Supreme Court allows cassation appeal against first-instance court ruling dismissing jurisdiction objection.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 655

С., 04.08.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ч.т.дело № 736 /2010 година

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частната жалба на Методи Й. Б. от [населено място] против определние на СГС № 8346/ 28.05.2010 год., по ч. гр. д. № 6192/2010 год., с което е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия частен жалбоподател против протоколно определение на СРС от с.з. на 27.11.2009 год. по гр.д.№ 7912/2009 год. и е отказано да бъде уважено въведеното от страната възражение за местна подсъдност на делото пред Радомирския районен съд, основано на чл.105 ГПК.

С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на проесуалния закон, предвид изрично предвидената с нормата на чл. 121 ГПК обжалваемост на определенията по подсъдността, поради което се иска отмяната му.

Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПКе възразила по допустимостта и .

Насторящият състав на второ търговско отделение на Върховният касационен съд, като взе предвид изложените оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Обстоятелството, че предмет на същата е определение, имащо преграждащ за частното производство ефект по см. на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, което е постановено за първи път от въззивния съд, обосновава правен извод, че допускането на касационното обжалване не е обвързано от наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че постановеният от СРС съдебен акт, с който е оставена без уважение молбата на ответника по спора Методи Й. Б. за прекратяване на производството по делото пред СРС и изпращането му, в съответствие с общото правило на чл.105 ГПК, по подсъдност на Радомирския районен съд, където е постоянното местожителство на молителя, няма преграждащ по- нататъшното развитие на производството характер, поради което и при отсъствие на изрично предвидена от законодателя негова обжалваемост, то следва да се счита, че е по движение на делото и правилността му подлежи на преценка само при евентуално обжалване на постановеното от решаващия съд решение.

Определението е неправилно е следва да бъде отменено.

Правилно въззивната инстанция е счела, че постановеното от СРС определение във вр. с направеното от ответника възражение за местна подсъдност, няма преграждащ развитието на делото ефект, поради което не попада в категорията съдебни актове по чл.274, ал.1,т.1 ГПК.

Не намира опора в закона, обаче, разбирането на въззивния съд, че определението на СРС не е и сред съдебните актове, попадащи в обхвата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Обстоятелството, че с нормата на чл.121 ГПК, във вр. с чл.118 ГПК законодателят изрично е предвидил обжалваемост на определенията по подсъдността, без да ги разграничава според уважаване или отхвърляне на възражението за неподсъдност, респ. постановени при служебната проверка на подсъдността или по възражение на страната, означава, че тези съдебни актове подлежат на двуинстанционно разглеждане и по отношение на тях въззивният съд осъществява инстанционен контрол за законосъобразност.

Затова, като не е съобразил горното и е оставил без разглеждане , като процесуално недопустима, частната жалба на Б., СГС неправилно е приложил процесуалния закон и е лишил страната от предоставеното и от законодателя потестативно процесуално правомощие да обжалва първоинстанционно определение на СРС.

Водим от изложените съображения настоящият състав на второ торъгвоско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ постановеното от Софийски градски съд определние № 8346 / 28.05.2010 год., по ч. гр. д. № 6192/2010 год., по описа на с.с..

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане частната жалба на Методи Й. Б., с вх. на СРС № 1046587/11.12.2009 год., по същество.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: