Criminal appeal dismissed; court upheld second-instance conviction for property infringement based on established facts.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 64

София, 23 февруари , 20 15 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 февруар и, две хиляди и петнадесет а година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев

ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева

Галина Захарова

при участието на секретаря Н. Цекова

и в присъствието на прокурора М. Велинова

изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев

наказателно дело № 1828 /20 14 година.

Касационното производство е образувано по жалб а на подс . С. К. М. от [населено място], чрез неговият защитник – адвокат Д. П. , против въззивн а присъда на Пловдив ския окръж ен съд , постановен а по внохд № 970 /20 14 г. В жалбата по същество и лаконично се с очи, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, и че е необоснован. Искан е т о е , да се отмени присъдата и подсъдимият оправдан.

Представителят на Върховната касационна прокуратур а е изразил становище, че жалб а т а е неоснователн а и не следва да бъде уважавана .

Върховният касационен съд , в пределите на касационната проверка по чл. 3 47 , ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

С въззивна присъда № 72 / 02 . 10 .20 14 г. , Пловдив ският окръж ен съд, наказателн о отделение , е отмен ил присъда от 15 . 1 0.20 13 г. , по становена по нохд № 8312 /20 12 г. , на Пловдив ския район ен съд, 1-ви наказателен състав, като вместо нея е признал подс. С. К. М., за виновен в извършено на 22.03.2012 г. в [населено място], престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК, го е осъдил на „пробация” със следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност за явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от шест месеца.

По довода за необоснованост на съдебния акт:

Въпросите за необосноваността на съдебния акт, не е предмет на касационна проверка, тъй като не са включени в касационните основания по чл. 348 НПК и няма законно основание за обсъждане доводите на жалбоподателя в тази насока.

По довода в жалбата за допуснато нарушение на закона:

По това оплакване се развиват доводи, които по същество оспорват приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка. Поставя се под съмнение обосноваността на атакувания съдебен акт, досежно приетите от съда факти. Необосноваността , както би посочено и по – горе, не е предвидена в чл. 3 48 , ал. 1 НПК като касационно основание. Касационната проверка на въззивната присъда или решение се извършва на базата, на приетото за установено от въззивния съд , от събраните по делото доказателства.

В конкретният случай , въззивната съдебн а инстанци я, позовавайки се на събраните и проверени по предвидения в НПК ред доказателства по делото, е направила верни изводи за виновността на подсъдимия М. в извършване на инкриминираното деяние.

Второинстанционният съд в мотивите на сво я съдеб е н акт , е направил а задълбочено обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Изложени са убедителни съображения, на кои от тях се изгражда вътрешното му убеждение по фактите включени в предмета на доказване. Следователно, то не се основава на произволно възприети фактически положения, а на подробен и сериозен анализ на данните от доказателствените средства, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303 НПК.

При така приетата фактическа обстановка, направените правни изводи са напълно законосъобразни. Правилно е прие то , че деяни ето на подсъдим ия представлява престъплени я по чл. 3 2 3, ал. 1 НК. Несъстоятелни са доводите в касационната жалба, че от обективна субективна страна не е осъществен състав а му. Т ези възражени я са правен и и пред предходн ата инстанци я , бил и са предмет на подробно обсъждане в мотивите към съдебни ят акт и в тази връзка са изложени убедителни и логични съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо са бил и отхвърлен и . Посоч ените в тази връзка съображени я касаещи поведението на подс. М., са наложили законосъобразния и единствено възможен извод, че той е осъществил действия, с които е възпрепятствал пострадалия – св. Б. да осъществява правото си на собственост и организира действия свързани с ползването на своя имот. Същият е направен след внимателен анализ на всички данни по делото , възприемат се от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. В съответствие с тях е и направения извод, че от всички събрани преки и косвени доказателства се налага единствено възможния извод – подсъдимият е автор на инкриминиран и т е деяни я с посочената правна квалификация по НК .

Касационната инстанция изцяло споделя изводите на въззивният съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите му в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Точно е посочено, че установените безпротиворечиви обстоятелства не дават основание за приложение на чл. 93, т. 9 НК. С оглед на установената деятелност на подсъдимия и явното пренебрежително отношение осъществено от М. спрямо законовите права произтичащи от правото на собственост- наличие на влязло в сила съдебно решение с което той не е едноличен собственик на имота, както и решение по чгд 777/2007 г. на ПОС за признаване на пострадалия Б. за такъв собственик, наемане на работници, оказвано съдействие от органите на МВР, не може да бъде направена правна оценка, че случаят е маловажен.

Изложените от защитата твърдения за правото на ползване на имота от подс. М., се явяват неоснователни, тъй като се опровергават от писмените доказателства по делото, които установяват по несъмнен начин собствеността върху имота. Без основание са и твърденията за маловажността на случая, с оглед изложеното по – горе.

Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на посоченото престъпление по НК. За това, няма никакво основание за уважаване искането му по касационната жалба, за отмяна на решението и неговото оправдаване.

Частният обвинител е поискал присъждане на направените разноски представяйки и документ за платено договорно възнаграждение в размер на 300 лв. С оглед на неоснователността на жалбата, подс. С. М. следва да бъде осъден да ги заплати на Г. Б..

По изложените съображения и на основание чл. 35 4 , ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивн а присъда № 72 / 02 . 1 0.20 14 г. , по становена по внохд № 970 /20 14 г. , на Пловдив ския окръж ен съд, наказателн о отделение.

ОСЪЖДА С. К. М., ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. И. Б., направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.

Председател:

Членове: