Supreme Court acquits perjury defendant because her lie constituted self-incrimination in a separate crime.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria overturned the appellate court's confirmation of a perjury conviction against the defendant. The court found that the defendant's false statements regarding a contract and administrative permit directly served as self-incrimination for a separate charge of document forgery. Consequently, the Supreme Court ruled that the perjury act was not punishable under the law and ordered the defendant's acquittal.
Legislator headnote
AI generatedArticle 292, paragraph 1, item 1 of the Penal Code; Article 24, paragraph 1, item 1 of the Penal Code; Article 425, paragraph 1, item 2 of the Criminal Procedure Code: When a perjury statement constitutes self-incrimination in another crime, the act is not punishable and the defendant must be acquitted.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Р Е Ш Е Н И Е
№ 602
гр.София, 17 април 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България , Първо наказателно отделение в съдебно заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
със секретар Даниела Околийска
при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от
председателя ( съдията ) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 1881/2013 година
Осъдената В. М. Л. е подала до ВКС по реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК) искане да бъде проверено по този ред осъждането и ` от съдилищата в Пловдив, съответно районния съд – като първоинстанционен, и окръжния – като второинстанционен (въззивен и последен в инстанционното развитие на делото).
Пловдивският районен съд с присъда № 538 от 1.ХІІ.2011 год. по нохд № 7887/2010 год. е наказал В.Л. с 500 лева глоба за извършеното от нея продължавано (чл.26 НК) от 28.VІІ. до 3.ХІІ.2004 год. лъжесвидетелстване относно съществуването на писмен договор с нейно участие от 13.ХІІ.2000 год., както и относно участието и` ̀̀ в издаването и получаването на административно разрешение от 19.VІІ.2001 год. във връзка с този договор - престъпление по чл.290, ал.1 НК, наказано при условията и на чл.55 НК (с наказание под минималното по закон за това престъпление).
Пловдивският окръжен съд с решение № 129 от 4.V.2012 год. по внохд № 163/2012 год. е потвърдил тогава за първи път присъдата, но решението му е било отменено по реда за възобновяване на наказателните дела с решение № 482 от 15.І.2013 год. по нд № 1625/2012 год. на ВКС-ІІ н.о. (Всъщност и присъдата, и въззивното решение са били тогава повторни-първата присъда, също осъдителна, е била отменена с първото решение и делото върнато за ново разглеждане в районния съд.)
Предметът на сегашното дело пред ВКС е третото поред решение на ПОС- № 186 от 26.VІ.2013 год. по внохд № 88/2013 год., с което окръжният съд е потвърдил за втори път първоинстанционната присъда, след отменителното решение на ВКС-ІІн.о. и връщането на делото за ново разглеждане във въззивната инстанция. В отправеното искане за възобновяване на делото се съдържа почти дословно същото, което е съдържало искането, разгледано от предишния състав на ВКС, и че по изложените в него съображения се дължи оправдаването на осъдената.
В съдебното заседание на ВКС участие е взел само прокурорът и според него искането на осъдената е неоснователно.
Върховният касационен съд намери, че искането е основателно, макар и по други съображения.
След като ПОС е изпълнил дадените му от ВКС указания и при последното въззивно разглеждане на делото са били отстранени неяснотите около извършеното от подсъдимата, наложеното и ` наказание за лъжесвидетелстване е могло да бъде потвърдено само ако нейното деяние е наказуемо. Става дума за наказуемостта като едно от съществените качества (свойства) на престъплението, без които то не е такова или престава да бъде престъпление. Става дума още за едно, предвидено само за лъжесвидетелстването и само за определени участници в неговото извършване (лично за тях) основание за отпадане на наказуемостта (а не просто за освобождаване от наказание), „когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление” (чл.292, ал.1, т.1 НК).
Пропуснато е да се съобрази, че потвърдената от В.Л. неистина относно съществуването на писмения договор с нейно участие от 13.ХІІ.2000 год., представлява пряко самообвинение от нейна страна в набедяването (чл.286 НК) на П. И. Н. в документно престъпление по чл.309, ал.1 НК с предмет същия договор – точно за това престъпление е било образувано дознанието под № 382/2004 год., а тя дала показания по него като (лъже)свидетел, тъй като повод за образуване на делото била нейна „жалба” до районната прокуратура в Пловдив.
Набедяването в престъпление по чл.309, ал.1 НК било по-късно всъщност разширено във връзка с ползването на инкриминирания договор за издаването и получаването на административно разрешение, основаващо се на него; съответно на това получило развитие и лъжесвидетелстването на Л., за което тя е била обвинена и осъдена.
Всичко изложено тук от значение за приложението на чл.292, ал.1, т.1 НК е нееднократно и по един и същи начин отразено в постановяваните съдебни актове по делото, но очевидно не е взето предвид за неговия изход. Според ВКС в този му състав на І н.о., изходът при това положение не би могъл да бъде друг, освен предвиденият в чл.425, ал.1, т.2 НПК – ненаказуемото съобразно чл.292, ал.1, т.1 НК деяние „не съставлява престъпление” (чл.24, ал.1, т.1)НК и ако наказателното производство за лъжесвидетелстване не е било прекратено до този момент, инстанцията по реда на възобновяването е длъжна „да оправдае подсъдимия в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда”. Ето защо съставът на ВКС Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 186 от 26 юни 2013 год. по внохд № 88/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 538 от 1 декември 2011 год. по нохд № 7887/2010 год. на Пловдивския районен съд, и оправдава В. М. Л. за престъплението по чл.290, ал.1 от Наказателния кодекс, за което е била осъдена с тези съдебни актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ