Supreme Administrative Court retains jurisdiction over pending administrative penalty appeals despite new law changing first instance courts.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 56

гр. София, 30.05.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд и Върховен административен съд на Република България в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в смесен петчленен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Костова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Галина Солакова

2. Жанина Начева

3. Спас Иванчев

4. Антоанета Данова

като разгледа докладваното от съдия Ж. Начева н. д. № 319 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е по повод разпореждане № 19 от 9.03.2016 г. по в. а. н. х. д. № 50/2016 г., с което Бургаският апелативен съд е повдигнал спор за подсъдност с Върховния административен съд за разглеждане на делото, образувано по жалба на [фирма], [населено място] против решение № 2059 от 2.12.2014 г. на Бургаския административен съд.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че процесуалните правила, въведени чрез Закона за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания (ЗИД ЗАНН), в сила от 21.11.2015 г. (ДВ, бр. 81/2015 г.) определят компетентността на Бургаския апелативен съд, който следва да разгледа делото.

Върховният касационен съд и Върховният административен съд, смесен петчленен състав, за да се произнесе, взе предвид следното

С решение № 2059 от 2.12.2014 г. на Бургаския административен съд по а. д. № 535/2014 г., образувано по глава ІV от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), предложението на прокурора е било уважено и на [фирма], със седалище в [населено място] е била наложена имуществена санкция.

Сезиран в законния срок за обжалване, Върховният административен съд е образувал производство (а. д. № 1296/2016 г.) по жалбата на юридическото лице, която е разгледал в откритото съдебно заседание от 26.01.2016 г. С определение № 2209 от 25.02.2016 г. е приел, че не е компетентен, отменил е хода по същество, прекратил е производството и е изпратил делото на Апелативен съд – Бургас, който е преценил като компетентния съд, на основание чл. 83д, ал. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 81/2015 г.) във връзка с чл. 63, ал. 4, пр. последно от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Мотивирал се е основно със съображенията, че след влизането в сила на ЗИД ЗАНН (ДВ., бр. 81/2015 г.) Върховният административен съд престава да разполага с компетентност да се произнася като въззивна инстанция по смисъла на чл. 83е, ал. 4 от ЗАНН (ДВ, бр. 39/2011 г.), тъй като новият закон не е предвидил висящите производства, образувани пред Върховния административен съд да се довършват по досегашния ред, а пар. 8 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД ЗАНН урежда само случаите на неприключили производства пред административните съдилища; че отсъствието на изрична разпоредба и предвид общото правило за действие във времето на процесуалните правила, апелативният съд, на основание чл. 83д, ал. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 81/2015 г.) следва да разгледа жалбата срещу решението на първоинстанционния административен съд в хипотезата на чл. 63, ал. 4, пр. последно от ЗСВ, в която апелативните съдилища разглеждат „и други дела, възложени им със закон”.

С разпореждане № 19 от 9.03.2016 г., Бургаският апелативен съд, от своя страна, също е приел, че не е компетентен. Развил е аргументи в подкрепа на тезата, че разглеждането на въззивно дело от административен характер, приключило в производството пред административен съд на първа инстанция, не е възложено със закон на апелативния съд.

При тези данни следва да се приеме, че е налице спор между общ и административен съд, който подлежи на разрешаване от смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България.

Настоящият съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по жалбата срещу решението на първоинстанционния административен съд е Върховният административен съд.

Със ЗИД ЗАНН (ДВ., бр. 81/2015 г.), в сила от 21.11.2015 г., е уреден по различен начин въпросът за компетентността на съдилищата в производството за налагане на имуществена санкция по чл. 83а от ЗАНН. Съгласно действащата дотогава редакция на чл. 83б от ЗАНН (ДВ,бр. 39/2011 г.) компетентността да се произнесе по предложението на прокурора е била предоставена на административния съд, чието решение е било разглеждано като втора инстанция от Върховния административен съд.

В резултат на законодателните промени, новата редакция на чл. 83б, ал. 1 от ЗАНН предвижда като първа инстанция по тези дела да се произнася окръжният съд по седалището на юридическото лице (в случаите по чл. 83а, ал. 2 - СГС), а новата редакция на чл. 83д, ал. 1 от ЗАНН – решението на окръжния съд по чл. 83г, ал. 6 да подлежи на обжалване или протест пред апелативния съд. Посоченото разкрива, че сега действащата разпоредба на чл. 83д, ал. 1 от ЗАНН не се отклонява от правилото на чл. 101 от ЗСВ, което постановява, че апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район. Този процесуален ред определя и движението на делата, когато производството не е приключило пред първоинстанционния административен съд, тъй като пар. 8 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД ЗАНН изисква прекратяване на съдебното производство и изпращането му по компетентност на съответния окръжен съд.

Ето защо, решавайки въпроса дали е компетентен да разгледа жалбата на юридическото лице, съставът на Върховния административен съд не е бил изправен пред случай, обхванат от хипотезата на чл. 63, ал. 4, пр. последно от Закона за съдебната власт. В ЗАНН (ред. ДВ, бр. 81/2015 г.) липсва изрична правна норма, която да регламентира компетентност на апелативните съдилища по делата, чието първоинстанционно разглеждане е предоставено на административните съдилища.

При това положение се налага заключението, че и след датата на влизане в сила на ЗИД ЗАНН Върховният административен съд продължава да е компетентен да разглежда като втора инстанция обжалваните съдебни актове, постановени по дела на административните съдилища, респ. той следва да се произнесе по жалбата на [фирма], [населено място] срещу решението на Бургаския административен съд, с което е била наложена имуществена санкция на юридическото лице.

По изложените съображения смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България

О П Р Е Д Е Л И:

Определя Върховния административен съд като компетентен да се произнесе по жалбата на [фирма], [населено място] срещу решение № 2059 от 2.12.2014 г. на Бургаския административен съд по административно дело № 535/2014 г.

Изпраща делото за разглеждане и решаване на Върховния административен съд.

Препис от определението да се изпрати на Апелативен съд – гр. Бургас за сведение.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: