05.07.2007 год. договор за цесия, по силата на който Ц. цедира на ищеца [фирма] вземането си към [фирма] е действителен, незвисимо, че е без нотариална заверка на подписите и вписан в имотния регистър.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК- нарушение на материалния закон- чл.171 ЗЗД; при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.127, ал.2, чл.147 и чл.148 ГПК. Поставя следните правни въпроси: материално-правен- „Съгласно разпоредбата на чл.171 ЗЗД/ДВ бр.34 от 2000 год./ писмената форма с нотариална заверка на подписите по отношение на договор за прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека, условие ли е за действителност на цесията, или само за обезпечението”, като за него подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Формулира и следните процесуално-правни въпроси:1.”Неподписаният документ може ли да се ползва с доказателствена сила, като за него подържа допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК и 2.”Допустимо ли е представяне на нови доказателства в хода на съдебното дирене извън регламентираното от разпоредбата на чл.147, т.1 ГПК” при допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността й.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.

Поставеният материално-правен въпрос за формата на цесионния договор е обусловил изхода по конкретното дело, но не е налице допълнителното подържано основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Нормата на чл.171 ЗЗД обсъдена във вр. с чл.99 ЗЗД, е ясна и не се нуждае от изправително тълкуване, поради което произнасянето от ВКС по така поставения въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото по смисъла на т.3 та ТР1-2010 ОСГКТК. В закона липсва изискване за форма за действителност на цесията. От систематичното тълкуване на нормата на чл.171 ЗЗД с тези на чл.99 ЗЗД става ясно, че съдържащото се в чл.171 ЗЗД изискване за писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър, е относимо само към ипотечното задължение за запазване действието му. Разпоредбата на чл.171 ЗЗД е поставена в раздел VІІ- „Обезпечение на вземанията”-т.4,б.г”Ипотеки”, а не в раздел ІV-”Прехвърляне на вземанията”, където са нормите, уреждащи допустимостта на цесията, обема на прехвърляното вземане и действието спрямо трети лица. Не е налице и съдебна практика, която следва да бъде преосмислена, тъй като представеното арбитражно решение, като постановено не от орган на съдебната власт, не формира такава/вж.т.3 на ТР1-2010-ОСГК/.

Първият поставен процесуално-правен въпрос ”Неподписаният документ може ли да се ползва с доказателствена сила” не представлява общото основание за достъп до касация, защото процесните мемориални ордери №11 и №12 от 28.05.1998 год. не са обусловили единствено изхода по делото. Варненският апелативен съд е направил извода си за получаването на кредита от жалбоподателя на основание двете инспекторски нареждания от 28.05.1998 год. за откриване на кредитна сметка при клона на Кредитна банка-Д., които са обсъдени във връзка с оспорените мемориални ордери на банката за задължаване на кредитната сметка на жалбоподателя [фирма] със същите суми.

Не е налице и допълнително подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Повечето от представените съдебни решения няма данни да са станали окончателни, поради което не доказват съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР1-2010-ОСГКТК. Влезли в сила са само Решение №184 от 10.11.2008 год. по гр.д.№101/2008 год. на Кърджалийския окръжен съд, Решение №1066 от 23.07.2009 го. по адм.д.№1532/2008 год. на Пловдивския административен съд и Решение №1338 от 18.11.2008 год. по гр.д.№5675/2007 год. на ВКС, V Г.О., но между тях и процесното дело няма обективна идентичност, тъй като в тях съдът се е произнесъл по друг вид неподписани документи, не такива за задължаване на кредитна сметка.

Вторият поставен процесуално-правен въпрос ”Допустимо ли е представяне на нови доказателства в хода на съдебното дирене извън регламентираното от разпоредбата на чл.147, т.1 ГПК” е от значение за изхода на делото, но и при него не е налице допълнително подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. По него съществува практика на ВКС, включително и задължителна такава, формирана по реда на чл.290 ГПК- вж.Решение№222 от 24.06.2011 год. по гр.д.№982/2010 год. на ВКС, І Г.О., Решение №300 от 04.01.2012 год. по гр.д.№136/2011 год. на ВКС, ІІ Г.О., Решение №298 от 21.10.2011 год. по гр.д.№1663/2010 год. на ВКС, ІІІ Г.О..При това приемането на доказателства от Силистренския окръжен съд след срока по чл.146, ал.3 ГПК не е в противоречие с последното посочено решение, защото нямат самостоятелно значение, а служат за изяснява заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Вероятно и затова настоящият касатор чрез процесуалния си представител адвокат Н. не се е противопоставил на приемането им в съдебното заседание от 15.01.2009 год. по т.д.№84/2008 год. на Силистренския окръжен съд/вж.стр.138 на гърба/ .

Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №22 от 09.02.2011 год. по в.т.д.№536/2010 год. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №2 от 15.03.2010 год. и допълнително такова по чл.247, ал.1 ГПК с № 433 от 04.08.2010 год., двете по т.д№84/2008 год. на Силистренския окръжен съд, ТО.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: