Cassation appeal dismissed for lack of specific legal ground and procedural impropriety under Bulgarian Civil Procedure Code.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal filed by K. I. N. against the second-instance judgment. The appellant argued that the lower court violated procedural rules regarding the proof of monetary obligation fulfillment, but failed to specify the exact legal ground for cassation under Article 280 of the Civil Procedure Code. The court ruled that the appeal was procedurally inadmissible because it did not identify a specific legal issue requiring cassation review, as the general question of payment proof was insufficient and the cited precedents were inapplicable.
Legislator headnote
AI generatedArticles 280, 283, 284 of the Civil Procedure Code; A cassation appeal must specify a precise legal ground for review; general questions of fact or broad legal issues do not constitute a valid basis for cassation.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Определение по т. д. № 705/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 705/10 г., ВКС, ТК, І-во отд. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№122
София, 24.02.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 705 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от К. И. Н.,[населено място], чрез процесуалния си пълномощник адв. К. Г. /в пълномощното С./ срещу въззивно решение № 709/28.12.2009 г. по гр. д. № 897/2009 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 63 от 28.05.2009 г. по гр. д. № 111/2008 г. на Районен съд,[населено място].
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с обжалваното решение съдът е нарушил правилото на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, тъй като ищецът не бил доказал изпълнение на парично задължение. Изложени са съображения за представени частни документи, в които се съдържали изгодни за ищеца факти, но те не доказвали изпълнение на паричното задължение на Г. фонд спрямо физическите лица. Позовава се на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК, предвид приложени ТР № 128/25.03.1986 г. по гр. д. № 96А/1985 г. ОСГК и Решение по гр. д. № 742/2003 г. на К. районен съд.
Ответникът по касационната жалба Г. фонд,[населено място] в писмен отговор поддържа недопускане на касационно обжалване, претендира и разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно , т. е. точно и мотивирано посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 и разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Формулираният общ правен въпрос за доказване на плащане би могло да се приеме, че е от значение за крайния изход на делото, предвид характера на предявения иск по чл. 91 ЗЗ и задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол.
Като недоказано следва да се прецени допълнителното изискване по т. 1 от чл. 280, ал. 1 ГПК, а така също и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно даденото от въззивния съд разрешение по обуславящите изхода на делото правни въпроси да е в противоречие с даденото разрешение по същите въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Позоваването на решение на К. районен съд е неотносимо, тъй като същото не съдържа данни, че е влязло в сила. А позоваването на ТР №1/85 г. е неточно, тъй като разрешенията, дадени в тази съдебна практика на ВС са свързани с друга фактическа обстановка при разрешаване на правен спор по договор за банков влог.
Всъщност, в изложението касаторът е мотивирал поддържаното основание за достъп до касационно обжалване с инвокираните основания за неправилност на въззивния съдебен акт. Законодателят обаче ясно е разграничил приложното поле на касационно обжалване от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, а във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК е процесуално недопустимо произнасянето по законосъобразността на правните изводи на съда по поставените въпроси. В тази насока са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени[населено място] решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС.
При този изход на делото, на основание чл. 81 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноските за настоящото производство - юрисконсултско възнаграждение в размер на 461,50 лв., определено при условията на чл. 9, във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на В. адвокатски съвет.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 709/28.12.2009 г. по гр. д. № 897/2009 г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА К. И. Н. от[населено място] да заплати на Г. фонд,[населено място] разноските за настоящата инстанция в размер на 461,50 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: