Supreme Court dismisses appeal as appealable claims individually fall below the 5,000 BGN threshold for cassation.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court dismissed the private cassation appeal, ruling the appeal was inadmissible because the underlying appealable claims were individually below the statutory threshold. The appellants sought rent arrears and costs totaling under 5,000 BGN per claim against three defendants, while the lower courts had already separated these objectively joined claims. The court held that since no single claim exceeded 5,000 BGN, the appealable decisions could not be challenged via cassation under the Civil Procedure Code.
Legislator headnote
AI generatedCivil Procedure Code Art. 280, para. 3, item 1; Art. 274, para. 4: Decisions in appeal proceedings regarding civil cases with individual claim values under 5,000 BGN are not subject to cassation appeal; consequently, related rulings on such proceedings are inadmissible for cassation.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Определение по ч.гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1580
София, 02.04. 2024 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.03.2024 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело № 1055 /2024 г.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 и ал.4 вр.чл.262, ал.2, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 314/15.01.2024 г. (на Пловдивския апелативен съд) на И. Г. М. срещу определение № 450 от 12.12.2023 г. по въз.ч.гр.д. № 587/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1060/12.10.2023 г. постановено по в.гр.д. № 435/2023 г. на Хасковския окръжен съд, с което е върната подадената от жалбоподателката И. Г. М. въззивна жалба против решение № 260428/27.10.2021 г. по гр.д. № 2326/ 2020 г. по описа на Хасковския районен съд.
Въззивният съд е приел, че въззивната жалба е подадена след изтичане на срока за обжалване.
Ответниците по частната жалба М. Г. И., В. И. В. и Т. И. И. не са подали писмен отговор.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е недопустима, тъй като въззивното решение по делото не би подлежало на касационно обжалване. По-конкретно:
Първоинстанционното производството по делото е образувано по предявени от М. Г. И., В. И. В. и Т. И. И. срещу жалбоподателката И. Г. М. субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване, че ответницата дължи на всеки от ищците по : 1 961.60 лева – главница, представляваща 1 /3 част от неплатен наем за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г.; 196.16 лева – неустойка върху главницата; 93.98 лева – мораторна лихва за периода от 11.01.2019 г. до 01.03.2020 г., както и по 128.36 лева – разноски в заповедното производство.
Ищците твърдят, че сумите са дължими по сключен между наследодателя на ищците И. В. И., починал на 01.01.2019 г., и ответницата договор за наем от 01.09.2015 г.. Ищците претендират суми, съответни на наследствения дял на всеки от тях
В полза на ищците, наследници на наемодателя, е издадена заповед за изпълнение № 230/05.03.2020 г. за процесните суми, във връзка с които са предявени установителните искове по чл.422 ГПК, разглеждани в настоящото производство.
Първоинстанционният съд е разграничил съединените искове и се е произнесъл по всеки един от тях.
Цената на всеки отделно предявен обективно съединен иск се преценява поотделно, преценката за допустимост на касационно обжалване също се извършва за всеки иск поотделно, доколкото никой от тях не е обусловен от друг иск.
Всеки един от съединените искове е за парично вземане. Съгласно чл.69, ал.1,т.1 ГПК размерът на цената на иска за парично вземане е търсената сума.
Търсената сума по всеки един от съединените искове е по-ниска по размер от 5 000 лв.
Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела.
Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Поради изложеното частната касационна жалба срещу въззивното определение е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество.
С оглед изхода от настоящото производство частната жалбоподателка няма право на разноски, а ответниците не претендират разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане по същество частната касационна жалба на И. Г. М. срещу определение № 450/12.12.2023 г. по въз.ч.гр.д. № 587/2023 г. на Пловдивския апелативен съд.
Прекратява производството по ч.гр.дело № 1055/2024 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на частната жалбоподателка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.