Supreme Court dismisses appeal on land ownership dispute, upholding appellate court's decision to confirm title.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court dismissed the cassation appeal filed by A. P. A. and D. V. A. against the appellate court's judgment regarding land ownership. The appellants argued the lower court erred in confirming title to a plot of land, citing procedural violations and factual inaccuracies. The court rejected these claims, finding the evidence sufficient to establish ownership and noting that the appellants lacked legal interest to challenge the land commission's prior positive decision.
Legislator headnote
AI generatedArticles 218a, 218b, 218v, 218j of the Civil Procedure Code; The Supreme Court held that where the appellate court correctly applied the law and evidence to confirm land ownership, the cassation appeal must be dismissed as unfounded.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Р Е Ш Е Н И Е
Р Е Ш Е Н И Е
№ 567
гр. София, 26.11 ..2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на
прокурора
изслуша докладваното от
съдията Пламен Стоев дело № 2784/08г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на А. П. А. и Д. В. А. срещу въззивно решение № 8 от 20.02.2008г. по в.гр.д. № 568/07г. на Бургаския окръжен съд. Жалбоподателите са поискали да се отмени решението като поддържат, че същото е недопустимо – касационно основание по чл. чл.218б, ал.1, б. ”б ”ГПК/отм./, респ. неправилно поради допуснати нарушения - основания за касация по чл.218б, ал.1, б. ”в” ГПК/отм./. Конкретни оплаквания са направени само по отношение на неговата уважителна част.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
С посоченото решение въззиввният съд е оставил в сила решение № 248 от 25.04.07г. по гр.д. № 88/06г. на Ц. районен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на А. П. А., Д. В. А., Д. П. Д., В. Г. Д. и Д. И. Р., че М. С. Й. и П. Д. Ш. са собственици на поземлен имот № 102 с площ от 928, 39 кв.м. по плана на новообразуваните имоти в зоната по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на гр. А. и в частта, с която на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ са отменени като неверни констативни нот.актове №№ 77 и 79/91г. Със същото решение въззивният съд е отменил решението на районния съд в частта му, с която е отхвърлено искането за отмяна на нот.акт № 77/04г. и вместо него е отменил същия. В частта, с която районният съд е приел за установено, че в помощния план, въз основа на който е бил изработен плана на новообразуваните имоти, е допусната грешка, изразяваща се в записването на имота на името на ответниците А, първоинстанционното решение е обезсилено, а производството по делото е прекратено, поради недопустимост.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с решение на поземлената комисия от 1994г. на ищците в първоинстанционното производство М. Й. и П. Ш. е възстановено правото на собственост върху нива от 2, 000 дка в землището на гр. А., м.”Л”, които са установили това си право преди образуване на ТКЗС с нот.акт № 125/1956г.
и са въведени във владение на имота с протокол за въвод от 15.08.1995г. Имотът попада в зоната за земеделско ползване на гр. А., за която има изработен, но неодобрен кадастрален и регулационен план през 1985г., в разписния лист към който имоти с пл. №№ 5* и 58 са записани на лицето И. П. и при нанасяне върху него на новообразуваните имоти и помощния план процесният имот, с идентификатор № 1* е записан в регистъра на плана на името на ответниците А, като същият е част от възстановената на ищците нива.
След образуването на ТКЗС теренът е останал земеделска земя с допуснато по реда на чл.120 ППЗТСУ/отм./ временно строителство. С нот.актове №№ 77 и 79/91г. първите четирима ответници са признати за собственици на процесния имот по давностно владение (тогава е представлявал имоти с пл. №№ 56 и 57), а с нот.акт № 77/04г.
имотът е продаден на петия ответник Д. Р. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че понастоящем ищците се легитимират като собственици на процесния имот с позитивното решение на поземлената комисия, като и че ответниците не могат да им противопоставят собствени права върху него, тъй като с оглед разпоредбите на чл.86 ЗС (ред.
до 1990г.) и на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ те не са могли да го придобият по давност. В тази връзка е прието, че представеният по делото неформален договор за покупко-продажба от 24.09.1956г. не се отнася за процесния имот, както и че трите посочени нотариални актове подлежат на отмяна на основание чл.431, ал.1 ГПК/отм./.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
Доводът на касаторите за недопустимост на постановеното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск не могат да бъдат споделени, тъй като още в исковата молба ищците са поискали да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че са собственици на процесния имот, а дадената от тях правна квалификация на иска не обвързва съда, който я определя въз основа на обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Неоснователен е и доводът, че решението на поземлената комисия от 25.08.1994г. е постановено в противоречие с действащата в тогавашната й редакция разпоредба на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ и не може да легитимира ищците като собственици на имота, тъй като от изслушаната по делото техническа експертиза е установено, че процесният имот не е бил одържавяван и не е включван в блок на ТКЗС или ДЗС.
В тази връзка следва да се отбележи, че тези обстоятелства са правно ирелевантни, доколкото при обоществяването на земеделските земи отчуждително-обезщетителни процедури не са били провеждани, а съгласно чл. 8 от П. устав на ТКЗС от 1950г. и чл.6, ал.2 от П. устав на ТКЗС от 1968г. членовете на ТКЗС са били длъжни да внесат притежаваните от тях земеделски земи в стопанството и от невключването на даден земеделски имот в блок на ТКЗС не може да се направи извод, че той изобщо не е бил внесен в кооперативното стопанство.
Наред с това следва да се има предвид, че с изменението на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ през 1997г. изискването имотът да е бил включен в ТКЗС е отпаднало и с разпоредбата на § 34 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.98/97г.) е дадена възможност на заинтересуваните лица да поискат от поземлената комисия да отмени решенията, с които е отказано възстановяване собствеността на това основание, но предвид позитивното решение, с което са разполагали ищците още тогава, за тях не е съществувал правен интерес да поискат отмяна на същото.
Правно ирелевантни са и обстоятелствата, че включените в зоната за земеделско ползване на гр. А. имоти са продължили да се ползват от техните собственици, респ. от трети лица и след образуването на ТКЗС, респ. че наследодателят на касаторката е считал имота за свой като го е декларирал и е заплащал данъци за него, тъй като осъществяваната през този период фактическа власт върху земеделските земи не може да доведе до придобиването им по давност предвид разпоредбите на чл.86 ЗС/ред.
до 1990г./ и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, както въззивният съд правилно е приел.
Доводът, че имотът не е земеделска земя и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ не се подкрепя от данните по делото и е също неоснователен. По отношение на довода, че в случая съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като владението върху процесния имот е осъществявано от касаторите въз основа на писмен документ следва да се отбележи, че той отново е неоснователен, доколкото решаващият съд е приел, че неформалния договор от 1956г. не се отнася за него и при положение, че в касационната жалба не се правят някакви оплаквания за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на събраните в тази насока доказателства.
Неоснователно и е оплакването за недопустимост на решението в частта му, с която съдът бил отменил нот.акт № 1* том V, дело № 2821/91г., тъй като с обжалваното решение, респ. с оставеното в сила решение на районния съд такъв акт не е отменян или изменян. Ето защо развитите в жалбата доводи в тази насока не следва да се обсъждат.
С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото ответниците по жалбата М. Й. и П. Ш. имат право на разноски за настоящото производство, но в случая такива не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни да са били направени от тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я в сила въззивно решение № 8 от 20.02.2008г. по в.гр.д. № 568/07г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: